Теодор Фонтане (на немски: Theodor Fontane) е германски белетрист и поет. Роден е в Нойрупин в семейството на хугеноти. Определят го като най-значимия представител на „поетическия реализъм“ в немската литература на XIX век.

Теодор Фонтане
Theodor Fontane
Портрет на Теодор Фонтане от 1883 г.
Портрет на Теодор Фонтане от 1883 г.
Роден30 декември 1819 г.
Починал20 септември 1898 г. (78 г.)
Берлин, Германия
Националност Германия
Активен период1839 – 1898
Жанрроман, стихотворение, пиеса
Направлениереализъм
Дебютни творби„Кръвосмешение“, новела (1839)
Известни творбиЕфи Брист“, роман (1894/95)
НаградиHausorden der Wendischen Krone (1871)
Подпис
Уебсайт
Теодор Фонтане в Общомедия

Живот редактиране

Теодор Фонтане е роден на 30 декември 1819 г. в Нойрупин, смятан за „най-пруския от всички градове в Прусия“. След завършване на гимназиалното си образование и професионално училище Фонтане става потомствен аптекар. Започва литературната си дейност в края на 30-те години, когато пише стихове. Като кореспондент на консервативни пруски вестници живее дълго във викторианска Англия и публикува няколко книги с очерци и репортажи за „родината на Уолтър Скот“, когото смята за свой кумир. Създава си име с подражанията на шотландски народни балади. През 1862–1882 г. издава пет тома с художествени пътеписи „Странствания из земите на Бранденбург“, които му донасят широка популярност. В края на живота си изоставя журналистиката и се отдава на писането на романи, в които пресъздава живота на пруското общество. Първия си „пруски роман“ написва на 56-годишна възраст.

Теодор Фонтане умира на 20 септември 1898 г. в Берлин. Като принадлежащ към френската протестантска църква той е погребан в берлинското хугенотско гробище.

Творчество редактиране

Теодор Фонтане е автор на многочислени драми, стихотворения, биографии, исторически повествования, критически и публицистични статии, както и на поредица от романи, сред които личат „Пред буря“ (1878), „Грете Минде“ (1880), „Граф Петьофи“ (1884), най-известният му роман Ефи Брист (1895) и „Щехлин“, публикуван посмъртно през 1899 г.

Фонтане създава своите творби в епохата на „Грюндерцайт“ (основополагането). Според художествените му възгледи романът „трябва да бъде картина на времето, което лично познаваме или за което са ни разказали нашите родители“. В това отношение най-известен е цикълът му „берлински романи“ – „Блудницата“ (1882), „Шах фон Вутенов“ (1883), „Сесил“ (1887), „Лутания“ (1888), „Стине“ (1890) и „Госпожа Джени Трайбел“ (1892).

Библиография редактиране

 
Родният дом на Фонтане в Нойрупин

Романи, новели, разкази редактиране

  • Geschwisterliebe, 1839
  • Zwei Post-Stationen, 1845
  • James Monmouth, 1854
  • Tuch und Locke, 1854
  • Goldene Hochzeit, 1854
  • Ein Sommer in London, 1854
  • Vor dem Sturm, 1878
  • Grete Minde, 1880
  • Wanderungen durch die Mark Brandenburg, 1880
  • Ellernklipp, 1881
  • L'Adultera (Die Ehebrecherin), 1882 (Блудницата)
  • Schach von Wuthenow, 1882
 
Ефи Брист (корица на първото издание)
  • Graf Petöfy, 1884
  • Unterm Birnbaum, 1885
  • Cécile, 1887
  • Irrungen, Wirrungen, 1888
  • Fünf Schlösser, 1889
  • Stine, 1890
  • Quitt, 1891
  • Unwiederbringlich, 1891
  • Frau Jenny Treibel, 1892
  • Meine Kinderjahre, 1894
  • Von vor und nach der Reise, 1894
  • Effi Briest, 1894/95 (Ефи Брист)
  • Die Poggenpuhls, 1896
  • Der Stechlin, 1898
  • Mathilde Möhring, 1906 (postum)
 
Теодор Фонтане

Балади и поеми редактиране

  • Gedichte, 1851
  • Archibald Douglas, 1854
  • Die zwei Raben, 1855
  • Das Trauerspiel von Afghanistan, 1858
  • Balladen, 1861
  • Gorm Grymme, 1864
  • Die Brück' am Tay, 1880
  • John Maynard, 1885
  • Herr von Ribbeck auf Ribbeck im Havelland, 1889
  • Aber es bleibt auf dem alten Fleck, 1895
  • Ausgang, 1895

Признание редактиране

Отличия редактиране

  • Hausorden der Wendischen Krone (1871)
  • Ehrendoktor der Philosophischen Fakultät der Humboldt-Universität zu Berlin
  • Roter Adlerorden
  • Schiller-Preis (1890)

Почести редактиране

  • На живота и творчеството на Теодор Фонтане са посветени Theodor Fontane Gesellschaft и Theodor-Fontane-Archiv.
  • На името на Теодор Фонтане са наречени няколко немски художествени и литературни награди.
  • По случай 150-ата годишнина от рождението на Теодор Фонтане пощата на ГДР издава през 1969 г. възпоменателна марка с лика на писателя.

На български редактиране

  • Теодор Фонтане, Ефи Брист. Роман. Превод от немски Димитър Стоевски. София: Народна култура, 1963, 1982; Пловдив: Христо Г. Данов, 1992
  • Теодор Фонтане, Блудницата. Роман. Превод от немски Мария Димитрова. София: Атлантис, 1991

Външни препратки редактиране