Треболец (на гръцки: Μαυροβούνι, Мавровуни, на катаревуса: Μαυροβούνιον, Мавровунион, до 1927 Τρέμπολιτς, Треболиц[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, област Централна Македония, дем Въртокоп (Скидра).

Треболец
Μαυροβούνι
— село —
Църквата „Свети Петър и Павел“
Църквата „Свети Петър и Павел“
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Въртокоп
Географска област Сланица
Надм. височина 50 m
Население 1006 души (2011 г.)
Треболец.

ГеографияРедактиране

Селото е разположено на около 2 km северно от демовия център Въртокоп (Скидра) в областта Сланица.[2]

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

В началото на XX век Треболец е малко селце във Воденска кааза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Тремполис (Trempolis), Воденска епархия, живеят 90 гърци.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Треблец (Trébletz) е посочено като село във Воденска каза с 22 къщи и 93 жители българи.[4] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Требулецъ има 90 жители българи и 42 цигани.[5]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Треболец (Treboletz) има 80 българи патриаршисти гъркомани.[6]

При избухването на Балканската война в 1912 година трима души от Треболец са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]

В ГърцияРедактиране

По време на войната в селото влизат гръцки части и селото остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година.

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Триболец има 10 къщи славяни християни и 3 къщи цигани християни.[8]

В 1920-те години в селото са заселени 198 гърци бежанци от Турция.[9] В 1927 година името на селото е сменено на Мавровунион, в превод черна планина. В 1928 година селото е смесено с 43 бежански семейства и 178 жители бежанци.[10] В 1940 година от 491 жители 161 са местни и 330 са бежанци.[9]

Тъй като землището му е равнинно и се напоява добре, е много плодородно и населението на селото се увеличава. Произвеждат се овошки - праскови, ябълки, както и жито. В по-малка степен е развито и скотовъдството.[9]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 92[9] 120[9] 398[9] 491[9] 686[9] 823[9] 869[9] 1012[9] 1067[9] 1021 1006

ЛичностиРедактиране

Родени в Треболец
  •   Йорданис Дзамдзис (р. 1951), гръцки полтик от Нова демокрация
  •   Кольо Станов (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Григор Джинджифилов[11]
  •   Никола С. Бахчованов (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 13 кукушка дружина[12]
  •   Никола Стоев (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Григор Джинджифилов[13]

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 58. (на македонска литературна норма)
  3. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 50. (на френски)
  4. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 158-159.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 149.
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190-191. (на френски)
  7. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 883.
  8. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 27. (на сръбски)
  9. а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 59. (на македонска литературна норма)
  10. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  11. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 640.
  12. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 80.
  13. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 650.