Тупайоподобни

разред бозайници

Тупайоподобните (на латински: Scandentia) са разред дребни плацентни бозайници разпространени в тропичните гори на Югоизточна Азия, близки родственици на Приматите. В съвременната класификация на бозайниците те се делят на две семейства: Същински тупаи (Tupaiidae) и Пероопашати тупаи (Ptilocercidae), с общо 20 вида в 5 рода.

Тупайоподобни
Класификация
клон:Holozoa
царство:Животни (Animalia)
подцарство:Същински многоклетъчни (Eumetazoa)
клон:Двустранно симетрични (Bilateria)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
подтип:Гръбначни (Vertebrata)
инфратип:Челюстни (Gnathostomata)
мегаклас:Костни риби (Osteichthyes)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
надклас:Четирикраки (Tetrapoda)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):Терапсиди (†Therapsida)
клас:Бозайници (Mammalia)
подклас:Живородни бозайници (Theria)
инфраклас:Плацентни (Placentalia)
магнразред:Boreoeutheria
надразред:Euarchontoglires
грандразред:Euarchonta
разред:Тупайоподобни (Scandentia)
Научно наименование
Wagner, 1855
Тупайоподобни в Общомедия
[ редактиране ]

Етимология редактиране

Наименованието Тупая (Tupaia) е дадено от британския изследовател Сър Томас Рафълс и идва от малайската дума tupai за катерица. В българската литература това наименование се среща и като Тупайя (мн.ч. тупайи) [1].

Обща характеристика редактиране

Тупаите са дребни бозайници с издължено стройно тяло, дълга опашка и остра муцунка, наподобяващи катерица. Козината им е мека, на цвят сива или червеникаво-кафява, като при едни видове опашката е рунтава, а при други частично оголена. Пръстите на краката им са 5 с остри ноктенца, по-големи при видовете ровещи за храна на земята и закривени при видовете с дървесен начин на живот. Зъбите на тупаите се характеризират със слаба диференциация на кътниците и слабо развити кучешки зъби, за сметка на големите горни резци.

 
Зъби на тупая

Мозъкът на тупаята е по-голям от човешкия спрямо размерите на тялото, но е примитивен и слабо набразден. За животно с такива размери обаче не е необичайно да има сравнително голям мозък и такава пропорция не е задължително признак за особено висок интелект.

Тупаите са всеядни – хранят се с насекоми, червеи, дребни гръбначни, плодове и семена. Както вече стана дума, някои тупаи са дървесни обитатели, докато други търсят храна предимно на земята. Тупаите са едни от малкото горски обитатели, които ядат плодовете на рафлезията и така разпространяват семената ѝ. Повечето видове са активни през деня, но има и такива, които водят нощен начин на живот. И едните и другите имат добро зрение. Слухът им също е добре развит. Живеят на малки семейни групи, отстояващи собствена територия. Територията си маркират с миризлив секрет от специални жлези или с урина.

Женската тупая ражда след около 50-дневна бременност от 1 до 3 малки в предварително подготвено от нея гнездо в хралупа, застлано със сухи листа. Малките се раждат слепи и голи, но на едномесечна възраст вече могат да напускат гнездото. Тогава майката започва да ги навестява все по-рядко и за кратко, колкото да ги накърми. Тупаите достигат полова зрялост на около 4 месеца и повечето видове се разможават целогодишно, без определен размножителен сезон.

Класификация редактиране

Тупаите се смятат за своеобразен преход между Насекомоядните бозайници и Приматите. В съвременната класификация обаче, те не се причисляват нито към едните, нито към другите, но се отделят в самостоятелен разред Тупайоподобни (Scandentia). На базата на скорошни молекулярни филогенетични изследвания [2] Тупайоподобните се поставят в таксономичната категория Euarchonta заедно с Кожокрилите и Приматите, a според тази класифилация Euarchonta влиза в по-общата категория Euarchontoglires заедно с Glires (Гризачи и Зайцеподобни).

 
Червеноопашата тупая
 
Тупая тана
 
Пероопашата тупая

Източници редактиране

  1. Марков, Георги. Бозайници. Наука и изкуство. София, 1988, с. 128
  2. Jan E. Janecka, Webb Miller, Thomas H. Pringle, Frank Wiens, Annette Zitzmann, Kristofer M. Helgen, Mark S. Springer, William J. Murphy. Molecular and Genomic Data Identify the Closest Living Relative of Primates // Science 318 (5851). 2007. DOI:10.1126/science.1147555. с. 792–794.