Тома Бучков
Тома Георгиев Бучков е български просветен деец от Македония.
| Тома Бучков | |
| български просветен деец | |
| Роден |
1898 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1944 г.
|
Биография
редактиранеРоден е в 1898 година в българския южномакедонски град Кукуш, тогава в Османската империя, днес Килкис в Гърция.[1] Връстник и приятел от детските години на Христо Смирненски, за когото пише спомен.[2]
Завършва гимназия в Панагюрище. Става учител в Стрелча, но го уволняват поради комунистическа дейност. Установява се в Пловдив, където работи като служител в Международната книжарница, чрез нея получава от чужбина партийна кореспонденция и литература.[1]
По-късно отива в София, където също работи в Международната книжарница.[1] Когато в 1921 година, на Гергьовден, за първи път се издава „Гоцев лист“ от читалището на кукушките преселници „Гоце Делчев“, негов редактор е Тома Бучков. С това се поставя началото на ежегодното честване на паметта на вожда на революционното движение в Македония.[3]
Към 1929 година има собствена книжарница в Пловдив – „Френска и международна книжарница“. Доставя книги на различни езици, абонира за периодични издания, изпълнява поръчки и на столични професори. За първи път той започва да предлага автоматични писалки от Америка, представител е и на фирмата „Пате Синема“. По-късно открива клон в София (1936) и изцяло прехвърля дейността си там.[4]
След идването на власт на комунистите с Деветосептемврийския преврат (1944) Тома Бучков предоставя на Университета своята библиотека.[1]
В Държавния архив – Пловдив има негово фирмено дело (ф. 50 К, оп. 4, а.е. 2467).
Родословие
редактиране| М. Бучков (1795 – ?) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Георги Бучков (около 1818 – след 1871) | Дельо Бучков (1820 – ?) | Никола Бучков (? – 1899) | Магдалина Станишева | Атанас Станишев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Кушувалиева | Христо Бучков (1856 – 1913) | Дионис Бучков | Никола Бучков (1846 – 1881) | Петър Бучков (1887 – ?) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Любомир Бучков | Атанас Бучков (1878 – 1930) | Преслав Бучков | Тома Бучков (1898 – след 1944) | Димитър Бучков (1902 – ?) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Никола Бучков (1909 – 1996) | Петър Бучков (1912 – 2003) | Васил Бучков (1913 – 1994) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Николай Бучков (р. 1947) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
редактиране- ↑ а б в г Бучков, Никола Ат. Знай своя род. Жените са паметта на рода // Отечество (4). Национален съвет на Отечествения фронт, 23 февруари 1979. с. 21.
- ↑ Тома Бучков от Кукуш, Егейска Македония - "За Кукуш - родният град на Смирненски; Другаруването ми с Христо (машинопис)", София, ок. 1953 година // strumski.com. Посетен на 11 април 2023.
- ↑ Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 260 – 261.
- ↑ Балчев, Владимир. В края на XIX в. пловдивските книжарници получават най-нашумелите световни заглавия преди французите извън Париж // kapana.bg. 12 май 2017. Посетен на 11 април 2023.