Требище (община Маврово и Ростуше)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Требище.
Требище или Требища (местното произношение е Требишча, на македонска литературна норма: Требиште; на албански: Trebishti, Требищи) е село в Северна Македония, в община Маврово и Ростуше.
| Требище Требиште | |
| — село — | |
 Панорама | |
  Требище | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Положки |
| Община | Маврово и Ростуше |
| Географска област | Долна Река |
| Надм. височина | 742 m |
| Население | 765 души (2002) |
| Пощенски код | 1254 |
| Требище в Общомедия | |
География
редактиранеСелото е разположено в областта Долна Река в източните склонове на Дешат над пролома на Радика между Дешат и Чаушица.
История
редактиранеЕтимология
редактиранеСпоред академик Иван Дуриданов етимологията на името Трепища е от личното име *Трепо, произлязло с обратно образуване от *Трепко, а то от *Требко < Трѣб(ь)ко, хипокористикон от композита като полските лични имена Trzebie-mir, Trzebie-sław, Trzebosław, словенските Trebo-bor, Trebi-brat, Trebe-mer, с основа trěb. Йордан Заимов смята, че първоначалното име е *Трьпишта от личното име *Трьпо, което произхожда от глагола трьпѣти.[1] Според Дуриданов в историята на българския език няма данни за развитието на този глагол в *трепя.[2]
В Османската империя
редактиранеВ XIX век Требище е смесено християнско-мюсюлманско село. Църквата „Свети Ахил Преспански“, метох на Бигорския манастир, е от XIX век.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Требища (Trébichta) е посочено като село със 150 домакинства, като жителите му са 265 помаци и 144 българи.[4] През 1885 година при обединяването на нахиите Горна и Долна Река Трепеще е определено за център на новата Реканска каза. В края на 1887 година центърът на казата е преместен от Требище в Жировница.[5]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Требища има 192 жители българи християни и 640 българи мохамедани.[6]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Требище е смесено село българи, помаци (българи мохамедани) и албанци в Реканската каза на Дебърския санджак със 129 къщи.[7]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Требища има 336 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[8]
Към 1910 година в селото се загнездва сръбската пропаганда и две къщи стават сърбомански. Властите обаче оказват съдействие на сръбската пропаганда и позволяват отваряне на сръбско училище.[9]
Според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Требища Река има 43 български екзархийски, 4 патриаршистки (2 от 1905 и 2 от 1910 г.) и 153 помашки къщи. В селото има сръбско училище с 1 учител и 2 ученици.[10]
В Сърбия, Югославия и Северна Македония
редактиранеСпоред преброяването от 2002 година селото има 765 жители.[11]
| Националност | Всичко |
| македонци | 303 |
| албанци | 159 |
| турци | 277 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 18 |
| други | 8 |
Личности
редактиране- Родени в Требище
Симон Максевски, български възрожденски резбар- Щерю Стоянов, български революционер от ВМОРО, четник на Никола Андреев[12]
Бележки
редактиране- ↑ Zаimov, J. Die bulgarischen Ortsnamen auf -išt- aus -itj- und ihre Bedeutung für die Siedlungeschichte der Bulgaren in den Balkanländern // Linquistique balkanique IX (2). 1965. S. 71. (на немски)
- ↑ Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори // Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996. с. 184.
- ↑ Дебарско-реканско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2013-06-20. Посетен на 5 март 2014 г.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 174-175.
- ↑ Osmanli Yönetiminde Makedonya (Македониjа во времето на османлиското владеење), Istanbul 2005, p.12-13, 16-17.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 263.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 49. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 184-185. (на френски)
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 30, 6 февруари 1911, стр. 2.
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 13 септември 2007
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.36