Управление за държавна сигурност
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Службата за държавна сигурност (на сръбски: Служба државне безбедности или Služba državne bezbednosti; на македонска литературна норма: Служба за државна безбедност; на словенски: Služba državne varnosti) е югославската тайна разузнавателна служба и тайна полиция.
ОЗНАРедактиране
На съвещанието в Столице от 26 септември 1941 година са създадени първите югокомунистически разузнавателни и контраразузнавателни служби и е утвърдена системата за тяхната организация и взаимовръзки. През септември 1943 година при Върховния щаб на НОВЮ е формиран Отдел за защита на народа (Одсек за заштиту народа), а на 13 май 1944 г. с наредба на Върховния комендант на НОВЮ Йосип Броз Тито е формирано Отделение за защита на народа (Одељење за заштиту народа) - ОЗНА, като единствен разузнавателен и контраразузнавателен орган. За началинка ОЗНЕ е назначен Александър Ранкович.
Като изпълнителен орган на ОЗНА на 15 август 1944 година е формиран Корпусът за народна отбрана на Югославия (КНОЮ).
ОЗНА се състои от четири отдела:
- Първи отдела е отговорен за работата в чужбина и в окупираната територия. Началник му е Максимилиян Баче.
- Втори отдел е отговорен за работата в освободената територия. Начелник му е Павле Пекич.
- Трети отдел има полуразузнавателни задачи в НОВЮ. Комендант му е Йефто Шашич.
- Четвърти отдел се занимава със статистическа и техническа работа. Командирът на четвъртия отдел е Мият Вулетич.
След приемането на конституцията на Федерална Република Югославия на 31 януари 1946 г. са реорганизирани службите за сигурност и разузнаване. През март 1946 година от Първия и Втория отдел на ОЗНА е формирана при Министарството на вътрешните работи Управление за държавна сигурност, а от Третия отдел на ОЗНА при Министерството на народната отбрана е формирана Контраразузнавателната служба (КОС) на Югославската армия.
УДБРедактиране
Управлението за държавна сигурност (на сръбски: Управа државне безбедности или Uprava državne bezbednosti; на македонска литературна норма: Управа за државна безбедност; на словенски: Uprava državne varnosti) функционира на същия принцип както и съветската служба за сигурност – Комитетът за държавна сигурност (КГБ). Като цивилна контраразузнавателна служба тя е към Министерството на вътрешните работи (по-късно Съюзен секретариат за вътрешни работи) и се състои от четири главни отдела, които се занимават с:
- вътрешни неприятели
- емиграцията
- чуждите разузнавателни служби
- техника на наблюдение и подслушване
В първите следвоенни години УДБ се занимава с елиминацията на неприятелите на новата власт, най-често от редовете на привържениците на победените във войната. От 1948 година една от основните задачи на УДБ е елиминацията на „вътрешните врагове“, които включват и членове на Югославската комунистическа партия, за които има съмнения, че поддържат Резолюцията на Информбюро и поддържат тайни връзки със СССР. Благодарение на това УДБ натрупва огромна власт, която започва да заплашва дори президента на Югославия Йосип Броз Тито и довежда до Четвъртия брионски пленум на Централния комитет на СКЮ от юли 1966 година, на който Ранкович, шефът на УДБ и втори човек в страната, е свален от всички функции. Тогава УДБ е реорганизирана и името ѝ е сменено на Служба за държавна сигурност (СДБ).
СДБРедактиране
След смяната на Александър Ранкович е извършена и чистка на неговите кадри в службата – сменено е цялото ръководство както и съюзният секретар на вътрешните работи на Югославия Светислав Стефанович Чеча. През 1967 г. службата е федерализирана, като всяка република се сдобива със собствена служба за сигурност, докато на федерално ниво остава Съюзна служба за сигурност, чиито правомощия постоянно намаляват.
СДБ продължава да се занимава с убийства на инакомислещи, но вече предимно в чужбина. Службата е закрита с разпада на Югославия.