Тръстеник (Крушевско)

Вижте пояснителната страница за други значения на Тръстеник.

Тръстеник (на македонска литературна норма: Трстеник) е бивше влашко село в Северна Македония.

Тръстеник
Трстеник
— село —
Църквата „Свети Василий“ в селото
Църквата „Свети Василий“ в селото
41.3475° с. ш. 21.2867° и. д.
Тръстеник
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаКрушево
Надм. височина680 m
Населениеизселено души
Тръстеник в Общомедия

География редактиране

Селото е било разположено непосредствено южно от град Крушево.

История редактиране

В XIX век Тръстеник е село в Битолска кааза на Османската империя. Според Стоян Романски то е основано от власи, преселници от Москополе и някои селища в Епир. Основен поминък на жителите му е калайджийството.[1]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Тръстеник (Trasténik) е посочено като село с 65 домакинства и 65 жители българи.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Тръстеникъ има 95 жители, всички власи християни.[3]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Тръстеник е чисто влашко (цинцарско) село в Битолската каза на Битолския санджак с 8 къщи.[4]

Според Никола Киров („Крушово и борбите му за свобода“) към 1901 година Тръстеникъ има 6 влашки къщи.[5]

По-късно жителите на селото се изселват – предимно в Крушево и Прилеп.[1]

При избухването на Балканската война един човек от Тръстеник е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[6] След Междусъюзническата война селото попада в Сърбия.

От 1995 година в местността Тръстеник се строи църквата „Свети Василий Велики“, която е осветена в 2008 година.[7][8]

Личности редактиране

Родени в Тръстеник
  •   Тома Георгиев (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 6 охридска дружина[9]

Бележки редактиране

  1. а б Романски, Стоян. Македонските ромъни, Македонски преглед, година I, 1925, кн. 5 и 6, с. 85.
  2. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 74 – 75.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 240.
  4. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 18. (на македонска литературна норма)
  5. Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 9, 19.
  6. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 171 и 884.
  7. Welcome to Krusevo, архив на оригинала от 30 септември 2009, https://web.archive.org/web/20090930091614/http://visitkrusevo.com.mk/index.php?option=com_content&task=section&id=5&Itemid=30, посетен на 17 септември 2009 
  8. Преспанско-пелагониска епархија
  9. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 171.