Теодор (третият от ляво) с родителите и братята му

Теодор II Палеолог (на гръцки: Θεόδωρος Β΄ Παλαιολόγος, Theodōros II Palaiologos, Theodore II Palaiologos, Palaeologus, * 139626 януари 1448 в Селимбрия) е деспот на Морея от 1407 до 1443 г.

Син е на византийския император Мануил II Палеолог (1350–1425) и Елена Драгаш (1372–1450), дъщеря на велбъждския владетел Константин Драгаш, която вероятно е внучка на българския цар Иван Александър. Брат е на византийските императори Йоан VIII Палеолог и Константин XI Палеолог, също на деспотите на Морея Димитрий Палеолог и Тома Палеолог и на деспота на Солун Андроник Палеолог.

През 1407 г. той последва чичо си Теодор I Палеолог като деспот на Морея в Мистра. Понеже е малолетен, баща му остава в Морея и строи през 1415 г. отново Хексамилион, укрепителна стена над Коринтския провлак и обучава своя син.

Дворът на столицата Мистра става център на византийската култура. Византийският учен Георгий Гемист Плитон се мести от Константинопол в Мистра. Той основава философско училище. Най-известният му ученик е теологът Василий Бесарион. Теодор е способен математик и поддръжник на учените на неговия двор.

През май 1423 г. турците нахлуват в Морея под командването на Турахан бей и отново се оттеглят от полуострова, след като Теодор се задължава да плаща трибути на султан Мурат II.

Теодор II има право за последник на трона като византийски император на бездетния му брат Йоан VIII Палеолог, но дава своите права на по-малкия си брат Константин XI Палеолог, като получава неговите собствености в Селимбрия (Силиври), където умира от чума през 1448 г.

Последван е като деспот на Морея от по-малкия му брат Константин XI Палеолог.

ФамилияРедактиране

Теодор II Палеолог се жени на 21 януари 1421 г. в Мистра за Клеофа († 1433), малката дещеря на Малатеста IV Малатеста, сеньор на Пезаро. Те имат една дъщеря:

Теодор II Палеолог има незаконен син:

  • Томас Емануеле Пиетро Палеолог, изселва се в Кипър със сестра си Елена Палеологина.

ИзточнициРедактиране

  • Oxford Dictionary of Byzantium. Oxford University Press, 1991.
  • Joseph von Hammer-Purgstall: Geschichte des Osmanischen Reiches. Pest 1827–33, 10 Bände
  • Edward Gibbon: The History of the Decline and Fall of the Roman Empire, London, 1. Band 1776, 2./3. Band 1781, 4.-6. Band 1788
  • Georgios Sphrantzes; Marios Philippides (Übers.): The Fall of the Byzantine Empire: a chronicle. Amherst: University of Massachusetts Press, 1980.
  • Ferdinand Gregorovius: Geschichte der Stadt Rom im Mittelalter. 1859–1872. 4 Bände. Beck, München 1988. ISBN 3-406-07107-4

Външни препраткиРедактиране