Тирниауз
Тирниауз (на руски: Тырныауз, на карачаево-балкарски: Тырныаууз, на кабардино-черкезки: Тырныауз) е град в Русия, административен център на Елбруски район, Кабардино-Балкария. Според официални оценки към 1 януари 2021 г. населението на града е 20 661 души.
| Тирниауз | |
| — град — | |
 Изглед към града през зимата на 2016 г. | |
  Тирниауз  Тирниауз | |
| Страна |  Русия |
|---|---|
| Федерален субект | Кабардино-Балкария |
| Район | Елбруски район |
| Площ | 61,8 km² |
| Надм. височина | около 1300 m |
| Население | 20 661 души (2021) |
| Основаване | 1934 |
| Град от | 1955 |
| Пощенски код | 361 624 |
| Телефонен код | +7 86638 |
| Часова зона | Московско време (UTC+3) |
| Официален сайт | admtyrnyauz.ru |
| Тирниауз в Общомедия | |
География редактиране
Градът е разположен в югозападната част на републиката, на двата бряга на река Баксан, на 90 км югозападно от град Налчик и на 40 км североизточно от връх Елбрус. През Тирниауз, по долината на река Баксан, минава магистралата Баксан-Елбрус, водеща до подножието на връх Елбрус. Наблизо тече едноименната река Тирниауз.
История редактиране
Възниква като село Герхожан през 1934 г. при откриването на Тирняузското находище на волфрам-молибден.
През 1937 г. започва изграждането на първите заводи в горното течение на Баксанското дефиле. През същата година село Герхожан е преименувано на Нижни Баксан, работническо селище от градски тип.
С указ на Президиума на Върховния съвет на РСФСР от 10 юни 1955 г. работническото селище Тирни-Ауз в Елбруски район, Кабардинска АССР е преобразувано в град с регионално подчинение и получава името Тирниауз. През 1963 г. градът получава статут на град на републиканско (АССР) подчинение.
През 1958 г., когато село Горен Баксан се възстановява, то е включено в състава на град Тирниауз. През 1995 г., с образуването на Елбруски район, село Горен Баксан е отделено от състава на Тирниауз и е превърнато в самостоятелно селско селище.
През 1994 г. Тирниауз се преобразува в град с регионално подчинение и превърнат в административен център на новосформирания Елбруски район.
С разпадането на СССР и затварянето на завода за молибден броят на жителите започва бързо да намалява и градът губи една трета от населението си, сравнено в периода между преброяванията от 1989 до 2002 г. Поредица от наводнения и свлачища през 2000 г. също допринасят за бързото намаляване на населението на града.
Населението на града продължава бавно да намалява. Правят се опити за възстановяване на волфрамо-молибденовия завод, за да се върне предишното значение на града.
Население редактиране
Етнически състав редактиране
- Преброяване на населението през 2010 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2010 г.:[1]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 21 000 | 100,00 |
| Балкарци | 10 941 | 52,10 |
| Руснаци | 4 861 | 23,14 |
| Кабардинци | 3 175 | 15,11 |
| Татари | 329 | 1,56 |
| Лезгинци | 213 | 1,01 |
| Украинци | 212 | 1,01 |
| Други | 1 264 | 6,00 |
Здравеопазване редактиране
- Районна болница
- Районна поликлиника
- Районна стоматологична поликлиника
Култура редактиране
- Дом на културата
- Районен център на народните занаяти
- Краеведски музей
- Централна библиотечна система
- Стадион „Тотур“, побиращ около 2500 зрители
Религия редактиране
Ислям
- Централна градска джамия
Православие
- Храм „Свети великомъченик Георги Победоносец“
Източници редактиране
- ↑ Kabardino-Balkaria. Ethnic composition (noisy data from census microdata base), all places: 2010 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 5 май 2022. (на английски)