Тодор Грънчаров

български политик

Тодор Грънчаров е български политик, кмет на град Фердинанд през периодите: (1911–1920), (1920–1923), (1924–1926).

Тодор Грънчаров
Тодор Грънчаров
кмет на Фердинанд

Роден
Починал
1943 г. (75 г.)

Националност българин
Политика
Партия Прогресивнолиберална партия
Семейство
Съпруга Анка Кикерелска
Деца Стефан, Иван, Никола, Перса, Деспа, Слава

Сред най-дългогодишните кметове на града, управлявал почти десетилетие и половина. Времето на неговото управление съвпада с периода на войните за национално освобождение и обединение на България.[1]

БиографияРедактиране

Роден е в с. Кутловица през 1868 г. Неговите прародители са преселници от с. Гинци, Годечко и се занимавали с грънчарство. Завършва четвърто отделение, постъпва като младши писар, а през 1898 г. е секретар на общинското управление. Тодор Грънчаров умира през 1943 г. в гр. Фердинанд на 75-годишна възраст. С решение на Общинския съвет на Монтана от 7 ноември 2002 г. е именувана улица в района на „Парта“-2 на името на Тодор Грънчаров, а на 21 декември 2017 г. е открит негов паметник-барелеф, в знак на признателност към личността му за развитието на града.[1]

Политическа дейностРедактиране

По политически убеждения е „цанковист“ – привърженик на Прогресивнолибералната партия на Драган Цанков. През 1902–1903 г. по време на управлението на Прогресивнолибералната партия е околийски управител последователно на Враца, на Фердинанд и отново на Враца. Многократно е избиран за общински съветник.[1]

За кмет на града е избран на 8 август 1911 г. По време на Балканската и Междусъюзническата война 1912–1913 г. дейността му е насочена към организиране на живота на общината във военно време, председател е на Постоянната реквизиционна комисия. От 12 май до 5 юли 1913 г. градът е пункт за съсредоточаване на армията на България за военни действия срещу Сърбия, а от 5 юли до 5 август е окупиран от румънски войски, които нанасят щети и ограбват имущество на местните учреждения. Предприети са строги мерки за предпазване на населението от заразни болести – холера, чума, скарлатина, дезинтерия и тифус. Създадена е комисия от кмета за раздаване на храна и дърва на семействата на мобилизираните войници, определени са цените на брашното и дървата за населението.[1]

Градът е свързан с жп линията Бойчиновци-София през 1912 г. През 1914 г. е одобрен благоустройствен правилник на града за осъществяване на градоустройствената дейност и е извършено проучване на изворното място край града за водоснабдяване.[1]

По време на Първата световна война е създадена комисия за събиране на хранителни припаси и вещи, реквизирани са волски коли и коне за частите на армията. Преустройва се дезинфекционата станция за баня, открит е първи клас на Фердинандската непълна гимназия – 1915–1916 учебна година.[1]

През периода (1920–1923 г.) се преодоляват трудностите по осигуряване на прехрана за населението и настаняване на бежанците. Градоустройствената дейност и благоустрояването се извършват с участие на населението чрез формите на трудовата повинност. Открита е телефонна служба за междуградски разговори и първият телефонен градски пост, поставено е начало на електрификацията (1920 г.), Търговско училище (1921 г.), първият кинематограф и първите футболни състезания в града (1922 г.).[1]

През третия мандат (1924–1926 г.) е построен вторият етаж на гимназията (дн. Първо основно училище), градската община става член на Съюза на българските градове (1926 г.).[1]

 
Паметник на кмета Тодор Грънчаров в Монтана

Управлението на Тодор Грънчаров е осъществено в забележителен период от националната ни история – периодът на войните за национално освобождение и обединение на България. Макар и далеч от фронтовете на бойните действия, кметът и общинският съвет спомагат със своя труд и с грижите си за оцеляване на населението, за осигуряване на войската и допринасят за защитата на независимостта и обединението на Родината.[1]

ИзточнициРедактиране

  1. а б в г д е ж з и Герасимов, Йордан. Кметовете на град Монтана. В.Търново, 2008. с. 75 – 91.
  • Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.
Георги Иванов   Кмет на Фердинанд
(8 август 1911 – 1920)
Тодор Грънчаров
Тодор Грънчаров   Кмет на Фердинанд
(17 февруари 1920 – 6 февруари 1923)
Тодор Грънчаров
Тодор Грънчаров   Кмет на Фердинанд
(23 юни 1924 – 4 февруари 1926)
Игнат Попов