Тополница (община Брод)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Тополница.
Тополница (на македонска литературна норма: Тополница) е село в Северна Македония, в община Брод (Македонски Брод).
| Тополница Тополница | |
| — село — | |
 | |
![Църквата „Свети Атанасий Велики“, 1872 г.[1]](/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Topolnicacrkva.jpg) Църквата „Свети Атанасий Велики“, 1872 г.[1] | |
  Тополница | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Брод |
| Географска област | Долно Поречие |
| Надм. височина | 645 m |
| Население | 36 души (2002) |
| Пощенски код | 6533 |
| Тополница в Общомедия | |
География редактиране
Намира се в областта Поречие в източното подножие на планината Добра вода.
История редактиране
В XIX век Тополница е село в Поречка нахия на Кичевска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Тополница (Topolnitza) е посочено като село с 14 домакинства с 68 жители българи.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Тополница е населявано от 230 жители българи християни.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Тополница е чисто българско село в Кичевската каза на Битолския санджак с 40 къщи.[4]
Цялото село в началото на XX век е сърбоманско. Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Тополница има 34 сръбски къщи.[5] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Тополница има 320 българи патриаршисти сърбомани.[6]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Тополница като българско село.[7]
По време на българското управление в Македония 1941 – 1944 година в Тополница е разположен щабът на 9 граничен участък. Българската армия построява чешма, прокаран е коларски път до ниви на селото. В началото на септември 1944 година в селото и край него се водят сражения между Девета гранична дружина и дражевистки части.[8]
Според преброяването от 2002 година селото има 36 жители – 33 македонци и 3 сърби.[9]
Бележки редактиране
- ↑ Дебарско-кичевска епархија. Бродско архијерејско намесништво (PDF) // с. 69. Архивиран от оригинала на 2012-06-14.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 94 – 95.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 258.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 36. (на македонска литературна норма)
- ↑ Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 156-157. (на френски)
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Илиев, Стоян, Из спомените ми, София 1993, с. 184, 193, 212-214.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 27 септември 2007
