Геополитика
Геополитиката е изследването на ефектите на географията върху международните отношения.[1]
Геополитиката анализира държавите като пространствен феномен с акцент върху географските основания за тяхната мощ, разглежда политическата и икономическата значимост на географските особености. Като основа за развитието и действията на държавите се изследват техните географски характеристики като територия, климат, органични и неорганични природни богатства и местонахождение, както и характеристики на жителите като гъстота на населението, културни свойства, икономическа активност и политически структури. Всяка държава се смята за съставна част от световното политическо пространство и следващите от това модели на международни отношения са съществена част от изследването. Геополитиката обединява различни феномени и се стреми да ги опише и обясни като една цялост.
Терминът геополитика е въведен от шведския политолог Рудолф Челен (1846-1922), но най-известна и дълго време най-влиятелна е теорията за геополитиката на английския географ Халфорд Макиндер (1861-1947). Институционализацията и развитието на военната география в Руската империя обаче е причина много изследователи да смятат, че първоначалните теоретични основи на геополитиката (позната тогава като „военна статистика“) се поставят именно там.
Източници Редактиране
- ↑ Devetak, Richard et al. An Introduction to International Relations. Cambridge, Cambridge University Press, 2011. ISBN 978-1-107-60000-3. (на английски)