Торбач, Торбачи или Търбачи (на албански: Tërbaç или Tërbaçi, Търбач, Търбачи) е село в Албания, в община Булкиза (Булчица), административна област Дебър.

Торбач
Tërbaç
— село —
Reliefkarte Albanien.png
41.4867° с. ш. 20.4775° и. д.
Торбач
Страна Flag of Albania.svg Албания
Област Дебър
Община Булкиза
Географска област Голо бърдо
Надм. височина 615 m

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в историкогеографската област Голо бърдо, между Вичища и Голеища.

ИсторияРедактиране

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Торбаче (Torbatché) е посочено като село с 30 домакинства с 68 жители албанци мюсюлмани.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Торбачи живеят 130 души българи мохамедани.[2]

След Балканската война в 1913 година Торбачи попада в новосъздадена Албания.

В рапорт на Сребрен Поппетров, главен инспектор-организатор на църковно-училищното дело на българите в Албания, от 1930 година Торбач е отбелязано като село с 25 къщи българи мохамедани.[3]

В 1940 година Миленко Филипович пише, че Торбачи, Торбаче, Търбач (Торбачи, Торбаче, Трбач) е чисто „сръбско мюсюлманско село“ със 176 жители. В селото има място наречено Вакуф, в което никой не смее да пипа дърветата. Малко по-отдалечено от там е старото християнско гробище, на което още стоят надгробните камъни.[4]

Според Божидар Видоески в Торбач живеят „македонци мюсюлмани“.[5]

До 2015 година селото е част от община Острени.

БележкиРедактиране

  1. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 172 – 173.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 262.
  3. Поверителен рапорт №54 на Сребрен Поппетров
  4. Филиповиħ, Миленко. С. Голо Брдо : Белешке о насељима, пореклу становништва, народном животу и обичаjима. Скопље, Штампариjа „Јужна Србиjа“, 1940. с. 38.
  5. Видоески, Божидар. Дијалектите на македонскиот јазик, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1998. с. 339. Во повеќето од спомнативе села живее население - со македонски и со албански мачин јазик. Албанското население доминира во северните голобрдски села (Себишта, Пасинки, Врмница, Големо и Мало Острени). Селата: Лешничани, Требиште, Српетово, Торбач, Љуболези, Владимирица и Тучепи се населени со Македонски муслимани (Торбеши), а во Себишта, Требиште, Г. и М. Острени живее мешано население - православни и Торбеши.