Геополитиката е изследването на ефектите на географията върху международните отношения.[1]

Европейският съюз е политическо и икономическо обединение, базирано на географски принцип

Геополитиката анализира държавите като пространствен феномен с акцент върху географските основания за тяхната мощ, разглежда политическата и икономическата значимост на географските особености. Като основа за развитието и действията на държавите се изследват техните географски характеристики като територия, климат, органични и неорганични природни богатства и местонахождение, както и характеристики на жителите като гъстота на населението, културни свойства, икономическа активност и политически структури. Всяка държава се смята за съставна част от световното политическо пространство и следващите от това модели на международни отношения са съществена част от изследването. Геополитиката обединява различни феномени и се стреми да ги опише и обясни като една цялост.

Терминът геополитика е въведен от шведския политолог Рудолф Челен (1846-1922), но най-известна и дълго време най-влиятелна е теорията за геополитиката на английския географ Халфорд Макиндер (1861-1947). Институционализацията и развитието на военната география в Руската империя обаче е причина много изследователи да смятат, че първоначалните теоретични основи на геополитиката (позната тогава като „военна статистика“) се поставят именно там.

Източници Редактиране

  1. Devetak, Richard et al. An Introduction to International Relations. Cambridge, Cambridge University Press, 2011. ISBN 978-1-107-60000-3. (на английски)