Отваря главното меню

Бойчѝновци е град в Северозападна България. Той се намира в област Монтана, в близост до град Монтана. Градът е административен център на община Бойчиновци.

Бойчиновци
Общи данни
Население 1436 (ГРАО, 2015-03-15)*
Понижение 1567 (НСИ)
Землище 16,609 km²
Надм. височина 105 m
Пощ. код 3430
Тел. код 09513
МПС код М
ЕКАТТЕ 5236
Администрация
Държава България
Област Монтана
Община
   - кмет
Бойчиновци
Светлин Сретениев
(Българска нова демокрация)
Бойчиновци в Общомедия

ГеографияРедактиране

Община Бойчиновци е разположена в Северозападна България в централната част на област Монтана. На запад граничи с община Монтана, на юг и югоизток с община Криводол и на север с общините Вълчедръм и Хайредин.

Територията ѝ се пресича от средното течение на река Огоста и долното течение на река Ботуня.

Територията на общината 307 321 дка, в т.ч. фонд населени места 16 358 дка, селскостопански фонд 263 243 дка, горски фонд 21 596 дка и територии със специфичен режим на ползване (а именно водни площи, депа за отпадъци, територии за транспорт и инфраструктура) – 6124 дка.

Средната надморска височина е 138,7 m.

ИсторияРедактиране

Община Бойчиновци е създадена през 1910 г. чрез отделяне от Белотинската и обособяване като самостоятелна. В нейния състав влизат Бойчиновци, Охрид и Пали лула. С Указ № 694 от 25 ноември 1922 година се постановява село Портитовци да се присъедини към община Бойчиновци. Дотогава то е било към община Люта. През 1935 година към общината се присъединява и село Ерден, което дотогава е било самостоятелна община.

По-важните задачи, които общината е решавала през първите години след създаването си, са свързани с приемането на общинския бюджет, бюджетите на училищните настоятелства, определяне и събиране на приходите, разпореждане с общинска собственост.

С Указ № 1942 от 4 септември 1974 година на ДС на НРБ село Бойчиновци е обявено за град. Със същия указ село Огоста се заличава от списъка на населените места и се присъединява към гр. Бойчиновци като негов квартал.

С Указ № 2296 от 22 декември 1978 година на ДС на НРБ се извършват административно-териториални промени, като в Бойчиновска община със седалище гр. Бойчиновци, Михайловградски окръг, се включват населените места: гр. Бойчиновци и селата Ерден, Охрид, Пали лула, Портитовци, Владимирово, Мадан, Мърчево и село Бели брег. С новото административно-териториално деление на страната община Бойчиновци променя границите си, като включва в себе си бившите общини Владимирово, Мърчево, Мадан и село Бели брег.

С Указ 3005 от 6 октомври 1987 година на ДС на НРБ „За административно-териториални промени в страната“ е закрита община Лехчево, която съществува като такава от 1878 г. Към Лехчевската община още през 1878 г. е присъединено село Громшин, а няколко години по-късно и село Бели брод. Със създаването на селищните системи се присъединява и село Кобиляк.

През 1987 г., когато Лехчево е закрито като община, съставните села Лехчево, Громшин, Кобиляк и Бели брод се присъединяват към новоформираната окрупнена община Бойчиновци с център град Бойчиновци. Така населените места на общината нарастват на 13, от които 1 е център на общината, 10 кметства и 2 населени места с кметски наместници.

РелигииРедактиране

В мнозинството си жителите са православни християни.

ИкономикаРедактиране

Железопътна гара Бойчиновци е разположена на 57 km от възловата гара Мездра, по линията Мездра – Видин. Тук се прави връзката с влаковете за градовете Монтана и Берковица. Спирката на село Охрид (село) е най-близко до гарата в Бойчиновци, на път към Враца и Мездра.

Обществени институцииРедактиране

Читалищата в община Бойчиновци са общо 11. Всяко от тях има библиотека. Общият брой на библиотечния фонд е 105 490 бр. книги. Богата е дейността на самодейните читалищни колективи с участия и награди от регионални и национални изяви.

Читалище „Възраждане“ гр. Бойчиновци спечели и осъществи проект за изграждане на Интернет-център, който вече втора година е особено привлекателен за всички възрасти.

ЗабележителностиРедактиране

Особено атрактивни са следните забележителности, намиращи се на територията на общината: малката рекичка Рибине в землището на село Лехчево с растящите в нея красиви жълти водни рози (Nuphar Iutea); петте величествени вековни дървета край Бойчиновци, червените поляни от цъфналия през май див божур, в горския масив край село Мадан, осемте православни храма, по-голяма част от които с над стогодишна история.

Редовни събитияРедактиране

  • 24 май – събор на Бойчиновци.

ДругиРедактиране

До Бойчиновци се намира вече неработещият [1] поправителен дом (именуван „А. С. Макаренко“ преди 1990) за непълнолетни момчета (14 – 18 г.), който е място за изпълнение на наказанието лишаване от свобода. Поправителните домове по същество са затвори, а не трудово-възпитателни училища, в които се настаняват и малолетни, но без присъди, т.е. престоят в тях е съобразно издадена присъда, за разлика от системата на ТВУ преди 1990 г. Според НК на РБ малолетните лица (до 14 г.) не са наказателно отговорни. Щатен свещеник в него е архимандрит Йосиф (Иванов), който организира иконографско ателие, а християнската фондация „Адра“ – курс по шев и кройка.

цитат :"Поправителният дом в град Бойчиновци е създаден през месец юли 1956 година, когато в него са преместени непълнолетните момчета от домовете в София и Пловдив. Сградата, в която се помещава Поправителния дом, е построена през 1951 година и е била предназначена за казарма. В нея до 1956 година се помещава военно поделение на вътрешни войски. През септември 1956 година към Дома се открива и основно училище „А.С. Макаренко“ с две начални и три прогимназиални паралелки." [1]

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране