Теодора Палеологина Синадина
Теодора Палеологина, по съпруг Синадина, е византийска аристократка, племенница на император Михаил VIII Палеолог[1] и сестра на българската царица Смилцена Палеологина. Около 1295 – 1300 г. Теодора Палеологина Синадина основава манастир в Константинопол, посветен на Божията майка. Самата Теодора е авторка на манастирския устав (типик), който е богато украсен с миниатюрни портрети на хора от нейното семейство.
Теодора Палеологина Синадина Θεοδώρα Παλαιολογίνα Συναδηνή | |
Теодора Палеологина Синадина като монахиня Теодула с дъщеря си Ефросина. Типикон на Теодора Палеогина, Бодлиева библиотека. | |
Родена | |
---|---|
Починала | |
Семейство | |
Род | Синадини |
Баща | Константин Палеолог |
Майка | Ирина Комнина Вранина Палеологина |
Братя/сестри | Смилцена Палеологина Мария Торникина Палеологина Михаил Врана Палеолог Андроник Врана Дука Палеолог |
Съпруг | Йоан Комнин Ангел Дука Синадин |
Деца | Теодор Синадин Йоан Комнин Дука Палеолог Синадин Ефросина Палеологина |
Произход
редактиранеТеодора е дъщеря на севастократор Константин и на Ирина Комнина Ласкарина Вранина.[2] Бащата на Теодора е полубрат на император Михаил VIII Палеолог.[3] След ранната смърт на родителите си Теодора, която все още не била омъжена, е поставена под опеката на вуйчо си Михаил.[1] Той решава да омъжи племенницата си за член на влиятелната константинополска фамилия Синадини, като избира за неин съпруг великия стратопедарх Йоан Комнин Ангел Дука Синадин.[1]
Теодора и Йоан Дука имат три деца:
Малко преди края на живота си Йоан Синадин се замонашва и приема името Йоаким.[5] Известно време след смъртта му, между 1310 и 1328 г.[6], Теодора се оттегля в основания от нея константинополски манастир Света Богородица Сигурна надежда (Βεβαίας Ελπίδος), в който се замонашва под името Теодула. Заедно с нея в монашество постъпва и дъщеря ѝ Ефросина.[1] Точната дата на смъртта на Теодора Палеологина Синадина е неизвестна, но се предполага, че това е станало в основания от нея манастир.
Манастирът
редактиранеОт съдържанието на написания от Теодора Синадина манастирски устав може да се предположи, че манастирът ѝ се е намирал в квартала Хептаскалон, в югоизточната част на града.[7] Между 1327 г. и 1342 г.[8] Теодора създава и устава (типика) на манастира, в който са поместени миниатюрни портрети на нейното семейство. Уставът на Теодора Синадина е отлично запазен и се съхранява в Бодлиевата библиотека.
През 1392 г. манастирът на Теодора Синадина е обновен от друг негов ктитор – Ксения Филантропина, което го спасява от пълна разруха. След смъртта на Ксеня манастирът преминава под покровителството на дъщеря ѝ Евгения Кантакузина Филантропина, във връзка с чиято смърт през 1402 г. за него се споменава за последен път.[1]
Родословие
редактиране
Бележки
редактиране- ↑ а б в г д Thomas & Hero 2000, с. 1512.
- ↑ Guilland 1967, с. 505; Polemis 1968, с. 161 (no. 149); с.179 (no. 193).
- ↑ Polemis 1968, с. 161, (no. 149).
- ↑ Polemis 1968, с. 181, (no. 198).
- ↑ Polemis 1968, с. 179 – 180, (no. 193).
- ↑ Guilland 1967, с. 505.
- ↑ Thomas & Hero 2000, с. 1512 – 1513.
- ↑ ODB, с. 275, Bebaias Elpidos Nunnery (Alice-Mary Talbot & Anthony Cutler).
Цитирана литература
редактиране- ((en)) Polemis, Demetrios I (1968). The Doukai: A Contribution to Byzantine Prosopography. London: The Athlone Press, https://books.google.bg/books?id=Sx5dAAAAIAAJ&redir_esc=y
- ((fr)) Guilland, Rodolphe (1967). Recherches sur les Institutions Byzantines, Tome I. Berlin: Akademie-Verlag, https://books.google.com/books?id=1_MnAQAAIAAJ
- ((en)) Kazhdan, Alexander (ed) (1991). The Oxford Dictionary of Byzantium. Oxford and New York: Oxford University Press, ISBN 0-19-504652-8, COBISS.BG-ID: 1107246820, https://archive.org/details/odb_20210521/mode/2up
- ((en)) Thomas, J; Hero, A.C. (eds) (2000). Typikon of Theodora Synadene for the Convent of the Mother of God Bebaia Elpis in Constantinople (trans. Alice-Mary Talbot). Byzantine Monastic Foundation Documents: A Complete Translation of the Surviving Founder's Typika and Testaments, Volume I. Washington D.C.: Dumbarton Oaks Research Library and Collection, pp. 1512 – 1578, ISBN 0-88402-232-3, архив на оригинала от 16 февруари 2009, https://archive.org/details/thomas-hero-byzantine-monastic-foundation-documents/page/1512/mode/1up?view=theater