Тополян
Тази статия е за селото в Гърция. За селото в Албания вижте Топоян.
Тополя̀н или Тополѐн (на гръцки: Χρυσό, Хрисо, катаревуса: Χρυσόν, Хрисон или Χρυσός, Хрисос, до 1927 Τοπολιάνη, Тополяни[2]) е село в Гърция, център на дем Довища, област Централна Македония.
| Тополян Χρυσό | |
 Гробищната църква „Животворящ източник“ | |
  Тополян  Тополян  Тополян | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Довища |
| Географска област | Дарнакохория |
| Надм. височина | 105 m |
| Население | 1020 души (2001) |
| Покровител | Атанасий Велики[1] |
| Пощенски код | 621 00 |
| Телефонен код | 2321 |
География
редактиранеСелото е разположено на около 10 километра източно от град Сяр (Серес) в Сярското поле, в южното подножие на планината Сминица (Меникио).
История
редактиранеЕтимология
редактиранеСпоред Йордан Н. Иванов името е жителско име от началното *Тополяне от местното име Топола, *Тополи (дол), прилагателно от топола с -jь. Сравними са много подобни имена в българската и славянската топонимия.[3]
В Османската империя
редактиранеПрез XIX век Тополян е голямо гръцко дарнашко село, числящо се към Сярската кааза на Отоманската империя. Църквата „Свети Атанасий“ е от XIX век.[4] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Пополяни (Popoliani) живеят 960 гърци.[5] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Тополене (Topolène) е посочено като село със 192 домакинства, като жителите му са 500 цигани и черкези.[6]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Тополян брои 1080 жители гърци.[7] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Тополен (Topolen) се състои от 1075 жители гърци и в селото работи гръцко начално училище.[8]
В Гърция
редактиранеПрез Балканската война селото е завзето от части на българската армия, но остава в Гърция след Междусъюзническата война. В селото са заселени гърци бежанци и според преброяването от 1928 година Тополяни е смесено местно-бежанско село с 16 бежански семейства и 60 души бежанци.[9] В 1927 година селото е прекръстено на Хрисос.
Личности
редактиране- Родени в Тополян
Георгиос Сгураманис (? – 1971), гръцки журналист- Катерина Блиаму (р. 1982), гръцка спортистка
- Починали в Тополян
Атанас Лесев Тошев, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[10]
Бележки
редактиране- ↑ Εκτός από την Καστοριά, άλλες τέσσερεις πόλεις έχουν πολιούχο τον Άγιο Μηνά // Fouit.gr. Архивиран от оригинала на 2018-01-29. Посетен на 2 януари 2018.
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 205.
- ↑ Ιερός Ναός Αγίου Αθανασίου // Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης. Архивиран от оригинала на 2021-03-05. Посетен на 31 октомври 2014.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 43. (на френски)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 124.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 177.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 200 – 201. (на френски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 458, л. 5, 6