Тоширо Мифуне

Тоширо Мифуне (三船 敏郎, по английската Система на Хепбърн Mifune Toshirō) е японски актьор и продуцент.

Тоширо Мифуне Toshirō Mifune 三船 敏郎
японски актьор и продуцент
Роден	1 април 1920 г. Циндао, Китай
Починал	24 декември 1997 г. Митака, Япония
Погребан	Кавасаки, Япония
Националност	Япония
Работил	актьор
Актьорска кариера
Активност	1960 -
Семейство
Деца	3
Подпис
Уебсайт	www.mifuneproductions.co.jp Страница в IMDb
Тоширо Мифуне в Общомедия

Биография

Роден е на 1 април 1920 г. в Циндао, Китай, в семейство на емигрирали японци, а израства в Далиан (също Китай). Баща му е мисионер на Методистката църква и фотограф, а Тоширо работи като негов помощник до 19-ата си година. Като японец Тоширо е приет на служба във въздушните сили на японската армия и по време на Втората световна война прави снимки от въздуха за нуждите на армията. В края на войната е репатриран в Япония.

В кинобизнеса влиза през 1946 г., когато с протекциите на свои приятели започва да работи като асистент оператор в Toho Production.

Това съвпада с период, когато японското кино търси нови лица, Тоширо се явява на прослушване и още през следващата година се снима при учителя си в шоу бизнеса Кадзиро Ямамото „Времето на новите дракони“. Първият му успех идва същата година – в „По тази страна на сребърния хребет“ (1947 г.).

Творческото сътрудничество на Тоширо Мифуне с големия японски режисьор Акира Куросава започва с „Пияният ангел“. Ролята му във „Рашомон“ (1951 г.) го утвърждава и по света, като водещ актьор на японското кино.

При Куросова Мифуне се снима още в „Идиот“ (1951 г.), „Седемте самураи“ (1954 г.), „Записки на живия“ (1955 г.), „Замъкът на паяците“ (1957 г.), „На дъното“ (1957 г.), „Колкото е по-зле човек, толкова по-добре спи“ (1960 г.).

Талантът на Мифуне се разкрива в динамични приключенски филми, разкриващи феодалните традиции и самурайския морал – „Мусаши Миямото“ (1954 г.) и „Телохранител“ (1961 г.). Връх в творчеството на актьора е „Червената брада“ (1965 г.).

През 1966 – 1967 г. Тоширо Мифуне построява собствено студио, след като през 1963 г. е основал компанията „Мифуне про“. През 70-те години се снима в телевизионни исторически филми („дзидигеки“), произвеждани в неговата студия. Режисира и „Наследството на 500 000“ (1963 г.). Снима се още в игралните филми „Животът на Михомацу“ (1958 г.), „Геният на джудото“ (1964 г.), „Най-дългият ден на Япония“ (1967 г.), „Изпитание на човечността“ (1977 г.), „Заговорът на клана Ягю“ (1978 г.), „Невидимата връзка“ (1982 г.), „Спи Рюку“ (1983 г.), „Смъртта на майстора на чая“ (1989 г.), „Агагук“ (1991 г.).

Творческото сътрудничество между Мифуне и Куросава включва 16 филма, голямата част от които са възприети за класика в световното кино. Последният им филм („Червената брада“ 1965 г.), ангажира цялото време на Мифуне, намира широк положителен отзвук в Европа, но не се оказва касов филм в Америка.

Мифуне е един от най-често сниманите японски актьори в САЩ и Англия. По време на първите си участия Мифуне не владее английски език и заучава текстовете си фонетично, а гласът му във филмите е дублиран от актьора Пол Фрийс. Неговият характерен имидж е завладяващ и до голяма степен наследяван от известни актьори, какъвто е Клинт Истуд. Големият талант на Мифуне е оценяван многократно от известни американски режисьори. Нещо повече – Стивън Спилбърг му поверява роля във филма си „1941“.

В тези страни той се изявява във филмите: „Гранд При“ (1966 г.), „Ад в Тихия океан“ (1968 г.), „Червено слънце“ (1971 г.), „Битката при Мудей“ (1975 г.), „1941“ (1979 г.), „Инчон“ (1981 г.), „Предизвикателство“ (1982 г.), „Шогунът Майеда“ (1990 г.), „Сянката на вълка“ (1993 г.), „Невеста по снимка“ (1994 г.), „Дълбока река“ (1995 г.). Голяма популярност в Америка Мифуне получава с участието си в сериала „Шогун“ (1980 г.), посрещнат възторжено в целия свят.

В началото на 80-те Мифуне създава актьорска школа, която обаче фалира след 3 години. През 1984 г. той е обявен за Мъж на Япония и следващият период от неговия живот не е така активен като актьор. През 1992 г. Мифуне заболява сериозно от сърце и неговата активна творческа дейност намалява. Умира на 24 декември 1997 г. в Митака (Япония) на 77-годишна възраст.

Избрана филмография

година	филм	оригинално заглавие	роля	режисьор
1947	По тази страна на сребърния хребет	銀嶺の果て	Ейдзима	Сенкичи Танигучи
1948	Пияният ангел	酔いどれ天使 / Yoidore tenshi	Мацунага	Акира Куросава
1949	Мълчаливият двубой	静かなる決闘 / Shizukanaru Kettō	Кьоджи Фуджисаки	Акира Куросава
1949	Бездомното куче	野良犬 / Nora Inu	Горо Мураками	Акира Куросава
1950	Скандал	醜聞(スキャンダル) / Shūbun (Sukyandaru)	Ичиро Аоие	Акира Куросава
1950	Рашомон	羅生門 / Rashōmon	Таджомару	Акира Куросава
1951	Идиот	白痴 / Hakuchi	Денкичи Акама – Парфьон Рогожин	Акира Куросава
1954	Седемте самураи	七人の侍 / Shichinin no Samurai	Кикучио	Акира Куросава
1955	Хроника на един живот	生きものの記録 / Ikimono no kiroku	Киичи Накаджима	Акира Куросава
1956	Сърце на съпруга	妻の心	Кенчичи	Микио Нарусе
1957	Замъкът на паяците	蜘蛛巣城 / Kumonosu-jō	Такетоки Уашидзу	Акира Куросава
1957	На дъното	どん底	Сутекичи, крадец	Акира Куросава
1958	Трима негодници в скритата крепост	隠し砦の三悪人	Рокурота Макабе	Акира Куросава
1961	Телохранител	用心棒 / Yojimbo	Санджуро Кувабатаке, самурай-ронин	Акира Куросава
1971	Червено слънце	Soleil rouge	Курода Джубие	Терънс Йънг
1979	1941	1941	Акиро Митамура	Стивън Спилбърг

Външни препратки

• Тоширо Мифуне в Internet Movie Database
• Тоширо Мифуне в
• Тоширо Мифуне Снимка: Сайта на университета в Орегон