Тополян

(пренасочване от Тополяни)
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Гърция. За селото в Албания вижте Топоян.

Тополя̀н или Тополѐн (на гръцки: Χρυσό, Хрисо, катаревуса: Χρυσόν, Хрисон или Χρυσός, Хрисос, до 1927 Τοπολιάνη, Тополяни[2]) е село в Гърция, център на дем Емануил Папас, област Централна Македония. Според преброяването от 2001 година селото има 1020 жители.

Тополян
Χρυσό
Гробищната църква „Животворящ източник“
Гробищната църква „Животворящ източник“
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Емануил Папас
Географска област Дарнакохория
Надм. височина 105 m
Население 1020 души (2001)
Покровител Атанасий Велики[1]

ГеографияРедактиране

Селото е разположено на около 10 километра източно от град Сяр (Серес) в Сярското поле, в южното подножие на планината Змийница (Меникио).

ИсторияРедактиране

ЕтимологияРедактиране

Според Йордан Н. Иванов името е жителско име от началното *Тополяне от местното име Топола, *Тополи (дол), прилагателно от топола с -. Сравними са много подобни имена в българската и славянската топонимия.[3]

В Османската империяРедактиране

През XIX век Тополян е голямо гръцко дарнашко село, числящо се към Сярската кааза на Отоманската империя. Църквата „Свети Атанасий“ е от XIX век.[4] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Пополяни (Popoliani) живеят 960 гърци.[5] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Тополене (Topolène) е посочено като село със 192 домакинства, като жителите му са 500 цигани и черкези.[6]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Тополян брои 1080 жители гърци.[7] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Тополен (Topolen) се състои от 1075 жители гърци и в селото работи гръцко начално училище.[8]

В ГърцияРедактиране

През Балканската война селото е завзето от части на българската армия, но остава в Гърция след Междусъюзническата война. В селото са заселени гърци бежанци и според преброяването от 1928 година Тополяни е смесено местно-бежанско село с 16 бежански семейства и 60 души бежанци.[9] В 1927 година селото е прекръстено на Хрисос.

ЛичностиРедактиране

Родени в Тополян
Починали в Тополян
  •   Атанас Лесев Тошев, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[10]

БележкиРедактиране

  1. Εκτός από την Καστοριά, άλλες τέσσερεις πόλεις έχουν πολιούχο τον Άγιο Μηνά. // Fouit.gr. Посетен на 2 януари 2018. Архив на оригинала от 2018-01-29 в Wayback Machine.
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 205.
  4. Ιερός Ναός Αγίου Αθανασίου. // Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης. Посетен на 31 октомври 2014.
  5. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 43. (на френски)
  6. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 124.
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 177.
  8. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 200 – 201. (на френски)
  9. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  10. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 458, л. 5, 6