Топлица (община Прилеп)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Топлица.
Топлица (на македонска литературна норма: Топлица) е село в южната част на Северна Македония, община Прилеп.
| Топлица Топлица | |
| — село — | |
  Топлица | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Прилеп |
| Географска област | Раец |
| Надм. височина | 568 m |
| Население | 5 души (2002) |
| Пощенски код | 7500 |
| МПС код | PP |
| Топлица в Общомедия | |
География
редактиранеСелото е разположено в долината на Раечка река, източно от общинския център Прилеп.
Етимология
редактиранеИмето Топлица е от то̀пъл и топонимична наставка и типично славянско име във връзка с баня и топло. През XI век на пътя от Пловдив за Одрин се споменава крепост Τόπλιτσιος, старобългарски 
, „топъл извор“, в превода на Шестоднева: 
' 
. Името Топлица е често в българската езикова територия. Името се носи и от Топлица река в Поморавието. Сравними са словашкото Teplica, чешкото Teplice, полкото Tieplice, германският град Teplitz и други.[1]
История
редактиранеВ XIX век Топлица е село в Прилепска кааза на Османската империя. Църквата „Свети Никола“ е от 1860 година.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Топлица (Toplitza) е посочено като село във Велешка каза с 42 домакинства и 197 жители българи.[3]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Топлица има 420 жители, всички българи християни.[4]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Топлица е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 65 къщи.[5]
В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година във Тополица има 384 българи екзархисти.[6]
При избухването на Балканската война в 1912 година 5 души от Топлица са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]
Според преброяването от 2002 година селото има 5 жители, всички северномакедонци.[8]
Личности
редактиране- Родени в Топлица
Илия Йовановски (1921 – 1944), народен герой на Югославия
Милан Петров Топличанец (? – 1907), български революционер, загинал в Битката на Ножот- Панайот Ангелов, български свещеник във Велес след 1866 година[9]
- Петър Апостолов, македоно-одрински опълченец, 24-годишен, овощар, 4 рота на 4 битолска дружина, ранен на 5 юли 1913 година, носител на орден „За храброст“ ІV степен[10]
.svg){kind=small}
- Починали в Топлица
- Гьоре Спирков (1870 – 1907), български революционер
- Тодор Цветинов (? – 1907), български революционер, родом от Велес, велешки войвода на ВМОРО загинал заедно с Гьоре Спирков[11]
Бележки
редактиране- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 205.
- ↑ Црква „Свети Никола“, село Топлица // Old Prilep. Архивиран от оригинала на 2018-03-05. Посетен на 30 декември 2021 г.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 182 – 183.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 244.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 21. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 150-151. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 883.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 11 ноември 2007
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 36.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 49.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 181.