Тополница (община Брод)

Вижте пояснителната страница за други значения на Тополница.

Тополница (на македонска литературна норма: Тополница) е село в Северна Македония, в община Брод (Македонски Брод).

Тополница
Тополница
— село —
      
Герб
Църквата „Свети Атанасий Велики“, 1872 г.[1]
Църквата „Свети Атанасий Велики“, 1872 г.[1]
41.6153° с. ш. 21.1667° и. д.
Тополница
Страна Северна Македония
РегионЮгозападен
ОбщинаБрод
Географска областДолно Поречие
Надм. височина645 m
Население36 души (2002)
Пощенски код6533
Тополница в Общомедия

География

редактиране

Намира се в областта Поречие в източното подножие на планината Добра вода.

В XIX век Тополница е село в Поречка нахия на Кичевска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Тополница (Topolnitza) е посочено като село с 14 домакинства с 68 жители българи.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Тополница е населявано от 230 жители българи християни.[3]

 
Къща в селото

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Тополница е чисто българско село в Кичевската каза на Битолския санджак с 40 къщи.[4]

Цялото село в началото на XX век е сърбоманско. Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Тополница има 34 сръбски къщи.[5] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Тополница има 320 българи патриаршисти сърбомани.[6]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Тополница като българско село.[7]

По време на българското управление в Македония 1941 – 1944 година в Тополница е разположен щабът на 9 граничен участък. Българската армия построява чешма, прокаран е коларски път до ниви на селото. В началото на септември 1944 година в селото и край него се водят сражения между Девета гранична дружина и дражевистки части.[8]

Според преброяването от 2002 година селото има 36 жители – 33 македонци и 3 сърби.[9]

  1. Дебарско-кичевска епархија. Бродско архијерејско намесништво (PDF) // с. 69. Архивиран от оригинала на 2012-06-14.
  2. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 94 – 95.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 258.
  4. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 36. (на македонска литературна норма)
  5. Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 156-157. (на френски)
  7. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  8. Илиев, Стоян, Из спомените ми, София 1993, с. 184, 193, 212-214.
  9. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 27 септември 2007