Удалрих I (Айхщет)

Удалрих I (на немски: Udalrih I; † 17 ноември 1099, вероятно в Айхщет) е от 1075 до смъртта си 19. епископ на Айхщет в Бавария.

Удалрих I
епископ на Айхщет
Роден
Починал

Религия Католическа църква

УправлениеРедактиране

След като крал Хайнрих IV през 1073 г. прекарва Цветница при дворцовия каплан епископ Гундекар II в Айхщет, той номинира след две години – след смъртта на Гундекар – благородника (Edelfreien) Удалрих за епископ на Айхщет. В конфликта за инвеститурата Удалрих е верен към по-късния император.

През 1076 г. Удалрих участва в църковния събор (Synode) във Вормс, който се отказва от папа Григорий VII и му взема папската титла. От благодарност владетелят дава през 1080 г. на църквата в Айхщет „Вилдбан“ (особени кралски права за лов) в гауете Родмарешперх (Рупмансбург в Талмесинг) и Золцгове (Зулцгау).[1] През 1085 г. последователите на Хайнрих и така също на Удалрих от събора в Майнц те осъждат Григорий VII и обявяват за антипапата Климент II. Те също отлъчват от църквата поставения от папата гегенкрал (Рудолф фон Райнфелден). През 1091 г. Удалрих получава обратно Грединг (в Бавария) за църквата в Айхщет, но трябва след две години да даде отново обратно тази собственост по нареждане на императора, с което се влошава отношението му към владетелската фамилия. Така от 1093 г. Удалрих вече не е в близост до императора.

ЛитератураРедактиране

  • Klaus Kreitmeir: Die Bischöfe von Eichstätt. Verlag Kirchenzeitung. Eichstätt 1992. S. 24.
  • Alfred Wendehorst: Das Bistum Eichstätt. Band 1: Die Bischofsreihe bis 1535. Reihe: Germania Sacra – Neue Folge 45. Berlin 2006. ISBN 978-3-11-018971-1. S. 69 – 70.

ИзточнициРедактиране

  1. August von Wersebe: Beschreibung der Gaue zwischen Elbe, Saale und Unstrut, Weser und Werra, insofern solche zu Ostfalen mit Nord-Thüringen und zu Ost-Engern gehört haben, und wie sie im 10ten und 11ten Jahrhundert befunden sind. Hahn, Hannover 1829, Digitalisat.