Турска война за независимост

Турската война за независимост е военен конфликт между Турското национално движение срещу някои от членовете на Антантата (Гърция, Армения, Великобритания, Франция и Италия) вследствие победата над Османската империя в Първата световна война. Тогава част от териториите ѝ са окупирани от държави от Антантата. Турското Национално движение в Анадола формира ново Велико народно събрание от Мустафа Кемал Ататюрк и неговите колеги. След края на военните действия на турско-арменския, френско-турския и гръко-турския фронт, където турските националисти побеждават, Севърският договор е изоставен и са подписани договорите от Карс (октомври 1921) и Лозана (юли 1923). Съюзниците напускат Мала Азия и Източна Тракия, и на национално събрание на Турция е взето решение за създаването на Република Турция, която е обявена за 29 октомври 1923. С вземането на властта от Турското национално движение, разделянето на Османската империя, и премахването на султаната, османската епоха приключва и с реформите на Ататюрк се създава модерната, светска и национална държава Турция. На 3 март 1924 г. халифатът официално е премахнат и последният халиф е изгонен.

Турска война за независимост
Информация
Период19 май 1919 – 11 октомври 1922 г.
МястоАнадола и Тракия
Резултат• Турска победа
Лозански договор
• Премахване на Османската империя
• Създаване на Република Турция
Страни в конфликта
Турско национално движение
СССР
Кралство Гърция Гърция
Франция
Армения
Великобритания
Османско правителство
Италия Италия
Командири и лидери
Кемал Ататюрк
Февзи Чакмак
Казъм Карабекир
Али Фуат Джебесой
Исмет Иньоню
Владимир Ленин
Кралство Гърция Анастасиос Папулас
Кралство Гърция Георгиос Хацианестис
Анри Гуро
Драстамат Канаян
Мовсес Силикян
Джордж Милн
Сюлейман Шефик-паша
Турска война за независимост в Общомедия