Тработивище

(пренасочване от Трабатовище)

Тработивище (на македонска литературна норма: Тработивиште), наричано преди и Трабатовище, е село в община Царево село на Северна Македония.

Тработивище
Тработивиште
— село —
41.8875° с. ш. 22.8167° и. д.
Тработивище
Страна Северна Македония
РегионИзточен
ОбщинаЦарево село
Географска областПиянец
Надм. височина701 m
Население533 души (2002)
Пощенски код2325
Тработивище в Общомедия

География редактиране

Селото се намира в областта Пиянец на десния бряг на река Брегалница, в западното подножие на планината Влахина, до границата с Република България.

История редактиране

 
Църквата „Успение Богородично“

Името е засвидетелствано в производното прилагателно Трѣботишско в 1347 - 1350 година в грамота на цар Стефан Душан (двѣ нивѣ оть Трѣботишскаго мѣста). Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от първоначалния патроним * Трѣботовишти, който произхожда от личното име * Трѣбота, като точно му съответства чешкото селищно име Треботовиче.[1]

Мохамед Ибн Ибрахим ага джамия е от XVII век.[2]

В началото на XX век Тработивище е село в Малешевската каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Трабатовище е смесено българо-помашко село с 292 души жители българи християни, 260 българи мохамедани и 50 цигани.[3]

Цялото християнско население на Тработивище е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Тработивища има 320 българи екзархисти и функционира българско училище.[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Тработивище са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]

Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Тработивища живеят 212 помаци и 243 българи.[6]

По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Кирил М. Киселички е български кмет на Тработивище от 13 август 1941 година до 17 април 1942 година. След това кмет е Христо Т. Нечев от Калофер (17 април 1942 - 9 септември 1944).[7]

В 1970 година започва изграждането на църквата „Успение на Пресвета Богородица“ на темели от стара църква. Строежът завършва в 1973 година и тогава е осветена от митрополит Наум Злетовско-Струмишки Иконите са от XIX век от непознат автор. Не е зографисана.[8]

Според преброяването от 2002 година селото има 533 жители.[9]

Националност Всичко
северномакедонци 446
албанци 0
турци 5
роми 79
власи 0
сърби 1
бошняци 0
други 2

Личности редактиране

Родени в Тработивище

Бележки редактиране

  1. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 172.
  2. Заврши реконструкцијата на старата џамија во Тработивиште // Вечер, 13 септември 2016. Архивиран от оригинала на 2018-10-02. Посетен на 2 октомври 2018.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 228.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 140-141. (на френски)
  5. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 883.
  6. Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 241.
  7. Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
  8. Трботивишка парохија // Брегалничка епархија. Архивиран от оригинала на 2014-03-27. Посетен на 27 март 2014 г.
  9. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007 
  10. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 45.