Отваря главното меню

Троен съюз (1882)

(пренасочване от Троен съюз)
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Троен съюз.

Тройният съюз към 1913 г.

Тройният съюз или още ѝ Триплис е военно-политически блок между Германската империя, Австро-Унгария и Италия, оформен през 1879 – 1882 г., който слага начало на разделението на Европа на два противостоящи си лагера и изиграва важна роля в подготовката и избухването на Първата световна война (1914 – 1918), когато прераства в коалицията Централни сили.

ПредисторияРедактиране

След края на Френско-пруската война през 1871 г. Германската империя, създадена въз основа на военното разширение на Кралство Прусия, става новата велика държава в Европа. Ото фон Бисмарк разбира, че Европа ще се съпротивлява на по-нататъшното ѝ разширение и затова обявява империята за „наситена“, тоест вече сформирана. Той потвърждава това в своя реч в Райхстага през март 1871 г.[1]

Във външната си политика Бисмарк се стреми да подсигури Германия срещу война и да изолира Франция чрез сложна система от международни съюзи. Една от първите стъпки в тази посока е сключването на Съюза на тримата императори между Австро-Унгарската, Руската и Германската империи през 1873 г. Това съглашение осигурява на първо място мир между трите държави, а освен това те трябва да съгласуват и обединяват действията си в политиката на Балканите. За Германия е важно и това, че Русия се въздържа от съюз с Франция, тъй като това позволява да се избегне война на два фронта.

 
Берлинският конгрес, Антон фон Вернер; Бисмарк е отпред в средата.

Съюзът на тримата императори фактически се разпада през 1887 г., но Русия сключва с Германия таен договор за презастраховане, по силата на който двете запазват неутралитет помежду си в случай на война с трета страна (този договор обаче не е подновен след падането на Бисмарк от власт през 1890 и така рискът за Германия в случай на война нараства).

След Руско-турската война Бисмарк предлага да бъде „честен посредник“ на Берлинския конгрес (1878), тъй като Германия няма интереси на Балканите.[2] На конгреса, който ревизира Санстефанския мирен договор и запазва Константинопол в разпадащата се Османска империя, Бисмарк възнамерява да балансира интересите на Великобритания, Русия и Австро-Унгария, като намали ползите за Русия и предотврати създаването на силна българска държава.

СъздаванеРедактиране

 
Френска карикатура на Тройния съюз – Германия в островърхата каска, Австрия и Италия пушат върху буре с барут.

Началото на Тройния съюз се поставя непосредствено след Берлинския конгрес, когато на 7 октомври 1879 година се подписва таен съюзен договор между Германската империя и Австро-Унгария, известен още и като Двоен съюз. В него всяка от страните дава гаранции за подкрепа на другата в случай на руска атака. Към този двоен съюз на 20 май 1882 година се присъединява и Италия, с което съюзът прераства в троен. Окончателният договор за създаване на Тройния съюз е подписан във Виена. Влизането на Италия има за цел да се предпази Австро-Унгария от „нож в гърба“ в случай на война с Русия. В замяна новите съюзници обещават на Италия помощ в случай на нападение от страна на Франция. Като предпазна мярка спрямо Великобритания е добавен специален протокол за взаимоотношенията на Италия с нея. Първоначално договорът е подписан за 5 години, но по-късно е продължаван многократно (1887, 1891, 1902 и 1912). През 1883 година към съюза се присъединява и Румъния чрез личен и таен декрет на своя крал. Дори Сърбия е временно присъединена по силата на отделен договор с Австро-Унгария, а чрез споразумение с Италия се присъединява и Испания, която поема задължението да подкрепи Германия в случай на френско-германски конфликт.

Тройният съюз е първият геополитически блок в Европа, който я разделя на два противостоящи си лагера преди началото на Първата световна война (другият блок е Антантата).[3]

КлаузиРедактиране

Съгласно клаузите на окончателния договор, Германия и Австро-Унгария се задължават да подкрепят военно Италия, в случай че тя бъде нападната от Франция. Италия поема същото задължение, ако Германия се окаже обект на френско нападение. В случай на нападение срещу Германия, Австро-Унгария запазва неутралитет до намесата на Русия на страната на Франция. Трите държави се задължават също да спазват неутралитет в случай на война с друга държава освен Франция и да си окажат помощ, ако една от тях бъде нападната от две или повече Велики сили.

РазвитиеРедактиране

След избухването на Първата световна война Италия обявява неутралитет, а през май 1915 година напуска съюза и се включва във войната на страната на Антантата. Италианското правителство мотивира безупречно от юридическа гледна точка тази си постъпка. Чл. 2 и чл. 3 от договора за създаване на Тройния съюз предвиждат оказване на помощ само в случай, че някоя от страните-членки бъде нападната. Нито Германия, нито Австро-Унгария de jure са жертва на нападение в началото на световния конфликт. В действителност истинската причина за тази постъпка на Италия се крие в териториалния ѝ спор с Австро-Унгария. Виенското правителство действа неотстъпчиво и недипломатично, което в крайна сметка води до загуба във войната, последвано от разпадането на държавата.

ИзточнициРедактиране

  1. цитирано по (нем.) Karl Buchheim: Das deutsche Kaiserreich 1871 – 1918. Kösel, München 1969, S.87; vgl. Marcus Thomsen: „Ein feuriger Herr des Anfangs…“. Kaiser Friedrich II. in der Auffassung der Nachwelt. Thorbecke, Ostfildern 2005, ISBN 3-7995-5942-6, S.152.
  2. (нем.) Gregor Schöllgen, Imperialismus und Gleichgewicht. Deutschland, England und die orientalische Frage 1871 – 1914, Oldenbourg, München 2000, S. 16
  3. Туртуриков, Георги. Кратък терминологичен речник по история. Стара Загора, ISBN 954-91341-1-3, 2003, първо издание.

Вижте същоРедактиране