Тес (на английски: Tess) е романтичен филм от 1979 г. на режисьора Роман Полански, адаптация на романа на Томас Харди от 1891 г. „Тес от рода д'Ърбървил“. [1] Филмът разказва историята на волево младо селско момиче (в ролята Настася Кински), което разбира, че има благороднически корени по линия на старото ѝ аристократично фамилно име, и което е изнасилено от богатия ѝ братовчед (Лей Лоусън, Leigh Lawson), чието право на фамилната титла може би не е толкова силно, колкото той твърди. Сценарият е написан от Жерар Браш (Gérard Brach), Джон Браунджон (John Brownjohn) и Роман Полански. Филмът печели три награди „Оскар“ от общо шест номинации.

Тес
Tess
РежисьориРоман Полански
ПродуцентиКлод Бери
СценаристиЖерар Браш
Джон Браунджон
Роман Полански
Базиран наТес от рода д'Ърбървил
на Томас Харди
В ролитеНастася Кински
Питър Фърт
Лей Лоусън
МузикаФилип Сард
ОператорГислен Клоке
Джофри Ънсуърт
МонтажАлистър МакИнтайър
Том Прийсли
Филмово студиоRenn Productions
Timothy Burrill Productions
SFP
РазпространителColumbia Pictures
Премиера31 октомври 1979 (Франция)
12 декември 1980 (САЩ)
9 април 1981 (Великобритания)
(Германия)
Времетраене186 минути
Страна Франция
Великобритания
Езиканглийски
Бюджет$ 12 000 000 (оценка)
Приходи$ 20 10 000
Външни препратки
IMDb Allmovie

Сюжет редактиране

Действието се развива в Уесекс на Томас Харди по време на Викторианската епоха.

Събитията започват когато духовник, свещеникът Трингъм, разговаря с обикновен фермер, Джон Дърбифийлд. Трингъм е местен историк; по време на изследванията си, той открива, че рода „Дърбифийлд“ е наследник на „д'Ърбивил“, благороднически род, чието родословно дърво достига времената на Уилям Завоевателя. Знанието е безполезно, тъй като семейството губи земите и престижа си, когато мъжките наследници умират. Свещеникът мисли, че Дърбифийлд би желал да знае за произхода си от историческа любознателност.

Дърбифийлд мигновено получава фикс-идеята да възстанови загубеното си благородничество и да го използва за подобряване на богатството на семейството си. Той изпраща дъщеря си Тес да търси работа в семейство, наречено д'Ърбървил, живеещо в близко имение. Алек д'Ърбървил е възхитен да срещне красивата си братовчедка и се опитва да я съблазни с ягоди и рози. Но Алек не е роднина на Тес; той е взел видното си име и герб купувайки ги. Алек я изнасилва.

Тес се връща вкъщи бременна, но бебето се ражда болно и умира. Известно време по-късно, Тес отива в кравеферма и започва да работи като доячка. Там среща истинската си любов – Ейнджъл Клер (Angel Clare), амбициозен млад фермер от уважавано семейство. Той мисли, че Тес е неразглезено селско момиче и напълно невинна. Двамата се влюбват, но Тес не му признава предишната си връзка с Алек до брачната им нощ. Обезверен, Ейнджъл я отхвърля

Изоставена от съпруга си, Тес среща Алек д'Ърбървил отново. Първоначално тя ядосано отблъсква настъплението му. Но след смъртта на баща ѝ, семейство Дърбифийлд изпада в отчаяно тежка ситуация, изправено е пред глад, изгонване от къщата им и бездомие. Тес е принудена да продължи връзката си с Алек, превръщайки се в любовница, за да може да подкрепя майка си и братята и сестрите си.

Малко след това, Ейнджъл Клер се завръща от пътуване в чужбина. Катастрофално мисионерско пътуване в Бразилия е разрушило здравето му. Смирен и имал много време за размисъл, той чувства угризения относно отношението си към Тес. Успява да я намери, но си тръгва с разбито сърце когато разбира, че тя живее с Алек. Тес осъзнава, че връщането ѝ при Алек е разрушило шансовете ѝ за щастие с Ейнджъл и убива Алек.

Бягайки, за да намери Ейнджъл, Тес се помирява с него; той най-сетне може да я приеме и обгърне като негова съпруга без да съди морално действията ѝ. Двамата консумират брака си, прекарвайки две щастливи нощи заедно бягайки от закона преди Тес да бъде заловена, спейки в Стоунхендж. Накрая тя е осъдена и обесена за убийство.

Край на разкриващата сюжета част.

Актьорски състав редактиране

Продукция редактиране

Полански е вдъхновен да направи филма след като съпругата му Шарън Тейт (Sharon Tate) му дава книгата „Тес от рода д'Ърбървил“, казвайки му, че би направил чудесен филм и изразявайки желание да играе ролята на Тес. Това е последният път когато той я вижда преди да бъде убита от „Семейство Менсън“. Филмът е посветен на нея.

Полански пише сценария на френски с обичайния си сътрудник Жерар Браш (Gérard Brach). Сценарият е преведен и разширен от Джон Браунджон (John Brownjohn). Сюжетът в общи линии следва този на книгата, въпреки че ролята на сексуалния маниак Алек д'Ърбървил е смекчена. [2]

Костюмите за филма са създадени от Антъни Пауъл (Anthony Powell). За това той получава третата си награда „Оскар“.

Въпреки че действието във филма се развива в Дорсет, Англия, филмът е заснет на различни места във Франция: най-вече в Нормандия (Котантен, Ла Аг (Cotentin, la Hague): Омонвил-ла-Рог (Omonville-la-Rogue), Екюлвил (Éculleville), Сен-Кроа-Аг (Sainte-Croix-Hague), Льо Ва (le Vast), Брикебек (Bricquebec) и Сен-Жак-дьо-Неу (Saint-Jacques-de-Néhou)), тогава в Бретан (Локронан (Locronan), льо Леле (le Leslay))) и Нор-Па дьо Кале (Кондет (Condette)). Полански живее в Европа по това време, тъй като е издирван като беглец след присъда за секс с малолетна в Съединените щати. [3] Той е избягал преди присъдата и би могъл да бъде екстрадиран в САЩ от Обединеното кралство.

Полански възнамерява филмът да отразява древната селска култура, която той е видял в Полша по време на Втората световна война след като бяга от Краковското гето. Сцените също така се отнасят към картините на френските художници Жорж дьо ла Тур (Georges de La Tour) и Гюстав Курбе от съответно XVII и XIX век. Андрю Пълвър (Andrew Pulver) от вестник Гардиан сравнява този елемент на филма със събуждането на американската селскостопанска работа във филма „Дните на рая“ (Days of Heaven) на Терънс Малик (Terence Malic). [2]

По време на третия месец на снимките, на 28 октомври 1978 г., кинематографът Джофри Ънсуърт (Geoffrey Unsworth) почива от сърдечен удар. Повечето от сниманите от него сцени са външни и са част от първата половина на филма. Гислен Клоке (Ghislain Cloquet) снима остатъка от филма, включително повечето от вътрешните сцени. Ънсуърт и Клоке са номинирани и печелят Оскар за най-добра кинематография. Клоке е номиниран за наградата „Сезар“ за кинематография, която печели.

Музика редактиране

Музиката към филма е написана от Филип Сард (Philippe Sarde). Мелодията, свирена от Клер на блокфлейта е известна полска народна песен – „Лаура и Филон“.

Издаване редактиране

Тес е пуснат по кината в Съединените щати на 12 декември 1980 г. По време на целия период на излъчване по кината, филмът събира малко над 20 млн. щатски долара в САЩ (сравними с 60 млн. щатски долара през 2014 г.), което го прави 33-тия най-касов филм на 1980 г. [4]

Критика редактиране

В ревю за Ню Йорк Таймс, Джанет Маслин (Janet Maslin) описва Тес като „прекрасен, лиричен и неочаквано деликатен филм“ (a lovely, lyrical, unexpectedly delicate movie).[5] Филмът е един от малкото любовни филми на Полански и е един от най-аплодираните му филми. [6]

Награди редактиране

Тес е номиниран за шест награди „Оскар“, включително за най-добър филм, на 53-тата церемония по връчване на филмовите награди „Оскар“. [7] Също така е номиниран за четири награди „Златен глобус“ (печели две), три награди на Британската филмова академия (печели една) и шест награди „Сезар“ (печели три).

Награда Категория Победи и номинации Изход
53-ти награди „Оскар“ най-добър филм Клод Бери (Claude Berri) номиниран
най-добър режисьор Роман Полански номиниран
най-добра музика Филип Сард (Philippe Sarde) номиниран
най-добра сценография Пиер Гюфроа (Pierre Guffroy) и Джак Стивънс (Jack Stephens) печели
най-добра кинематография Джофри Ънсуърт (Geoffrey Unsworth) и Гислен Клоке (Ghislain Cloquet) печели
най-добър дизайн на костюми Антъни Пауъл (Anthony Powell) печели
35-и награди на БАФТА най-добра кинематография Джофри Ънсуърт (Geoffrey Unsworth) и Гислен Клоке (Ghislain Cloquet) печели
най-добър дизайн на продукцията Пиер Гюфроа (Pierre Guffroy) номиниран
най-добър дизайн на костюми Антъни Пауъл (Anthony Powell) номиниран
Награди „Сезар“ най-добър филм Роман Полански печели
най-добър режисьор Роман Полански печели
най-добра кинематография Гислен Клоке (Ghislain Cloquet) печели
най-добра актриса Настася Кински номинирана
най-добър дизайн на продукцията Пиер Гюфроа (Pierre Guffroy) номиниран
най-добра музика, написана за филм Филип Сард (Philippe Sarde) номиниран
38-и награди Златен глобус най-добър режисьор Роман Полански номиниран
най-добра актриса в драматичен филм Настася Кински номиниран
най-добър филм на чужд език Франция печели
нова звезда на годината – актриса Настася Кински печели

Източници редактиране

  1. Критика в списание „Варайъти“ от 7 ноември 1979 г.
  2. а б Pulver, Andrew. Girl, interrupted // the Guardian. 26 март 2005. Посетен на 3 октомври 2015. (на английски)
  3. Janet Maslin, „Once Called Victim, She Forgives but Can't Forget“, New York Times, 2 септември 2013
  4. Tess (1980) – Box Office Mojo // boxofficemojo.com. Посетен на 3 октомври 2015. (на английски)
  5. Janet Maslin. Movie Review – Tess – TESS – NYTimes.com // nytimes.com. 12 декември 1980. Посетен на 3 октомври 2015. (на английски)
  6. Eurochannel. A Film and Its Era: Tess, by Roman Polanski – France – Eurochannel // Eurochannel: The European TV channel – European movies, TV series and music. Посетен на 3 октомври 2015. (на английски)
  7. Tess – Cast, Crew, Director and Awards – NYTimes.com // nytimes.com. Посетен на 3 октомври 2015. (на английски)

Външни препратки редактиране