Треболец
Треболец (на гръцки: Μαυροβούνι, Мавровуни, на катаревуса: Μαυροβούνιον, Мавровунион, до 1927 година Τρέμπολιτς, Треболиц[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, област Централна Македония, дем Въртокоп (Скидра).
| Треболец Μαυροβούνι | |
| — село — | |
 Църквата „Свети Петър и Павел“ | |
  Треболец  Треболец  Треболец | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Въртокоп |
| Географска област | Сланица |
| Надм. височина | 50 m |
| Население | 827 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 585 00 |
География
редактиранеСелото е разположено на около 2 km северно от демовия център Въртокоп (Скидра) в областта Сланица.[2]
История
редактиранеВ Османската империя
редактиранеВ началото на XX век Треболец е малко селце във Воденска кааза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Тремполис (Trempolis), Воденска епархия, живеят 90 гърци.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 г., Треблец (Trébletz) е посочено като село във Воденска каза с 22 къщи и 93 жители българи.[4] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Требулецъ има 90 жители българи и 42 цигани.[5]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Треболец (Treboletz) има 80 българи патриаршисти гъркомани.[6]
При избухването на Балканската война в 1912 година трима души от Треболец са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]
В Гърция
редактиранеПо време на войната в селото влизат гръцки части и селото остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година.
Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Триболец има 10 къщи славяни християни и 3 къщи цигани християни.[8]
В 1920-те години в селото са заселени 198 гърци бежанци от Турция.[9] В 1927 година името на селото е сменено на Мавровунион, в превод черна планина. В 1928 година селото е смесено с 43 бежански семейства и 178 жители бежанци.[10] В 1940 година от 491 жители 161 са местни и 330 са бежанци.[9]
Тъй като землището му е равнинно и се напоява добре, е много плодородно и населението на селото се увеличава. Произвеждат се овошки - праскови, ябълки, както и жито. В по-малка степен е развито и скотовъдството.[9]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 92[9] | 120[9] | 398[9] | 491[9] | 686[9] | 823[9] | 869[9] | 1012[9] | 1067[9] | 1021 | 1006 | 827 |
Личности
редактиране- Родени в Треболец
Йорданис Дзамдзис (р. 1951), гръцки политик от Нова демокрация
Кольо Станов (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Григор Джинджифилов[11]- Никола С. Бахчованов (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 13 кукушка дружина[12]
- Никола Стоев (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Григор Джинджифилов[13]
Бележки
редактиране- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 58. (на македонска литературна норма)
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 50. (на френски)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 158-159.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 149.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190-191. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 883.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 27. (на сръбски)
- ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 59. (на македонска литературна норма)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 640.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 80.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 650.