Математическа операция
Математическата операция е функция, която приема нула или повече входни стойности (наречени операнди) и добре дефинирана изходна стойност.[1] Броят на операндите е арността на операцията. Най-често изследваните операции са двоични операции като събиране и умножение, и унарни операции, като адитивни обратни и мултипликативни обратни операции. Операция от арност нула или нулева операция е константа.[2][3] Терминът „операция“ обикновено се прилага за аритметични или логически операции.

+ събиране
− изваждане
÷ деление
× умножение
Най-често срещаните аритметични операции са събиране, изваждане, деление, умножение, степенуване, коренуване, логаритмуване и тетрация. В математическия анализ – диференциране и интегриране. Логическите операции са отрицание, конюнкция, дизюнкция.[4]
Източници
редактиране- ↑ The Definitive Glossary of Higher Mathematical Jargon – Operation // 2019-08-01. Посетен на 2019-12-10.
- ↑ Algebraic operation – Encyclopedia of Mathematics // Посетен на 2019-12-10.
- ↑ DeMeo, William. Universal Algebra Notes // August 26, 2010. Архивиран от оригинала на 2021-05-19. Посетен на 2019-12-09.
- ↑ Математическая энциклопедия. – М.: Советская энциклопедия. И. М. Виноградов. 1977 – 1985.