Отваря главното меню

Трети артилерийски полк е български артилерийски полк, формиран през 1886 година, взел участие в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913), Първата (1915 – 1918) и Втората световна война (1941 – 1945).

Трети артилерийски
на Н.Ц.В. Престолонаследника полк
Bulgaria war flag.png
Информация
Шеф Цар Борис III
Активна 1886 – 1950
Държава България
Тип Артилерийски полк
Гарнизон/щаб София
Бойни
командири
Ген. Стефан Богданов (БВ)
Ген. Иван Марков (ПСВ)
Полк. Петър Галунски (ПСВ)
Полк. Васил Попенчев (ВСВ)

ФормиранеРедактиране

Историята на полка започва през 1886 година, когато когато съгласно указ №85 в Пловдив от 1-ва и 2-ра четирифунтова батарея се формира Четвърти артилерийски полк.[1] Когато се ражда престолонаследникът княз Борис, с указ №20 от 1894 г. му се възлага шефството на полка.[2]

Балкански войни (1912 – 1913)Редактиране

Полкът е мобилизиран съгласно заповед №5 от 23 септември 1912 година, като формира нови подразделения, в това число и 3 не с.с. артилерийски полк. На основание заповед №1 от 1912 г. на командира на 3-ти артилерийски полк към полка се формира 39-та допълваща батарея, която започва да функционира от месец септември същата година. От 24 септември действа като Трети скорострелен артилерийски полк. Взема участие и в Междусъюзническата война (1913), след края на която на 13 август 1913 година е демобилизиран.[1]

Командване и съставРедактиране

По време на Балканските войни полкът има следното командване и състав:[3]

Трети нескорострелен артилерийски полкРедактиране

Трети нескорострелен артилерийски полк е формиран в Пловдив на 23 септември 1912 година от състава на 3-ти артилерийски полк и се състои от две артилерийски отделения.[4][5]

Първа световна война (1915 – 1918)Редактиране

На 10 септември 1912 година във връзка с мобилизацията за Първата световна война (1915 – 1918) полкът се развръща и формира щаб на 2-ра артилерийска бригада (2-ра пехотна тракийска дивизия), два скорострелни артилерийски полка, едно не с. с. артилерийски отделение и две паркови батареи. Взема участие във войната, като е в подчинение на командира на 1-ва пехотна бригада от 2-ра пехотна тракийска дивизия. Участва във военните действия в Македония. След края на войната, със заповед № 511 се дават указания за демобилизиране на полка, което се случва на 10 октомври 1918 година в Пловдив.[1][6]

През войната полкът има следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:[7]

Числен състав Добитък Обоз Въоръжение
Офицери: 17
Подофицери и войници: 1315
Коне: 1036 Обикновени коли: 157
Специални: 2
Пушки и карабини: 30
Полски с.с. оръдия: 12
Планински с.с. оръдия: 12

Между двете световни войниРедактиране

На 1 декември 1920 година на основание предписание №6129 и в изпълнение на клаузите на Ньойския мирен договор полкът е реорганизиран в 3-то артилерийско отделение с три батареи. Части от полка вземат участие в потушаването на Септемврийското въстание (1923).[5] През 1928 година отново се развръща в полк, като 3 артилерийски полк, но носи явното название отделение до 1938 година.[1]

Втора световна война (1941 – 1944)Редактиране

По време на Втора световна война (1941 – 1945) през 1941 и 1943 година полкът е на Прикриващия фронт. През 1944 година е преименуван на Трети дивизионен артилерийски полк и взема участие в първата фаза на заключителния етап на войната под командването на полковник Васил Попненчев и се състои от 12 батареи. Към полка се числят доброволци от 5 гвардейска народна пеша батарея.[1] В състава на същия взема участие и формираната от доброволци 1-ва гвардейска народна пеша батарея.[5]

През ноември 1948 г. полкът е преименуван на 2-ри дивизионен артилерийски полк със седалище в Хасково. През следващата година преминава към 10 дивизионен артилерийски полк с местостоянка град Хасково. През май 1950 г. е преместен в Кърджали, а след септември преминава на подчинение към 17-и дивизионен артилерийски полк, а по-късно към 41-ви оръдеен артилерийски полк.[5]

НаименованияРедактиране

През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:

  • Трети артилерийски полк (1886 – 30 януари 1894)
  • Трети артилерийски на Н.Ц.В. Престолонаследника полк (30 януари 1894 – 24 септември 1912)
  • Трети скорострелен артилерийски на Н.Ц.В. Престолонаследника полк (24 септември 1912 – 1913)
  • Трети артилерийски на Н.Ц.В. Престолонаследника полк (1913 – 3 октомври 1918)
  • Трети артилерийски на Н.Ц.В. Борис, Княз Търновски полк (3 октомври 1918 – 1 декември 1920)
  • Трето артилерийско на Н.Ц.В. Борис, Княз Търновски отделение (1 декември 1920 – 1928)
  • Трети артилерийски на Н.Ц.В. Борис, Княз Търновски полк (1928 – 1944)
  • Трети дивизионен артилерийски полк (1944 – ноември 1948)
  • Втори дивизионен артилерийски полк (ноември 1948 – 1950)

КомандириРедактиране

Званията са към датата на заемане на длъжността.

звание име дати
1. Капитан Петър Тантилов 10 март 1886 – 27 октомври 1886
2. Капитан Бончо Балабанов 27 октомври 1886 – 1892
Капитан Христо Кирков след 1892, към 1904
Подполковник Константин Жостов януари 1910 – март 1912
Полковник Стефан Богданов Балканска война
Полковник Иван Марков 1915 – септември 1915
Подполковник Петър Галунски от септември 1915
Подполковник Владимир Заимов 1927 – 1927
Подполковник Никола Стойчев 1931 – 1934
Подполковник Христо Чуков 1935 – 1935
Полковник Васил Попненчев от 1944

БележкиРедактиране

  1. а б в г д Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 202 – 203
  2. Атанасов, Димитър. Първостроители на българската артилерия. София, Военноиздателски комплекс „Св. Георги победоносец“, 1992. ISBN 954-528752-7. с. 173.
  3. Войната между България и Турция 1912 – 1913, том 6, стр. 249
  4. Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 221 (цит: Централен военен архив, ф. 528a, а.е. 1)
  5. а б в г ДВИА, ф. 528А, История на фондообразувателя
  6. ДВИА, ф. 513А, История на фондообразувателя
  7. Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.

ИзточнициРедактиране

Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.

  • Колектив при Щаба на армията, „Войната между България и Турция 1912 – 1913 Том VI – Действията на западния операционен театър“, София, 1935, Държавна печатница