Математическа операция

Математическата операция е функция, която приема нула или повече входни стойности (наречени операнди) и добре дефинирана изходна стойност.[1] Броят на операндите е арността на операцията. Най-често изследваните операции са двоични операции като събиране и умножение, и унарни операции, като адитивни обратни и мултипликативни обратни операции. Операция от арност нула или нулева операция е константа.[2][3] Терминът „операция“ обикновено се прилага за аритметични или логически операции.

Елементарни математически операции:
+ събиране
изваждане
÷ деление
× умножение

Най-често срещаните аритметични операции са събиране, изваждане, деление, умножение, Степенуване, коренуване, логаритмуване и тетрация. В математическия анализ – диференциране и интегриране. Логическите операции са отрицание, конюнкция, дизюнкция.[4]

Източници редактиране

  1. The Definitive Glossary of Higher Mathematical Jargon – Operation // 2019-08-01. Посетен на 2019-12-10.
  2. Algebraic operation – Encyclopedia of Mathematics // Посетен на 2019-12-10.
  3. DeMeo, William. Universal Algebra Notes // August 26, 2010. Архивиран от оригинала на 2021-05-19. Посетен на 2019-12-09.
  4. Математическая энциклопедия. – М.: Советская энциклопедия. И. М. Виноградов. 1977 – 1985.