Уикипедия

Тхал

Тхал (на урду: صحراےَ تھل) е пустиня в провинция Пенджаб, Пакистан.[1] Разположена близо до платото Потохар, районът попада в индо-малайската биогеографска област и се простира на дължина от приблизително 310 км с максимална ширина от 119 км.[2][3] Обграден е от подножието на Солената планина на север, равнината на река Инд на запад и низините на реки Джелам и Чанаб на изток.[1] Това е субтропична пясъчна пустиня, която географски прилича на пустините Холистан и Тар.[4]

Тхал
31.5° с. ш. 71.6667° и. д.
Местоположение на картата на Пакистан
Общи данни
Местоположение Пакистан
Дължина310 km
Ширина119 km
РекиИнд
Джелам
Чанаб
Тхал в Общомедия

Регионът се характеризира с пясъчни дюни, склонни към масивно преместване и търкаляне, както и оскъдни валежи, големи денонощни колебания на температурата и висока скорост на вятъра.[5] Сухият климат е често срещана характеристика и многогодишните тревисти растения съставляват голяма част от растителността.[6]

Селското стопанство и животновъдството са основните източници на препитание за населението, което живее в малки разпръснати селища из пустинята.[7]

География редактиране

Надморската височина на пустинята Тхал е приблизително 200 м в северната ѝ част, като постепенно намалява до около 120 м на юг.[8] Основните градове в региона, в които се наблюдава най-активна човешка дейност, включват Рода Тхал, Манкера, Хайдерабад Тхал, Дулевала, Пиплан, Кундиян, Чоук Азам, Сарайе Мухаджир, Мехмуд Шахид Тхал, Ранг Пур, Джандан Уала, Мари Шах Сакхира, Нур Пур Тхал, Дадувлала Тхал, Катимар Тхал, Шах Хюсеин Тхал и Музафар Гарх.[1]

Пустинята до голяма степен се състои от хребети от пясъчни дюни и хълмисти пясъчни равнини, които се редуват с тесни долини с по-плоска и подходяща за земеделие земя.[9] Тези пясъчни дюни са забележителна характеристика на района и се състоят от наноси, преработени от вятъра и донесени от река Инд.[8] Те обикновено достигат височина от около 175 м и покриват 50-60% от пустинята Тхал.[10]

Районът също е покрит от кватернерни речни и еолови отлагания с височина над 350 м в южните райони и още по-високи в централната част на пустинята.[11]

Климат редактиране

Пустинята Тхал е субтропичен пясъчен регион със сурови климатични условия, които са склонни към температурни крайности.[12] В приблизително 50% от региона климатичните условия са свръхсухи (годишни валежи под 200 мм), а в останалата половина климатът е полусух (годишни валежи между 200 и 500 мм).[13] Пустинята се характеризира и със силни ветрове през цялата година, които могат да причинят сериозна ветрова ерозия и щети на местните култури.[8]

Флора и фауна редактиране

 
Нарязва се и се приготвя фураж за добитъка

Растителността на пустинята Тхал се състои предимно от треви и острици, които най-често се използват като фураж от местното население.[14] Срещат се и бодливи храсти, както и многогодишни треви, издържащи на суша.[5]

Единствените дървета, които растат в пустинята, включват видове от родовете Khagal, Shareen, акация, Beri и <i id="mwww">Karir</i>.[9] Някои билки също се появяват сезонно и отделят семената си преди настъпването на лятото, когато климатичните условия стават по-неблагоприятни в пустинята.[5]

Животновъдството играе важна роля за поминъка на хората в региона, като служи като относително сигурен източник на доходи в сравнение с непредсказуемите добиви на културите.[9] Средният размер на стадото е 17 стандартни единици и обикновено се състои от кози, овце, говеда, биволи, камили, магарета и мулета.[9]

 
Арабска тимелия

Естествената дива природа на пустинята, включително елени, чакали, папагали и кълвачи, претърпява драстичен спад от 70-те години на миналия век, като сегашният им брой е близо до изчезване.[9] Местообитанията на обикновената (пустинна) червена лисица, средиземноморското прилепчел, чинкарата, индийския заек, <i>Felis silvestris ornata</i> и <i>Gerbillus gleadowi</i> също са значително намалели през последния век. [15]

Пустинята е дом както на местни, така и на мигриращи видове. Смята се, че резерватът Тхал е домакин на над 2,5 милиона птици от 55 различни вида.[3] Птичите популации достигат своя пик през декември – януари поради увеличаване на популацията на мигриращи и гостуващи през зимата видове. [16] След средата на зимата общата популация започва да намалява и достига своя минимум между май и юни. Мигриращите птици включват сокол скитник, обикновен пъдпъдък, полска чучулига, розов скорец, жълта стърчиопашка и пустинно коприварче.[3] Тези видове се размножават в Западен Сибир и мигрират към Пакистан през зимата. Общата гъстота на видовете местни птици е по-висока, като най-разпространените видове са арабската тимелия и сивата сврачка.[17]

История редактиране

Канал Тхал редактиране

 
Изглед към канала Тхал от Мианвали

Историята на проекта за канал Тхал датира от 1873 г., когато е замислен за първи път за междуречието Тхал. Предложението за напояване на този район с вода от река Инд[18] е многократно повдигано за обсъждане през 1919, 1921, 1924, 1925, 1936 и през 1949 г. Проектът е отлаган многократно поради аргумента, че ще навреди сериозно на водоснабдяването в долното поречие на реката.

На 16 август 2001 г. пакистанският президент Первез Мушараф открива проекта Голям канал Тхал (GTC) на стойност 30 милиарда рупии.[19] Втората фаза на проекта, разклонението Чубара, стартира през 2020 г. То ще доведе до напояване на около 300 000 акра пустинна земя.[20]

Заселване на пустинята Тхал редактиране

Разделянето на Индийския субконтинент през 1947 г. води до миграцията на над 15 милиона души и създава проблем с бежанците за тогавашното правителство.[21] Проектът по заселване на пустинята Тхал възниква като решение на този проблем с планове за установяване на определен брой бежанци в слабо населената пустиня.[22] През юли 1949 г. правителството на Пенджаб приема закон за учредяването на публична корпорация, Thal Development Authority (TDA), която започва дейност на следващата година през 1950 г.[23]

 
Дом в Bhakkar, област в пустинята Тхал

По време на съществуването си TDA инициира редица проекти, включително Схема за развъждане на овце през 1952 г., Схема за открити търгове през 1954 г. и Схема за безвъзмездни помощи за селяни от 1955 г.[24] Схемата за безвъзмездни помощи за селяни е насочена към бежанци и мигранти от Индия и предлага стимул от 15 акра за заселване в пустинята Тхал при редица различни условия, едно от които изисква земята да се използва само за селскостопански цели.[25]

Над 110 села са създадени от TDA, което позволява заселването на над 31 377 семейства на бежанци и мигранти в пустинята Тхал.[26] Осигурени са съоръжения като училища и пощенски станции заедно с изграждането на селски къщи, колиби и навеси за добитък. TDA е разпусната през 1969 г. от правителството на Пенджаб.[24]

Развитието на региона с проекта за канал, заселването на хора и рекултивацията на земя за земеделски цели обаче променя екологията на района. Пасищата намаляват, както ибиоразнообразието на района.[9]

Вижте също редактиране

Източници редактиране

  1. ↑ а б в Shaheen, H. и др. A preliminary floristic checklist of Thal desert Punjab, Pakistan // Pakistan Journal of Botany 46 (1). 2014. с. 13 – 18.
  2. ↑ Indomalaya | Regions | World Thysanoptera // anic.ento.csiro.au. Архивиран от оригинала на 2021-05-26. Посетен на 2021-05-26.
  3. ↑ а б в Mahboob, S. и др. Study on avian diversity of Thal desert (district Jhang), Punjab, Pakistan // Life Science Journal 10 (11). 2013. с. 1 – 8.
  4. ↑ Anonymous. Annual rainfall, relative humidity and temperature of Thal Deseart Punjab, Pakistan. 2006 – 2008 // {{{journal}}}. Pakistan Metrological Department, 2008.
  5. ↑ а б в Shaheen, H. (2015). FLORISTIC AND ETHNOBOTANICAL ENUMERATION of THAL DESERT, PUNJAB, PAKISTAN (Ph.D). Arid Agriculture University Rawalpindi.
  6. ↑ Harun, Nidaa и др. Ethnobotanical studies of fodder grass resources for ruminant animals, based on the traditional knowledge of indigenous communities in Central Punjab Pakistan // Journal of Ethnobiology and Ethnomedicine 13 (1). December 2017. DOI:10.1186/s13002-017-0184-5. с. 56.
  7. ↑ Farooq, Umar и др. Enhancing Livestock Productivity in the Desert Ecologies of Pakistan: Setting the Development Priorities // The Pakistan Development Review 48 (4). 2009. DOI:10.30541/v48i4IIpp.795-820. с. 795 – 820.
  8. ↑ а б в Garzanti, Eduardo и др. Provenance of Thal Desert sand: Focused erosion in the western Himalayan syntaxis and foreland-basin deposition driven by latest Quaternary climate change // Earth-Science Reviews 207. August 2020. DOI:10.1016/j.earscirev.2020.103220. с. 103220.
  9. ↑ а б в г д е Lok Sanjh Foundation. (2013). Thal Desert: A Research Study on Understanding Desert Ecology and Livelihood Patterns [Ebook]. Retrieved from http://loksanjh.org/wp-content/uploads/pdf/Desert_Ecology_Study.pdf Архив на оригинала от 2017-12-09 в Wayback Machine.
  10. ↑ Bharadwaj, D.P. (1961). The arid zone of India and Pakistan. In: A History of Land Use in Arid Regions, pp. 143-174. Paris: UNESCO. 315 pp/
  11. ↑ Nickson, R.T. и др. Arsenic and other drinking water quality issues, Muzaffargarh District, Pakistan // Applied Geochemistry 20 (1). 2005. DOI:10.1016/j.apgeochem.2004.06.004. с. 55–68.
  12. ↑ Dasti, A. и др. The vegetation of Cholistan and Thai deserts, Pakistan // Journal of Arid Environments 27 (3). July 1994. DOI:10.1006/jare.1994.1058. с. 193–208.
  13. ↑ Shaheen, Humaira и др. The fodder grass resources for ruminants: A indigenous treasure of local communities of Thal desert Punjab, Pakistan // PLOS ONE 15 (3). 2020-03-05. DOI:10.1371/journal.pone.0224061. с. e0224061.
  14. ↑ Chaudhary, S.A. 1969. Flora in Lyallpur and adjacent canal colony districts. W.Pak.Agr.University, Lyallpur, 1-177.
  15. ↑ Taber, Richard D. и др. Mammals of the Lyallpur Region, West Pakistan // Journal of Mammalogy 48 (3). 1967. DOI:10.2307/1377772. с. 392–407.
  16. ↑ Roberts TJ. 1991. The Birds of Pakistan. Vol.1, Oxford Univ. Press, Karachi, Pakistan.1991;1-598.
  17. ↑ Wardman, Oliver L. и др. Seasonal changes in abundance of bird species on an Arabian Acaciaplain // Journal of Arid Environments 35 (2). 1997. DOI:10.1006/jare.1995.0153. с. 321–333.
  18. ↑ Punjab Portal
  19. ↑ GreaterThalCanalStudy // Архивиран от оригинала на 2020-01-26. Посетен на 2023-03-20.
  20. ↑ Irrigation dept claims credit for executing key projects in 2019 // Посетен на 10 June 2020.
  21. ↑ Abbas, Muhammad Wasim. A Study of Settlement of Refugees in the Thal Desert (1947-1969) // Pakistan Social Sciences Review 4. 2020. DOI:10.35484/pssr.2020(4-ii)14. с. 164–176.
  22. ↑ REFUGEES SETTLING ON RECLAIMED DESERT (1953, March 5). North-Eastern Courier (Perth, WA : 1923 - 1955), p. 4. Retrieved April 27, 2021, from http://nla.gov.au/nla.news-article257576985
  23. ↑ Honigmann, John J. Relocation of a Punjab Pakistan Community // Middle East Journal 8 (4). 1954. с. 429–444.
  24. ↑ а б Abbas, Muhammad Wasim. A Study of Settlement of Refugees in the Thal Desert (1947-1969) // Pakistan Social Sciences Review 4 (II). 2020-06-30. DOI:10.35484/pssr.2020(4-II)14. с. 164–176.
  25. ↑ Pakistan Transforms Desert Too! (1952, March 1). Border Watch (Mount Gambier, SA : 1861 - 1954), p. 12. Retrieved April 27, 2021, from http://nla.gov.au/nla.news-article78665323
  26. ↑ Pakistan's Projects FERTILE FIELDS FROM DESERT (1952, February 26). Queensland Times (Ipswich, Qld. : 1909 - 1954), p. 3 (Daily). Retrieved April 27, 2021, from http://nla.gov.au/nla.news-article124584454
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Thal Desert в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Тхал&oldid=12158834“.