Тетрацията е математическа операция на итеративно степенуване.[1] За нея няма общоприето означение, но най-често се използва нотацията на Кнут () или ляв горен индекс ().

Тетрацията се дефинира като итеративно степенуване, като означава , при което n копия на a са подложени на последователно степенуване от дясно наляво (извършват се последователни степенувания). n се нарича „височина“ на функцията, а a – нейна „основа“. Подобно на степенуването, което има две обратни функции – коренуване и логаритъм – и тетрацията има две обратни функции – суперкоренуване и суперлогаритъм.

Тетрацията е част от поредицата на хипероперациите – след степенуването, но преди пентацията. Наименованието ѝ е въведено от английския математик Рубен Гудстейн.