Уикипедия

Уикипедия:Решения за политиката/Правила за гласуване и обсъждане на политически решения

< Уикипедия:Решения за политиката
Архив Това е архив на старо гласуване.
Моля, не редактирайте съдържанието на страницата!

Станиславе, вършиш много хубава работа, но дойде време да се намеся с някои корекции. Когато се започва някакво "законодателство" от нулата, трябва да се спазят някои основни процедурни правила, които се заемат от някое друго подобно място и по консенсус са приети от общността. Тук опираме до проблема с яйцето и кокошката или затворения кръг -- как ще се разбере, че има консенсус, като няма правила за гласуване и как ще се уточнят правилата за гласуване, като не е е ясно кои основни принципи трябва да се спазват. Какво правиш ти в момента -- пишеш отделни части от "основния закон" по които сякаш по подразбиране има консенсус. Трябва да седнем и да ги обсъдим тези неща за поне една-две седмици и тогава да се втурваме да гласуваме. Ясно е, че най-напред трябва да се приемат правила за гласуване. Всичките там параметри -- минимално колко редакции и т.н., на които трябва да отговарят хората с право на глас. С това ти започваш и, без да е обсъдено, го поставяш в основата на други правила -- например за забраните. Нека първо да се уточнят кои ще са основните правила (нещо като конституция) и да се обсъди процедура за тяхното гласуване. Самата тази процедура няма да се гласува, а консенсусът ще се определи чрез достатъно дълго обсъждане и достигане до единодушие -- т.е. на края на обсъждането с достигане на единодушен консенсус се изчаква някакъв период на мълчание и ако през това време никой не се обади, че е против, правилата се смятат за приети. След това се гласуват група от основни правила и политики, при които процедурата на гласуване ще е по-строга и ще се изисква по-силно мнозинство за приемането им. По-голямата част от тях ще са процедурни, но ще има и съдържателни. След това на тази основа вече на спокойствие ще могат да се обсъждат по-маловажни въпроси и да се вземат решения по тях. Така че смятам гласуването за процедура за забрана за редактиране за доста преждевременно. Има друга работа, която трябва да се свърши преди това. --Емил Петков 22:00, 23 фев 2005 (UTC)

Съгласен съм, има доста други неща за вършене, не да се пълнят беседи и излишни слова. Всеки прави онова, което му е интересно и приятно в различните уики-проекти; похвално е, че Станислав се е захванал с тази част, която досега липсваше тук и оставаше на заден план. Ако не ти харесва, не гласувай, гласувай против, все някога трябва да се започне от някъде, мисля, че това е добър старт. -- Gregg ♣ беседа ♣ приноси 22:08, 23 фев 2005 (UTC)
И аз съм принципно съгласен за кокошката и яйцето. Мислих по въпроса, но реших, че понеже в крайна смета това е уики (и важи правилото за неспазване на всички правила :-), ще стигнем по-бързо до консенсус, ако работим не систематично, а прототипно: направих страници (които всеки може да редактира) и всеки може да си каже мнението/критиките. Това може да стане или конструктивно или прототипният подход да се сметне, че не е уместен. За гласуването за ЗР от една страна си прав, че е подралнило, защото нямаме идея колко гласа и колко процента са нужни за подкрепа (а сигурно и други неща не са доизяснени), но пък едно такова експериментално допитване ще е в полза за изследване/намиране на именно тези неща, които може да подложим на дискусия. Впрочем трябваха ми известни усилия за да се въздържа да сложа рекурсивно гласуване за "Уикипедия:Гласуване" на "Уикипедия:Гласуване" в началотоусмивка. --Станислав 22:25, 23 фев 2005 (UTC)
Прототипният подход без предварително обсъждане на прототипа не е коректен. Едва ли е уместно да очакваме, че всеки ще започне да редактира сaмия прототип с коментари или, още по-лошо директно, и както му скимне и това ще доведе до нещо. И това при положение, че прототипът не е предложен за обсъждане преди гласуването. Предложих вече основата на основата, т.е. правилата за гласуване да се приемат чрез консенсус в обсъждане (т.е. без гласуване, защото правила за гласуване няма) със период на изчакване от няколко дни мълчание с цел потвърждаване на консенсуса. А в момента както гледам ние пак гласуваме.
И като съм почнал да напиша и това тук, че Викито днес е много бавно: Не мислиш ли, че е малко прекалено за всяка редакция на чужд текст да се търси консенсус? (Става дума за сладките думи, написани от Грег, които толкова много допринасят за настоящата дискусия.) --Емил Петков 10:41, 24 фев 2005 (UTC)
Съгласен съм с Емил. Не е тупнал тупана да гласуваме за ЗР точно днес, преди още да са обсъдени самите правила за гласуване. Аз самият напълно подкрепям сегашното предложение на Станислав за това кой ще гласува, но ако видя по-добри аргументи, сигурно ще ги подкрепя тях. --5ko | Беседа 22:28, 23 фев 2005 (UTC)
Прави сте, прибързано беше. Нека тогава първо видим какви са мненията за гласуването на политики, в случаите на гласуване тип за/против/неутрален: кой гласува, как се определя успешността, колко време се гласува? За политиките на мен ми се струва разумно (но не съм още сигурен):
  • Кой: 400 ред. (без Потребител{_(беседа)}:) и 2 месеца от първата редакция в бг.Уикипедия / Успешност: мин. 6 гласа, 75% от ненеутралните гласове са "За" / Време: 1 седмица, с еднократно едноседмично продължение при искане на повече от един потребител с право на глас (и крайно желателна, но незадължителна, обосновка). --Станислав 23:38, 23 фев 2005 (UTC)

Процедура за гласуване

Не искам да налагам мнението си, но искам да ви предложа една структурирана форма на това обсъждане, която все пак да позволи да се стигне до някакво решение. Мисълта ми е да се изброят дискусионните въпроси поотделно и за всеки от тях да се проведе анкета и обсъждане. Проблемите се разрешават по-лесно един по един, отколкото всички заедно.

Тук се обдъжда процедурата за гласуване на решения за политиката. Пример за такова решение е утвърждаване на процедура за забрана за редактиране. При други гласувания, например за самата забрана за редактиране, е възможно да се прилага друга процедура, която е утвърдена в съответната политика.

Ще се опитам да изброя отворените въпроси, както са формулирани от Станислав по-горе, заедно с неговите и моите предложения. Естествено, всеки може да добавя свои секции надолу и се надявам за 2 седмици, например, да стигнем до убедително решение. Както обикновено, гласовете могат да се местят в резултат на обсъждането, така че да се приближим до консенсусно решение.

Моля, поставяйте коментарите си в съответната секция, а не в частта с гласовете.--Спас Колев 08:27, 24 фев 2005 (UTC)

Нека не разглеждаме това като гласуване, а като сравнение на (първоначалните) мнения. Идеята е от тях да можем да извлечем идеи и аргументи, и да се опитаме да постигнем консенсус по-нататък. Надявам се заинтересованите от политиката в Уикипедия да изкажат мнение. По някое време ще се опитам да направя анализ по кои точки има съгласие, и кои се нуждаят от още обсъждане, и се надявам това да доведе до "взимане на решение за начина на взимане на (политически) решения" --Станислав 17:13, 25 фев 2005 (UTC)

Брой редакции за право на глас

Забележка: правото на глас е лично - ако редактирате с няколко потребителски имена, отговарящи на условията, гласувайте само с едното.

Коментари

5ko, мисля че редакциите в Потребител беседа: е добре да се броят--те показват готовност за обсъждане на въпроси/включване в общността. Единствено приносите към Потребител: са малко съмнителни като критерий, но не може ли да се преглътнат с цел опростяване на процедурата? --Станислав 12:30, 24 фев 2005 (UTC)

Склонен съм да се съглася с теб, опростяването на проверките е голям плюс, но ще изчакам още мнения. --5ko | Беседа 18:45, 25 фев 2005 (UTC)
Наистина са от голяма полза, но все пак тук не е форум. Пък и 400 не е чак такава непостижима мярка. --The Engineer 10:51, 7 мар 2005 (UTC)
Не съм съгласна. За потребителите, които пишат по-скоро нови стати, от колкото редакции на вече съществуващи ще им е трудно да направят 400 в кратък период. Така ще накарате хората дошли в Уикипедия заради идеята ѝ да се съревновават??!!?? с другите (което считам , че не е целта). А всеки заинтересован (слагам себе си в това число) иска да има право на глас. Не искам да обиждам никой, но ще дам пример с Емил, който редактира практически 100% от статиите ми, нима приноса му е по-голям (в конкретния случай), само защото (написвайки и той статия или редактирайки и на друг) има по-голям брой редакции?--FREI 16:00, 15 мар 2005 (UTC)
FREI, разбирам какво имаш предвид: както вече дискутирахме, броя редакции не е съвършен метод за изчисляване на приноса. Но пък е единственият обективен, който е на разположение, без много да се усложняват нещата. Отбележи също, че не говорим за "кратък период" от време. Смятаме, че хората, гласуващи за политически решения, трябва да имат известен опит (като време изглежда ще се спрем на 75 дни). Точно в този момент това те изключва, но мисля ще се съгласиш, че не е целесъобразно да включваме в гласуването хора, които не са показали (или не са имали все още възможност да покажат) ангажимент към проекта. 400 редакции за 75 дена се правят с по 5-6 редакции на ден, съответно мисля, че всички, които е смислено да гласуват, ще получат това право: най-много с някакво закъснение, но пък това помага да изключим много недоброжелателни приноси. --Станислав 18:23, 15 мар 2005 (UTC)
Малки редакции биха могли да се филтрират, като се броят само тези, при които се добавят X байта към статията (например 100–200). Това е обаче трудно осъществимо. Алтернатива е също така да се изключват малките промени. --Борислав 16:01, 17 мар 2005 (UTC)
Е аз затова вече предложих вторичен метод за допускане до гласуване — може да се използв аи този вариант, ако някои сътрудници искат достъп до системата за гласуване, а не отговарят на общите изисквания. --Емил Петков 19:03, 17 мар 2005 (UTC)
Малките промени може да са важни или не. Ако се поправя лош/грешен правопис/словоред/граматика/форматиране, без промяна на смисъла, не се добавят много битове, промяната е малка, но пък много важна. Много по-важно е статиите ни да са добри и енциклопедични, отколкото да са много на брой, но лоши, пълни с грешки или необработени. Затова смятам, че малките подобрения са точно толкова важни, колкото писането на цели нови статии - всеки се посвещава на това, което му е приятно или възможно. Въобще целта на ограничението за гласуване е да участват само хора, които имат и са показали съпричастност към принципите на Уикипедия - ако смятате, че 400 редакции са малко, не пречи да ги вдигнем, но едва ли има нужда. Направим ли ограничение да се броят само големи промени, повече никой няма да слага отметка, когато прави малка промяна (поне докато не получи право на глас). Според мен сегашните предложени условия са сравнително обективни и не прекалено сложни за проверка. Да не забравяме, че правото на гласуване не отнема правото на изразяване и всеки, млад или стар уикипедианец, може свободно да каже какво мисли по даден обсъждан въпрос, а надявам се и тези, които ще вземат решението, да се вслушат и да вземат правилното решение. Аз съм оптимист, защото досега май всички са показали способност да преценят и да приемат различни доводи и гледни точки :-), надявам се и повечето от хората, които се присъединят, да имат такова качество. --5ko | Беседа 20:04, 17 мар 2005 (UTC)
Може би е малко късно да се включвам в тази беседа, но това ограничение, независимо колко голямо е то, ще доведе до много безмислени корекции с цел получаване право на глас. Това ще доведе до куп безмислена информация за разчистване. Подобна практика по форумите води до такива резултати. В крайна сметка ще се окаже, че хора пишещи безмислици имат право на глас, а тези които пишат качествени статии, нямат такова. Зорница 13:09, 25 май 2005 (UTC)

Продължителност на участие за право на глас

  • мин. 2 месеца от първата редакция в bg.wikipedia
  • мин. 3 месеца от първата редакция в bg.wikipedia

Друга идея: Минимум 150 редакции за последните 3 месеца и минимум 20 пълноценни статии от регистрацията. Хора, които не проявяват активност не би трябвало да имат право на глас. И не гласувайте с чужди депутатски карти, ха ха! --Antonio 10:43, 28 фев 2005 (UTC)

Остава въпросът: какво е това пълноценна статия? --Станислав 22:55, 8 мар 2005 (UTC)
И кой ще ги брои тези статии, дори да се измисли нещо за тази пълноценност? Неразумно е да обикаляме по статиите и да ги бройкаме. --Webkid 23:42, 8 мар 2005 (UTC)

Коментари

Аз все още се въздържам да гласувам, защото тази сутрин намислих следното: Нека всеки, който иска да има право на гласуване, да включи най-важните си творения в личната си страница в специален раздел. И да има допълнително изискване там да има определен брой елементи -- например нещо от рода на "5 статии, които не са мъничета". Моля кажете какво мислите по въпроса и дайте идеи! Може към това отдолу да се остави място за нещо като гласуване [b]но само[/b] за хората, които смятат, че човекът може да гласува. Това, разбира се, не изключва другите изисквания, които се гласуват в момента.

Трябва и още нещо да помислим. Какво ще стане, ако човек е прекъснал активността си във Вики завинаги или за много дълго време, но все пак отговаря на горните условия. Тогава той може да бъде използван за мъртва душа при някои гласувания -- лобиращия да му се обади, просто за да го накара да се възползва от правото си да гласува в полза на неговата кауза. --Емил Петков 10:03, 24 фев 2005 (UTC)

Разбирам, че простото броене на редакциите е доста грубо: възможно е хора с 300 редакции да са написали 50 големи статии, а хора с 500 в крайна сметка да нямат толкова голям принос. Проблемът с друга "по-неточна" дефиниция на имащите право на глас е, че проверката става субективна и сложна. Броят на статии-немъничета не мисля, че е добър параметър, защото статиите в Уикипедия най-често се пишат от много хора (макар в българската това още да не важи с пълна сила), а и как ще определяме какво е немъниче в този смисъл (не би трябвало да е по Уикипедия:Мъниче). С развитието на Уикипедията ни, ще има все повече започнати статии по най-различни теми, и тяхното подобрение може да се смята за по-важно от създаването на нови.
За мъртвите души бях казал по-рано, че не го смятам за голям проблем, но почвам да си мисля, че едно правила от сорта на "поне 50 редакции в последните три месеца" няма да навреди за решенията за политиката. --Станислав 10:33, 24 фев 2005 (UTC)
Ами нека да го обясня допълнително. Значи В даден момент изскача един, който от 2 дни отговаря на условията с месеците и броя на редакциите. Обажда му се някой или той сам се сеща,м защото е прочел съответен документ и слага на личната си страница едно списъче с най-важните си (според него) приноси (с предварително определен максимален брой елементи) и вика народа да му даде по една заверка отдолу. Като получи определен брой заверки, вече може да гласува. Не смятам, че това е толкова сложно. Като казвам приноси нямам предвид само започнати статии и т.н., а въобще това, което смята човекът, че е допринесъл. Например може да няма нито една започната статия, но да е редактирал стилово други 50 статии. --Емил Петков 10:51, 24 фев 2005 (UTC)
А сега да обсъдим кой може да гласува за гласоподаватели усмивка. Има логика в предложението на Емил, но ми се струва, че прекалено много се страхува от недобросъвестна намеса. В крайна сметка целият проект се основава на идеята, че поне статистически хората са добронамерени. Откакто съм тук (към половин година) съм имал само един случай, в който да се усъмня в добронамереността на регистриран потребител. Аз по-скоро бих предвидил процедура за анулиране на гласове в случай на самоцелно покриване на условията (например автоматично генерирани редакции). Това е подобно на предложението на Емил, но + презумпция за невиновност. --Спас Колев 11:41, 24 фев 2005 (UTC)
Това за гласоподавателите не е точно гласуване. Цялата тази допълнителна процедура може дори да се включи само като пожелателна, а не задължителна. Точно тя се базира на добронамереността не само на въпросния потребител, а и на тези, дали заверките си. Що се отнася до другата процедура за анулиране на гласове, точно тя е много чувствителен момент и би била сложна и изложена на много въпросителни (освен, разбира се, в най-очевадните случаи). --Емил Петков 12:05, 24 фев 2005 (UTC)
"Например може да няма нито една започната статия, но да е редактирал стилово други 50 статии." - Емиле гащите ли си връзваш по този начин? Стиловите редакции са "minor edits", полезни са, но не са от толкова голямо значение. Истинският принос са новите статии. От друга страна не съм съгласен с това да се "придобива" право на гласуване. Виждам себе си в посочения пример - не пиша в Уикито, но имам приносите, които се изискват, за да гласувам. Нали разбитате, че подобно решение е леко недомислено, понеже може да се започне една статия, и всеки ден да се добавя по една буква, изречение, припинателни знаци, уикифициране и пр. - до приключването й, участникът ще е със значителен брой редакции, ще е активен (по свой си начин) и отново ще има право на гласуване... А и никой не може да ме задължи да имам списък с приносите ми на страницата ми в потребителското пространство - има специална страница с приноси, който иска, може да гледа там, тук не се състезаваме кой ще напише повече статии, респ. на кой личната страница ще е най-доляма. Личната страница затова е лична - всеки вписва в нея това, което той пожелае. -- Gregg ♣ беседа ♣ приноси 17:25, 25 фев 2005 (UTC)
Не е уместно да се съди по такъв начин кое е истински принос и кое -- не. Един куп статии с неизяснена достоверност или нахвърляни набързо, без препратки, шаблони и други необходими неща, не струва пукната пара пред 1 статия, но подредена и с проверена информация в нея. Добре е всеки да се старае да изхожда от принципни съображения, а не от това, което му е зигодно лично на него. Тук няма "социалистическо съревнование" или петилетен план, въпреки че на някого вече му хрумна да раздава "грамоти". --Емил Петков 11:54, 26 фев 2005 (UTC)
Нахвърляните набързо статии и такива, които не са форматирани може и да означават, че авторът им в момента няма време да се занимава с тях и само е нахвърлял бележки по съдържанието, които впоследствие да дооправи. Ако не се намеси някой, който така си прави редакциите ((като "някого" :D ) - на чужд гръб, понеже е най-лесно. Чувстваш се пренебрегнат за грамотата ли? :) Така е, така и трябва, не винаги слънцето грее на ТВОЯТА улица. -- Gregg ♣ беседа ♣ приноси 15:46, 26 фев 2005 (UTC)
Ако няма време авторът им да се занимава с тях, да си ги държи в собственото Вики или в на собствения компютър. Омазаните работи правят повече лошо, отколкото добро. Редакции на чужд гръб няма. Има уместни и неуместни редакции. --Емил Петков 01:08, 27 фев 2005 (UTC)
За 2 месеца при 7 редакции на ден се правят точно 420 промени. Смятам, че щом 400 редакции са достатъчни, за да гласуваш, то 2 месеца трябва да стигат. За проверката: ами просто ако повече от двама човека се съмняват в правотата на даден потребител да гласува, нека в отделна страница се правят бързи гласувания с продължителност 1-2 дена. Освен това, не е ли добре и да се смятат редакциите в сродните проекти? --Webkid 23:42, 8 мар 2005 (UTC)

Валидност на гласуването

  • поне 6 гласували

Коментари

Това нещо трябва да се дефинира

Може да се помисли за процент, примерно 25% от потребителите с над 100 редакции. Не, те са само за последния месец. --5ko | Беседа 09:06, 24 фев 2005 (UTC)

Видях че си го зачертал, като кликнах "редактиране", но другият проблем е, че потребители могат и да си тръгват, като активни в общността остават малко. В крайна смета е много трудно да се определи от статистиките, колко души са активни в създаването на политиките, и затова мисля че този праг е по-добре да се вдига "на ръка" (пак с обсъждане/гласуване) в бъдеще. --Станислав 09:16, 24 фев 2005 (UTC)

Ако се възприеме някаква идея във връзка с това, което нахвърлях по-горе, във всеки момент ще има достъпен списък от хора, имащи право да гласуват. Тогава може да се дефинира кворум като относителна част (процент) и процедура за гласуване с падащ кворум. Категорично против дефиницията на кворум като абсолютно число съм. --Емил Петков 10:03, 24 фев 2005 (UTC)

Какво означава гласуване в падащ кворум? --Станислав 10:40, 24 фев 2005 (UTC)
Падащ кворум се използва, когато решението не може да чака, а в определения за гласуване срок не е събран кворум. Тогава (евентуално след удължаване на гласуването), се обявява, че се преминава към гласуване с падащ кворум (разбира се, поне няколко дни преди започване на гласуването) и решението се прегласува. При това гласуване с падащ кворум изискването за кворум отпада. --Емил Петков 12:15, 24 фев 2005 (UTC)

Аз предлагам да остане някакво фиксирано число (напр. 6 е добре засега), а на всеки 2 седмици в специална страница да се провежда бързо еднодневно гласуване за това, колко да бъде необходимият кворум. Тези дати например могат да бъдат 1-во и 15-то число от всеки месец. Накрая се взима средното аритметично. --Webkid 00:00, 9 мар 2005 (UTC)

Средното аритметично не е добър показател, тъй като може да се манипулира лесно. Може да се вземе медиана, или просто да пита, кои хора смятат принципно да се ангажират за съответния период. --Станислав 01:21, 9 мар 2005 (UTC)

Видове гласове

Моля погледнете раздела #Нов анализ и най-добре нанесете мнението си само там. Не всички становища тук са актуални.

Коментари

А какво се прави, когато гласовете са 33 за /33 против / 34 въздържали се? Който се въздържа, просто не гласува, за да няма последващи нови допитвания към въздържалите се дали са по-скоро ЗА или по-скоро ПРОТИВ. -- Gregg ♣ беседа ♣ приноси 19:01, 11 мар 2005 (UTC)

Ами тогава ще е същото, като при 50%/50% (ако тези, дето са неутрални, не гласуват). То не се изискват 50%, ами 75%, затова при 33% не се приема решението. --5ko | Беседа 08:19, 12 мар 2005 (UTC)
За да се вземе решение при гласувана трябва броя на гласовете "За" да са повече от половината общи гласове (със въздържалите се). при 33 за. 33 против. 34 възд решението не трябва да се вземе. При 50 за 50 против също не трябва да се вземе. Необходими са 51 за, 49 против за прокарване. --Smartech 17:13, 13 мар 2005 (UTC)
Запознай се с коментарите на раздела #Необходимо мнозинство, специално този на Станислав. Идеята е политиката на Уикипедия да е стабилна и много рядко, ако се наложи да се промени, то трябва да е с консенсус. Понеже все някой ще се намери да е против, не казваме "истински стопроцентов консенсус", ами около 75%. При по-малко, не само, че няма косенсус, ами и достатъчно е един нов човек да дойде, за да смени политиката, и втори, за да я върне. Това е нежелателно. --5ko | Беседа 17:44, 13 мар 2005 (UTC)
В такъв случай рискуваш въобще да не вземе никакво решение. Помислили ли сте си че хората които уважават проекта и се уважават един друг ще приемат това което мнозинството реши? --Smartech 17:50, 13 мар 2005 (UTC)
Прав си и за двете, и аз това казвам. Хиля се Смяната на политиката не е задължителна (засега работи добре), решение за промяна се взима само ако почти всички са съгласни. И да, хората, които уважават проекта и се уважават един друг, по-лесно ще приемат това, което почти всички искат. --5ko | Беседа 18:12, 13 мар 2005 (UTC)
Добре, и аз бих искал да има консенсус по въпроса но това даже и за малко население като това на Българската Уикипедия не е възможно. Още повече че моето предложение за 50% от всички гласове може да не позволи приемане при положение че 75% от невъздържалите се ще позволиа. Пример с 10 гласували:
  • 4 за
  • 1 против
  • 5 възд.

Според вас това решение трябва да се приеме понеже има 75% мнозинство?

Ами неутралния глас показва, че го е прочел човека, и е съгласен с мнозинството каквото и да е то (принципа: мир да има). По повечето въпроси аз лично се съобразявам с мнението на мнозинството. Ако някой има особено мнение ще го изрази с ненеутрален глас. --The Engineer 00:45, 15 мар 2005 (UTC)

Напротив, не значи че като гласуваш неутрален си съгласен с мнозинството. Неутралния глас е израз на невъзмножност за преценка поради недостатъчно информация. --Smartech 00:57, 15 мар 2005 (UTC)

Необходимо мнозинство

Моля погледнете раздела #Нов анализ и най-добре нанесете мнението си само там. Не всички становища тук са актуални.

  • мин. 75% от гласовете са за
    • Емил Петков 08:31, 12 мар 2005 (UTC)
    • 5ko | Беседа 23:06, 12 мар 2005 (UTC)
    • --Станислав 00:51, 13 мар 2005 (UTC)
    • Борислав 14:41, 13 мар 2005 (UTC) (гласувам за двата вида гласове)
    • --Webkid 15:05, 13 мар 2005 (UTC) (по-добре да решим въпроса по-бързо, отколкото да спорим)
    • --Хари 15:54, 15 мар 2005 (UTC)
  • мин. 75% от ненеутралните гласове са за
  • мин.повече от 50% от общия брой гласове са за

Коментари

За различни неща се гласува по различен начин. Това трябва да се различава според вида гласуване. Според мен: Например за администратор, бюрократ и т.н. трябва да има пълно единодушие. За основните правила -- 2/3, но за някои по-дребни, безопасни и некритични решения и 51% е достатъчно. Отделно дето май и кворумът трябва да е по-висок при някои по-отговорни гласувания. --Емил Петков 10:03, 24 фев 2005 (UTC)

Тук става въпрос за решения по политиката: значи принципно важни решения, затова като първоначална идея седи 75%. Администратори и другите въпроси са на други места, с други критерии (за админите те са де-факто установени, заимствани от другите Уикипедии: над 80% влизат, над 70% по преценка на бюрократи). Ниския "кворум" от (засега предложените) 6 и мен ме притеснява, но мисля няма начин в момента да се изисква повече. Сериозни политически решения, които не са нужни за елементарното функциониране на обществото (като забрани за редактиране и пр.), ще е най-добре да се взимат, когато общността нарастне и се вдигне кворумът. А и всички приети политики могат по-нататък да се отхвърлят/променят, когато има повече потребители.. Струва ми се важното сега е да има начин за взимане на политически решение, ако се налага... --Станислав 10:47, 24 фев 2005 (UTC)

А не се ли обезсмисля донякъде наличието на трети вид гласове (въздържали се), ако ще се вземат предвид само ненеутралните? Остава само съображението за кворум, но това създава предпоставки за постигане на кворум и гласуване на решения чрез привличане на въздържали се гласове на хора, незаинтересувани от въпроса, който се гласува. Неутралният глас е глас, който идва да покаже, че предложенията за гласуване трябва да се променят в съответствие с желанията на гласуващите. Ако се получат много неутрални гласове, това означава, че въпросът за гласуване трябва да се преформулира и гласуването естествено се блокира вследствие на това. Напълно незаинтересуваните просто не гласуват. Въздържалите се са заинтересувани, които не могат да намерят своята позиция при така формулираните възможности за гласуване. --Емил Петков 08:31, 12 мар 2005 (UTC)

Трябва да уточним какво означава някой да гласува "неутрален" - дали е "не ме интересува, но нека има кворум" или е "не мога съвсем да преценя, нека дообсъдим". Първото е безмислено, а второто си е чист глас "против" прибързано вземане на решението. Става въпрос за приемане на решения от голяма важност за развитието на проекта. По повод съображението на Станислав, ако е само заради кворума, защо хора без отношение към важното решение за политиката трябва да ги броим в кворума? Не би трябвало. Ако пък го оставим както е сега, "заинтересуваните, които не могат да намерят своята позиция", ще гласуват против, защото такова решение не ги устройва 100% и точка.
Накратко: според мен, или трябва да има само гласове "За" и "Против", или ако има "Неутрален", то той да е консервативен, тоест брои се към процентите, които не подкрепят решението (щото не го подкрепя). Второто ми изглежда по-удачно. --5ko | Беседа 23:06, 12 мар 2005 (UTC)
Аз мисля, че "консервативният" неутрален глас е не по-малко безсмислен. Ясно е, че той би бил абсолютно аналогичен с "против", с евентуална разлика в обосновката. Ако човек има нагласата "трябва да се дообсъди", според мен гласа за това е "Против: трябва да се дообсъди." (както се случи и с моето прибързано предложение).
Обаче и за алтернативата ме убедихте, че не е добра. Гласуването тип з/п/н идва по традиция от другоезичните Уикипедии, а там вероятно се е вмъкнало от невиртуалните традиции на парламенти и други официални места. На тези места обаче има различна процедура, и нуждата от глас "въздържам се" идва от там, че на всеки човек трябва да му се даде възможност да обяви някакво гласуване извън компетентността си и да остави на другите да решат. В Уикипедия това не се налага, тъй като (за разлика от парламента, мисля) присъстващите не са задължени да гласуват. Т.е. 5ko е прав, че неутралният глас в алтернативния вариант се свежда до "ето ви кворум, не ме интересува", което наистина няма смисъл. Въздържането в някакъв смисъл е "вградено" в процедурата ни. Именно понеже никой не длъжен да гласува (и ако не гласува, освен ако е отсъстващ, обявява назаинтересоваността или некомпетентността си по въпроса), мисля, че е крайно желателно да се спрем на гласуване тип з/п и моля всички участващи в дискусията да хвърлят една мисъл на варианта. Не сме длъжни да се съобразяваме с навиците в други Уикипедии, а (между другото) в текущите обсъждания в ен: виждам същата тенденция (въпреки наличието на поле Other: то е по-скоро тип коментари; за него не се изисква право на глас и то не се брои). Кворумът от шест души си остава адекватен: все пак сме вече 8 активни администратора. --Станислав 00:50, 13 мар 2005 (UTC)
Всичко това ми изглежда разумно. Постепенно ще измислим много добра процедура Хиля се. --5ko | Беседа 01:17, 13 мар 2005 (UTC)
Да речем, че имаме в момента някакво уседнало положение в Уикипедия. Някой иска да го промени и прави гласуванка по въпроса. Аз мисля, че и двата варианта са равностойни, т.е. и двата имат своите плюсове и минуси, и не мога да гласувам "против" някой, или "за" друг. Е, какво правим тогава? Идва неутралният глас. --Webkid 02:57, 13 мар 2005 (UTC)
Целта на тези високи проценти и трудността за промяна на съществуващи политики е промените да се правят с консенсус, тоест, повечето уикипедианци активно да желаят да направят промяната. Ако има колебание, промяната не се прави. Затова, ако приемем, че човек, който се признава за некомпетентен (или не може да прецени) трябва да гласува и гласът му да се брои, според мен той се брои заедно с тези, които не желаят активно да направят промяната (според мен той е един от тях). --5ko | Беседа 08:11, 13 мар 2005 (UTC)
В случая, който описах, човекът точно толкова активно не желае промяната, колкото активно желае положението да се запази. Така че колкото е "за", толкова е "против". --Webkid 08:28, 13 мар 2005 (UTC)
Прав си, само, за да се запази съществуваща политика не се изисква "активно желание". Не се гласува "срещу запазване на същ. политика" ами "за промяна". Аз съм против хора да гласуват и гласовете им да не се броят - може да обсъдим примерно неутралните гласове да са 1/2 за и 1/2 против - просто идея, не зная доколко е удачна. --5ko | Беседа 08:56, 13 мар 2005 (UTC)
Това е добро за 1/2-та, ама няма да се приеме. Гласувам за вашето предложение. --Webkid 15:05, 13 мар 2005 (UTC)
Петко, твоето предложение е числено равно на елиминиране на неутралните гласове. --Smartech 01:12, 15 мар 2005 (UTC)
(Виж анализа най-долу; равно е само ако имаме изискване 50% "за", и то ако игнорираме ефекта, че неутралните гласове подпомагат и за кворум.) --Станислав 01:18, 15 мар 2005 (UTC)

Продължителност

  • 1 седмица
  • 1 седмица + 1 седмица удължение по искане на участник с право на глас
  • 1 седмица + 1 седмица удължение по искане на 10% от гласувалите (з/п/н) (един при 1-10, два при 11-20 гласували)
    • 1-во предпочитание. --Станислав 08:45, 24 фев 2005 (UTC)
    • Удължаване на обсъждането и гласуването. Само удължаване на гласуването няма смисъл. --5ko | Беседа 09:06, 24 фев 2005 (UTC)
    • --Спас Колев 17:36, 25 фев 2005 (UTC)
    • Борислав 05:19, 26 фев 2005 (UTC)
    • --The Engineer 11:00, 7 мар 2005 (UTC)

Коментари

И тук трябва да се диференцира според вида на гласуването. Някои неща могат да се решават и за по-малко от една седмица. Отделно трябва да има и предварителен срок за обсъждане, който да е по-дълъг от срока за гласуване. За да вървят нещата по-гладко, гласуването и обсъждането не трябва да стават заедно. --Емил Петков 10:03, 24 фев 2005 (UTC)

По-добре е да са поне двама тези, които ще искат удължаване. Т.е. 20%. --Webkid 00:09, 9 мар 2005 (UTC)
Един (мин 10%) е достатъчно - те двама от 6 са 33% и са достатъчнин за да се отхвърли решението. Удължаване на обсъжданията с една седмица не е голяма работа при вземане на важни решения за общността. --5ko | Беседа 06:22, 9 мар 2005 (UTC)

Анализ на мненията

За процедурата, мисля че ще можем да се съгласим по следните точки:


  1. Допускат се следните гласове: "за", "против", неутрален.
  2. Решението се счита за взето от общността, ако има поне шест гласували и 75% от ненеутралните гласове са "за".
    • Имаше идея (на Емил) за "падащ кворум", но тя не срещна особена подкрепа. Мисля, че това е понеже решенията за политиката са (а) винаги важни (б) по-рядко спешни. От гласовете личи и подкрепата за фиксирането на кворума (засега на шест), и "ръчното" му вдигане при разрастване на общността, поради невъзможността за обективното му предсказване.
  3. Гласуването трае една седмица, като продължение от една допълнителна седмица се прави по искане на участници с право на глас, наброяващи поне 10% от броя на гласувалите..

Точки за дообмисляне:

  1. Право на глас имат участници с X месеца участие по време на откриването на гласуването.
    • Има две мнения: (а) 2 месеца--отчитащо динамичността на он-лайн общността--и (б) по-консервативното 3 месеца, стремящо се да намали възможността за марионетки. (Макар че според мен, ако някой успее да създаде марионетка с двумесечна активност и 400 редакции, няма да има особен проблем да я задържи в тайна още допълнителен месец.). Няма толкова голяма разлика в двете цифри и предполагам никой няма да остане крайно недоволен ако се спрем на единия или другия вариант. Предлагам да вземем медианата 3 месеца, в по-точната формулировка 90 дни. (не е вече медиана, след гласа на Webkid)
      • Хайде да се спрем на 75 дни като компромисен вариант? --Станислав 17:19, 9 мар 2005 (UTC)
  2. Да изискваме ли някаква активност през последните X месеца, за да не допускаме гласове от потребители, напуснали проекта?
    • Не мисля, че ако някой си вземе по-дълъг отпуск, трябва да се лишава от права. Изискването трябва наистина да изолира напусналите потребители--и само тях. Затова предлагам критерий "минимум 50 редакции в последните три месеца".
  3. Гласуващите трябва да са имат поне 400 редакции извън(?) Потребител и Потребител беседа: по време на откриването на гласуването.
    • Аз бях за технически по-простата алтернатива "общо 400 редакции", но броенето в крайна сметка не е технически проблем, а редакциите в Потребител беседа: наистина по-рядко имат директен принос към енциклопедията. Емил и Atchernev дадоха идеи за по-различен контрол от броенето на редакции, но осем други потребители са гласували за броене. Ясно е, че броенето не е идеален показател, но мисля че на практика това е най-добрата възможност. Всеки с 400 редакции е показал участие в проекта. Колко бързо се натрупват тези 400 редакции е въпрос на редакторски стил, но в крайна сметка ущетените винаги ще са малко на брой, и само "временно" ущетени, защото в крайна сметка всички сериозни участници в общността постигат поне 400 редакции.
      • ... след гласа на Webkid обаче сме отново разделени на две.--Станислав 17:19, 9 мар 2005 (UTC)

Търсене на компромисен вариант

изискване на 75 дни участие (~2.5 месеца)

ОК

Не

X редакции в ограничени(?) именни пространства

  • Каква е причината за изискването редакциите да са извън П: и П б:?
    • Техническо улеснение: проверката по принцип не е проблем, но този аргумент има смисъл, защото всеки трябва да е наясно със собственото си право на глас, а може би не всеки има техническите умения да провери.
    • Ако причината е по-скоро "понеже редакциите в П: и П б: не представляват принос към енциклопедията", мисля че всички можем да се съгласим, че Потребител: може да се изключи, и предлагам да се спрем на "400 редакции извън Потребител:" като компромисен вариант.

OK (400 ред. извън Потребител:)

Не

Да се изисква ли активност през последните месеци

Не

Да, 50 ред. през последните 3 месеца

Да, <нещо друго>

Коментари

Човек, за да дойде да гласува, значи има интерес и се чувства свързан с проекта. Сериозно, ако работата опре до 50 редакции и той иска да гласува, не са проблем да си ги направи, което обезмисля ограничението. --5ko | Беседа 07:59, 10 мар 2005 (UTC)

Прав си... --Станислав 08:20, 10 мар 2005 (UTC)
Това ще го разберем впоследствие (дали ще се появят хора с клоняща към 0 активност през последните седмици). Засега разчитам, че няма да има такива случаи. --Webkid 11:30, 12 мар 2005 (UTC)

Нов анализ

Търсенето на компромисен вариант по-горе мисля провървя успешно: нямаше гласове "не", имаше прилична подкрепа. В крайна сметка останаха само въпросите за вида гласуване и нужния процент (вторият няма голям смисъл без да е уточнен първият). За вида гласуване се изказаха следните предложения:

  1. за/против; взимане на решение с минимум X% (или X%+1) "за"
  2. за/против/неутрален с "прогресивен неутрален" глас; взимане на решение с минимум X% (или X%+1) "за" от ненеутралните гласове
  3. за/против/неутрален с "консервативен неутрален" глас; взимане на решение с минимум X% (или X%+1) "за"
  4. за/против/неутрален с неутрален глас = (1/2 "за" + 1/2 "против"); взимане на решение с минимум X% (или X%+1) "за"

Вариант 3. няма смисъл, защото неутраленият глас става напълно аналогичен с "против". Ако има разлики в обосновката, те би трябвало да се отразяват именно там, а не във вида глас (тъй като де-факто вида глас остава същият):

  • По примера на 5ko, ако някой мисли, че въпросът е недообсъден, гласът би трябвало да е: "Против: трябва да се дообсъди.".
  • По примера на Webkid, ако някой мисли, че предложена промяна е равностойна със статуквото и е консервативно настроен, гласът би трябвало да бъде: "Против: сегашното решение е също толкова добро, защо да си създаваме трудности по прехода?".

Вариант 4. също няма смисъл, защото всеки неутрален глас просто приближава съотношението до 50%/50%. Тъй като ще се изискват повече от 50% за взимане на решение, този "неутрален" глас всъщност въобще не е неутрален, а е по-слаб еквивалент на "консервативния неутрален" по-горе, т.е. той винаги пречи (и никога не помага) за постигането на позитивно съотношение. Ако се разгледа другата възможност: коефициенти 0.75 "за"/0.25 "против" (в случай че изискваме 75% "за"), се получава, че такъв глас би бил еквивалентен с "прогресивния неутрален".

Избора между варианти 1. и 2. ни сблъсква с въпроса, има ли нужда от глас "да се вземе решение, каквото и да е то.". Въпросът не е съвсем тривиален. Например, желателно ли е да можем да приемем политика, предложена само от един човек (и гласувана неутрално от много други)? Подобен е и премерът на Smartech:

"много" гласували: 4 "за"; 1 "против"; "много-5" въздържали се

Трябва ли наистина такива решения да се приемат? Ако моделираме наивно ползите от такова решение:

  • "за" имат полза 1 (или по-скоро Уикипедия има полза, произилизаща от тяхното участие)
  • "против" имат полза -1
  • въздържалите се имат полза 0,

ще излезе че има полза, решението да се приеме. Проблемът според мен е, че не можем да си служим с такива красиви модели.

От една страна, ползите за различните гласуващи може да са съвсем различни: гласувалият "против" може да е много по-активен редактор и решението много повече да го засяга, отколкото гласувалите "за". Така ползата за Уикипедия би била негативна. Проблемът може да се контрира (макар и само вероятностно), ако се изисвка повече ненеутрална активност. Така, ползите на гласуващите ще са по-усреднени. Това би довело до ново изискване: "минимум гласували ненеутрално". В този случай, защо просто не се лишим от другото изискване за кворум, и не оставим само ненеутралните гласове (при липса на изискване за общ кворум няма никакъв смисъл от неутралните)?

От друга страна ми се струва, че Уикипедия е прекалено сложна, за да има ползи=0. За всяко решение, взимайки предвид всички практически последствия, човек или има ненеутрално мнение, или просто не може да прецени. Едва ли е убеден, че вариантите са напълно еквивалентни: прекалено много са променливите. А ако не може да прецени, защо трябва да може да помага за постигането на кворум?

Това са ми аргументите за вариантите. Малко неудачно се получи обмяната на мнения по-горе, защото въпросите по тази точка бяха разделени нелогично. Трябваше да има такива полета:

  • вид (з/п); решение при: X% са "за"
    • (Gregg, Stanislav, 5ko, Borislav, Emil, Nk, The Engineer)
  • вид (з/п/н); X% от ненеутр. са "за" ("прогресивен неутр.")
    • (Nk, The Engineer)
  • вид (з/п/н); X% от всички са "за" ("консервативен неутр.")
    • (Emil, Webkid, Smartech, Хари) [но мисля че Webkid имаше предвид най-горната алтернатива?]

[Antonio е гласувал за (з/п/н), но не е гласувал за вида неутрален глас] [Засега единствено Smartech подкрепя X различен от 75% (50%+1)]

Предлагам всеки да провери, дали по-горния списък правилно отразява крайното му мнение и да въведе евентуални корекции. (Естествено е желателно и други потребители да се включат.) Ако и след това останат повече от два варианта, можем да проведем гласуване с приоритети ("1во предпочитание", "2ро предпочитание") за да решим процедурата.

--Станислав 23:32, 14 мар 2005 (UTC)

Коментари

> [вар. 3.]
По принцип не съм съгласен с това, че неутралният глас е безсмислен поради по-рано изтъкнатите причини и поради факта, че при едно нормално гласуване забележките и мотивациите няма как да бъдат обработени. В нашия случай премислих и реших, че разликата между негласували и гласували неутрално не е толкова важна. При това гласуването не е задължително, поради което наличието на неутрален глас не е задължително. Променям гласа си. -Емил Петков 09:18, 15 мар 2005 (UTC)
Не знам точно за кои причини говориш, защото различни хора подкрепяха неутралния глас в различните му разновидности. За обработката на забележките и мотивациите: те наистина не се отчитат в изчислението на резултата, но същото важи и за "неутралния" глас в случая на консервативния неутрален: той е равностоен на гласа "против". Забележките и мотивациите не са ли по-скоро към другите потребители? Те дават възможност на предложителя да се запознае с критиките, които не е отчел, на другите потребители—да сравнят аргументациите на мненията "за"/"против". --Станислав 18:42, 15 мар 2005 (UTC)
Благодаря ти за това резюме и анализ на предишните обсъждания. Надявам се да успеем да изберем вариант с много широка подкрепа, като възможността за първо и второ желание може да се окаже най-подходяща и безболезнена - всеки ще е гласувал за спечелилия вариант :-). --5ko | Беседа 08:29, 15 мар 2005 (UTC)
И аз благодаря! Имам обаче въпрос: Тези неща всичките плод на логическото ти мислене ли са, или все пак си се запознал с някакви източници по въпроса? Ако не си, ти препоръчвам да го направиш. Няма нужда да се преоткрива колелото. И още нещо: не забравяйте, че това, което се обсъжда тук, трябва да се реши не с гласуване, а с консенсус. Процедура за гласуване няма и изпадаме в рекурсия. Не сме чак толкова много, можем да се убедим кой вариант е по-добър и всички да се съгласим с него. Това прави основата на по-нататъшните решения много по-здрава. За улеснение може да се използва консенсус от всички мнения минус едно. --Емил Петков 09:18, 15 мар 2005 (UTC)
Не съм се запознавал с източници по въпроса в конкретния случай (макар че имам някакви остатъчни знания по типове гласуване/теория на игрите). Надявам се повечето аргументи да са "плод на логическо мислене", а не на някой от другите видове мислене, с които разполагам ухилване. Наистина ще е добре да постигнем консенсус, но и едно стабилно мнозинство в случая мисля, че е напълно достатъчно: то ще е съвместимо с всички форми, които са под въпрос. --Станислав 18:55, 15 мар 2005 (UTC)
Ако разбирам добре разговора горе, излиза, че има две различни причина за гласуване с неутрален: липса на информация за истинско гласуване и траен отказ от гласуване. Не знам как ви се вижда едно такова решение:
* гласуване със за/против/неутрален/отказ
* решението се взема със 75% за (изчислено от за/против/неутрален)
* за кворума се броят за/против/неутрален/отказ
Така гласа отказ ще се брои само за кворума (който в такъв случай може да се увеличи) - това също е мнение. --Спас Колев 12:47, 15 мар 2005 (UTC)
Ами не е точно така.
* В случая, когато липсва информация или трябва да се дообсъди, не се гласува "неутрален", ами "против: трябва да се дообсъди". Ако му е все едно, гласува "против: сега е ок, няма нужда".
* В случая, когато има "отказ" и ако човекът не го интересува, съмнявам се, че въобще ще дойде да гласува. Възниква и етичният въпрос, като наистина не го интересува, трябва ли да го броим към кворума?
Станислав ги е разкритикувал по-горе тези варианти. Тоест, няма достатъчно добра причина да се гласува "неутрален", или ако изглежда, че има, то гласът всъщност е маскиран "против". --5ko | Беседа 14:59, 15 мар 2005 (UTC)
Съгласявам се. Пък и това е първоначалното ми мнение усмивка. --Спас Колев 15:45, 15 мар 2005 (UTC)
Всъщност открих една достатъчно добра причина да се гласува "неутрален (консервативен)": против съм, но инициаторът ми е приятел, или не искам да се конфронтирам с него и се надявам, че другите така или иначе няма да го подкрепят. Понякога просто е по-удобно или дипломатично да има два вида гласа против: истински и неутрален. Ако този вариант би ми избегнал лични конфликти, и аз бих гласувал най-лицемерно "неутрален" (че и дори "за", ако съм убеден, че няма да се приеме). --5ko | Беседа 23:21, 17 мар 2005 (UTC)
Ами тогава да оставим неутрален и да махнем гласа „против“ направо? Щом избягва лични конфликти...ухилване --Станислав ⎃ 00:22, 18 мар 2005 (UTC)
Хаха, не очаквах такъв хубав отговор... Хиля сеХиля се Ами за да бъде най-дипломатично тогава, бихме могли да оставим само неутрални гласове, един прогресивен и един консервативен Хиля сеХиля се. Шегувам се, разбира се, да не си помисли някой нещо друго :-) --5ko | Беседа 02:26, 18 мар 2005 (UTC)

Процедура: съставяне на текста (RFC)

Поради струпване на ангажименти нямам никакво свободно време напоследък, но ще се опитам скоро да съставя (предварителен/RFC) текст ("процедура за взимане на решения") съгласно постигнатите тук споразумения.

Като гледам, две точки ще се нуждаят от още обсъждане:

  • има само 70%-подкрепа за типа гласуване з/п (срещу 30% з/п/н-консервативен)
    • Смятам да сложа з/п в текста, и се надявам тези, които предпочитат з/п/н, да го приемат като най-добър възможен компромис засега. (Това може и да не се случи.)
  • кворум от 6 гласували
    • Мисля, че това изисвкане грешно го преценихме. Ако едно решение е на път да се приеме с 5 за / 1 против, най-добрата стратегия за гласувалия против е да оттегли гласа си. Не може да се приложи някакъв морален аргумент от сорта на "потребителят е против, но щом вижда, че всички други са за, а кворумът е постигнат, трябва да се съобрази с общия интерес на Уикипедия". Това е по две причини: (1) няма причина да се смята, че гласувалият против не е мислил от самото начало за общия интерес; и (2) нарушава се "монотонността" на гласуването: ако потребителят, гласувал против, наистина се разколебае заради многото гласове за и реши да се въздържи (т.е. да не гласува, а да си зачеркне гласа), това всъщност влошава шансовете предложението да бъде прието. Във всеки случай няма смисъл да поставяме потребителите пред "изчанчени" стратегически въпроси, като: "Против съм, но не е постигнат кворум: да гласувам ли?" и "Ще бъда ли в Уикипедия по време на отчитането на гласовете, за да имам шанс да задраскам своя?". Затова предлагам да определим кворума такъв, какъвто би бил при "правилна" стратегия на гласуващите против: "минимум 6 гласували за". Т.е. пак да имаме цифра (първоначално 6), която периодично да обновяваме, но да я прилагаме само за гласуващите за, защото иначе решенията ще са източник на излишен шум и обърквания. --Станислав ⎃ 16:32, 31 мар 2005 (UTC)
      • Е това вече е съвсем дълбокомислено и много иновативно предложение. Не е ли по-лесно просто да се включи текст, че човек, гласувал вече, може само да променя гласа си, но не и да го оттегля? Ако го оттегли, той просто продължава да се брои в кворума. Тук, разбира се, се връща въпросът за третия вид глас, но мисля, че ще можем да го изумуваме достатъчно бързо. --Емил Петков 21:21, 1 апр 2005 (UTC)
    • Тези процедури започват да приличат на "метагласуване" или да гласуваме как да се гласува. Но понеже все още обсъждаме как ще се гласува все още не е ясно как да първо да приемем предложението за гласуване. Според мен трябва за определянето на начина на гласуване на политиката да изброим възможни форми на гласуване като консенсус, 50%, 75% и ако всички подкрепят една форма на гласуване, то да я ползваме нея но само за да гласуваме за общия начин на гласуване. Ако не се постигне консенсус предлагам да изберем начин на гласуване по случаен начин. Примерно имаме четири варианта. (консенсус, 50%, 75% и един резервен). И примерно гледаме официалната прогноза на БТВ за температурите в Русе и Варна примерно за 15ти април. Ако в Русе е нечента температура (15 или 19 градуса) и в същото време във Варна е нечетна (13 или 17) значи е вариант 1. При четна-нечетна - 2, и така нататък. Smartech 21:05, 3 апр 2005 (UTC)

Относно видовете гласове, в момента имам известно предпочитание към "з/п", но и "з/п/н-консервативен" ме устройва. Обаче вземане на това решение само със 70% ще има по-малко авторитет. Затова ми се иска всички да помислим и да вземем да се разберем за това поне с по-голям консенсус. И аз имах чувството, че бях разбрал, че Webkid поддържаше в един момент първата алтернатива, именно "з/п", Webkid, Harry и Smartech, нямате ли възможност да се съгласите на вариант "з/п"? Аз лично бих се съгласил със "з/п/н-конс", ако с това бихме постигнали пълен консенсус и въпросът да се реши - приканвам и останалите, гласуващи "з/п" да кажат доколко неотстъпно ще отстояват сегашната си позиция.

Относно оттеглянето на гласовете, и аз като че предпочитам да определим минимален брой гласове "за". Другият вариант, за забраната за оттегляне на глас, изглежда подтискащ, а не ми се иска да изглежда така - ако човек реши да оттегли гласа си, трябва да не му е забранено и да не бъде гледан накриво заради това. Така че в момента най-простото и лесно решение ми се струва фиксираният брой "за", именно уикипедианци, активно подкрепящи дадената промяна. --5ko | Беседа 22:03, 10 апр 2005 (UTC)

Относно подтискащия вариант. Написах го по-скоро за да пробутам неподтискащата му версия. Нека който иска да си оттегля гласа, но от това кворумът да не пада, т.е. ако някой е гласувал, независимо дали си е оттеглил допълнително гласа, той остава да се брои в кворума. Така никой никого няма да гледа накриво. При това има и един друг момент -- не става дума за забраняване на оттеглянето на гласа, а на оттеглянето от гласуване. Всеки може да си променя гласа колкото си иска преди приключването от гласуване. Имай предвид, че ако в случая се приеме независимо какво правило, то просто ще предотварти блокирането на гласувания чрез намаляване на кворума чрез оттегляне на гласове. Ако тази работа е регламентирана предварително, никой няма да има повод да гледа някого накриво. В обратния случай поводи за гледане наквриов могат да се създават много лесно. Това с минималния борй гласове "за" може да се дефинира само като процент от кворума. Иначе се внася голямо изкривяване в механизма на гласуване. --Емил Петков 09:07, 11 апр 2005 (UTC)
В този случай се опасявам, че хората няма въобще да гласуват до последно, преди крайния срок, за да не би да подкрепят кворум за нещо, с което не са съгласни. Това с минималния брой гласове "за" може да се дефинира само като процент от кворума: ако сме се разбрали за 75% и кворумът е 6 човека, 5 гласа "за" надвишават 75% от кворума, обаче няма кворум. Можем да кажем, че ако няма кворум, но има достатъчен % (75 или колкото е) от теоритичния кворум, предложението се приема. Обаче така почва да ми се струва прекалено сложно. Въобще, ако човек реши да се оттегли и с това кворумът спадне, не ми се струва кой-знае колко лошо - това е един от механизмите срещу вземане на решения - а аз съм оптимист, че хората, които участват във вземането на решения, могат да размислят и да бъдат разубедени чрез достатъчно добри доводи.
Отново повдигам въпроса за неутралния глас. Хората сме свикнали да имаме такъв неутрален глас, ако не сме съвсем сигурни и т.н. - затова, въпреки че тук общо взето изглежда всички сме съгласни, че неутралният глас в нашия случай е винаги скрит глас "против" (няма инфо, или няма нужда), заради което би трябвало да е консервативен, опасявам се, че някои няма да гласуват, ако няма неутрален глас. Затова можем евентуално да допуснем да се гласува с неутрален консервативен глас, пък да напишем защо и какво означава с удебелен шрифт по страниците за гласуване. --5ko | Беседа 09:41, 12 апр 2005 (UTC)
Нека тогава пак да обсъдим въпроса с падщия кворум. Мисля, че така ще отпаднат много проблеми. --Емил Петков 09:48, 12 апр 2005 (UTC)
Ами не ми се струва добре да се приеме нещо с "падащ кворум" по една причина: ако няма кворум, значи няма достатъчно интерес от страна на уикипедианците за приемане на новото предложение - което, по причини, които сме обсъждали (стабилност на политиката и пр.), би трябвало да е ясен знак, че няма наложителна нужда и общността не вижда особени ползи от промяната. Но за случая, предложен от Станислав, можем да предложим такава формулировка: докато няма кворум, гласовете, които не достигат, се броят като гласове против. Така се избягва проблема с 5 гласа "За" и някой, който не гласува, за да няма кворум. --5ko | Беседа 23:56, 30 апр 2005 (UTC)

Компромисен вариант?

Аз се загубих, кое беше консервативен полунеутрален, кое не знам какво. И най-лошото, кое е прието досега, кое отхвърлено, кое недогласувано. Може ли някой по-"навътре в нещата" да напише какъв е този компромисен вариант и кое е спорния момент? --The Engineer 09:06, 28 апр 2005 (UTC)

Аз също се загубих, нищо че съм нов и ми се чете повече... :-)

Струва ми се, че доколкото дискусията се води относно правото на определени уикипедианци да се произнасят относно приносите на други потребители, тя е доста преждевременна. Според мен на първо място трябва да се постави набирането на нови и качествени статии, което става с разширяване на броя на хората, които внасят нещо ново. Аз лично бих искал да мога да се произнасям по тези статии, които ме засягат или по които съм компетентен без ограничения, поне докато не се изгради една по-стабилна база. Допълнителните усложнения биха създали пречки при разрастването на проекта, а поставянето на органичение за някакъв минимален "ценз" ще отблъсне редица потребители и потенциални контрибутори.

Не на последно място трябва де се помисли относно възможността на новите уикипедианци да участват в процеса на изграждане на енциклопедията. Винаги е необходим страничен поглед върху нещата! Аз не съм против правилата, но съм против ненужните ограничения.

--Ангел Найденов 16:40, 25 май 2005 (UTC)

Здравей и благодаря ти за коментара. Тук става въпрос за промени в много основни правила на официалната политика на Уикипедия и те трябва да не се много често променят. Целта на това ограничение е да се избегнат гласове на марионетките, които за съжаление съществуват. Макар и слаба защита, има надежда, че за точно определено решение даден недоброжелателен потребител няма да има време да създаде марионетка и да гласува няколко пъти. Всички могат да се изкажат, не само старите, доказани редактори, освен това хората, които сериозно участват, за важните решения обикновено са склонни да си променят мнението/гласа при добра аргументация. Така че за момента е така. Тези решения за промени в официалната политика се предлагат, обсъждат и гласуват изключително рядко. Два и 1/2 месеца не са много голям период с по 5-6 редакции на ден - за нови потребители не е кой знае какво. --5ko | Беседа 16:50, 25 май 2005 (UTC)

Нов опит

Честно казано, и аз не помнех на какво мнение за кое съм усмивка. Ще се опитам да резюмирам това, което чета нагоре. Надявам се да не съм изпуснал някоя промяна на мнение — не е злонамерено.

  • условия за право на гласуване
    • мин. 400 редакции извън Потребител: -- няма против
    • мин. 75 дни участие -- няма против
  • валидност на гласуването -- няма преброяване на мненията
    1. мин. 6 гласували
    2. мин. 6 гласували „за“
    3. мин. 6 гласували, при липса на кворум, оставащите гласове се броят "против"
  • видове гласове + вземане на решение -- няма общо решение
    1. „за“/„против“ + мин. 75% „за“ -- преобладаващо мнение (7 души)
    2. „за“/„против“/„неутрален“ + мин. 75% „за“ -- Webkid, Хари
    3. „за“/„против“/„неутрален“ + над 50% „за“ -- Smartech
  • продължителност
    • 1 седмица + 1 седмица удължение по искане на 10% от гласувалите -- 1 против (Smartech е против удължението)

Ако съм изпуснал нещо, лесно може да се добави, но е крайно време да финализираме този въпрос — четири месеца ми се виждат твърде много.

Ако някой има желание, мисля че можем да започнем да подготвяме окончателен текст. --Спас Колев 16:05, 25 май 2005 (UTC)

Smartech 16:57, 25 май 2005 (UTC)
Има ли някой нещо против аз да го сторя? Smartech 02:13, 27 юни 2005 (UTC)
Да, аз. Какво ще съдържа окончателния текст, след като в цитираното по-горе "гласуване" няма консенсус?! --Емил Петков 12:28, 27 юни 2005 (UTC)
Консенсус няма по два въпроса, като по единия просто не са преброявани мнения. До достигане на решение по тях, може да се остави празно място или да се опишат възможностите. Ако имаш по-добро предложение за достигане на решение, би могъл да го кажеш. --Спас Колев 12:32, 27 юни 2005 (UTC)

Някой друг (освен Емил) да има нещо против да останем без официална политика? Smartech 18:45, 30 юни 2005 (UTC)

Остават два въпроса преди да се напише документът:

  1. да приемем ли вид гласуване „за“/„против“ + мин. 75% „за“ за приемане.
    • Хари и Уебкид, ще се съгласите ли да гласувате отново: (а) „за“ този вариант или (б) да се въздържите спрямо тази точка, за да можем да приемем политиката? (Моля, просто отбележете по-долу.)
      1. (б) :) --Webkid 11:19, 12 юли 2005 (UTC)
      2. (б) --Хари 13:36, 12 юли 2005 (UTC)
  2. кворум, etc.
Според мен това е неизпълнимо по начина, по който си го формолирал. Така броя на потребителите ще стане сравнително голям. 75% от твърде голяма част, тъй като трябва да се вземе предвид, че определена част от потребителите нямат желание да взимат участие в гласуванията или нямат интерес от това. Иначе съм съгласен, че е по-добре кворума да не е определен от някакво число, защото активността е променлива. Според мен би трябвало вместо 75% да се даде по малък процент, което ще улесни провеждането на гласуванията. --Методи Колев (беседа) 14:39, 13 юли 2005 (UTC)

--Станислав ⎃ 02:12, 12 юли 2005 (UTC)

Коментар

Припомням, че идеята беше фиксираното число (засега 6) да се обновява ръчно с разрастването на общността. Предложението на Хари на пръв поглед е по-гъвкаво, но за него:

  • също важи аргумента за "монотонност" на гласуването; по-добре е да се гледат потребителите „за“, а не всички
  • трябва да се правят нетривиални изследвания (особено, понеже статистиките не се обновяват често), което затруднява процедурата.
    • (Ако започнем с 6, което ми се струва разумно за сегашното положение, ще можем да разглеждаме политическата активност на общността и да обновяваме кворума спрямо реалната и стойност.)
  • се изисква 75% от общноста (с право на глас) да е (а) компетентна по всеки политически въпрос и (б) да взима участие в политиката. Мисля, че в бъдеще кворумът ще се наложи да расте по-бавно от общността (т.е. изражението му в проценти да намалява), тъй като за част от политическите решения, различни хора ще се въздържат/няма да проявяват интерес. --Станислав ⎃ 14:52, 13 юли 2005 (UTC)
Съгласен съм със Станислав по всичките точки засега. И аз мисля, че ще има много повече потребители с изпълнени нормативи, отколкото интерес и желание за участие в обсъждане и гласуване, затова проценти от участниците не ми се струват удачни за дълъг период напред:
  • 6 човека, сега или дори по-нататък, са добро число, не са твърде малко. За да се приеме, трябва да има 6 гласа за и максимум 2 против, иначе не се приема. Ако някой се притеснява, че с прекалено малко кворум ще се приеме неподходящо решение, трябва да намери съмишленици и лесно ще го блокира. Друг проблем не виждам.
  • Ако с времето повече хора се включат, толкова по-добре. Нямаме горно ограничение за броя гласове, при повече се гледа има ли 75 процента.
Бъдещ въпрос е по каква процедура ще се увеличава кворума. Може от време на време да се прави допитване кой се интересува от политическите решения и би гласувал, и да се вземе за кворум 6 или половината от записалите се редактори. Ако се запишат 20 редактора с право на глас, вдигаме кворума на 10 гласа "за"; ако се запишат 12 или по-малко, си остават 6. --Петко 15:59, 13 юли 2005 (UTC)
Ами много просто може да се формулира засега, без да се наруши и старото предложение: кворум минимум 6 гласа. По този начин, евентуално, може и да не се наложи корекция.--Хари 19:19, 13 юли 2005 (UTC)
Извинявай, можеш ли да поясниш, защото не разбирам какво точно имаш пред вид? За това, дали да броим [гласовете „за“] или [всички гласове] за кворум, ли изказваш мнение? --Станислав ⎃ 19:29, 13 юли 2005 (UTC)
Заради изказания от Станислав проблем, смятам, че трябва да има задължително "минимум Х гласа "за", за момента ["минимум 6 гласа "за"] за да има промени в политиката. Как ще се променя колко са, да решим допълнително, по-спешно е да имаме приети работещи процедури. --Петко 19:56, 13 юли 2005 (UTC)
Може би не бях много конкретен, за което се извинявам. Все пак се опитах да дам идея:-). Сега ми се струва, че минимум 6 гласа „за“ е приемливо решение.--Хари 07:05, 14 юли 2005 (UTC)

Предварителен вариант

Моля за коментар или редакции на Уикипедия:Решения за политиката/Правила. Не сме съвсем приключили, но трябваше да доизмислям нещо: "присъдата" за кукловоди, та за това още сега създадох страницата. --Станислав ⎃ 01:09, 13 юли 2005 (UTC)

Приемане

Мисля, че може да смятаме последния въпрос (отн. кворума) за решен (с 7/0 гласа)..? Ако някой има възражения, ще е добре да ги каже сега. В противен слуачай искам да предложа за приемане текста на Уикипедия:Решения за политиката/Правила.

За какво се гласува

  • текстът в раздел "(Не)Официално приети правила за гласуване и обсъждане на политически решения" (не за други указания из страниците)
  • по-специално се гласува за интерпретацията на разговорите тук. Правилен/приемлив ли е текстът спрямо това, което имахме предвид? (Естествено, с времето (или още сега) ще се открият слабости и налагат корекции.)
  • обрърнете внимание, че текстът включва и наказание за кукловоди, които използват марионетките си за обсъждане и/или гласуване в рамките на политическо допитване.

За

  1. --Ема 09:18, 25 юли 2005 (UTC)
  2. ⋯Станислав 15:33, 24 юли 2005 (UTC)
  3. 5ko опреснявам си подписа 17:44, 24 юли 2005 (UTC)
  4. Подкрепям! --Webkid 18:01, 24 юли 2005 (UTC)
  5. Методи Колев (беседа) 19:27, 24 юли 2005 (UTC)
  6. —Борислав 10:05, 19 юли 2005 (UTC)
  7. Спас Колев 11:12, 19 юли 2005 (UTC)
  8. --Хари 14:50, 19 юли 2005 (UTC)
  9. --Tzeck 16:25, 25 юли 2005 (UTC)
  10. Емил Петков 16:02, 28 юли 2005 (UTC)

За, с изключение на наказанието за кукловоди

Забележка: гласуването тук просто ще наложи допълнително допитване за наказанието.

Против

Коментар

Кой има право да направи предложение за политическо решение?

Предварително моля за извиниение, ако неправилно подхождам към въпроса, но, за съжаление, не мога да си спомня (или открия), дали е обсъждан въпросът кой има право да направи предложение за политическо решение. От написаното в Уикипедия:Гласуване и Уикипедия:Решения по общи въпроси става ясно, че предложение може да направи всеки уикипедианец. Лично за мен обаче предложението за политическо решение и предложението за обикновено допитване не са с еднакъв характер. Този въпрос може и да не е пряко свързан с разглежданите Правила за гласуване и обсъждане на политически решения, но ми се струва, че преди да вземем политическо решение, този, който направи такова предложение, би трябвало да отговаря също на някакви критерии. Ако не съм прав, моля да ме коригирате.--Хари 11:36, 17 юли 2005 (UTC)

Идеята струва ми се беше, всеки да може да прави предложения. На всеки може да му хрумне добра политика, и за това е добре, да може я предложи. Съществува естествено опасност, някой да почне да тролва процедурата, но мерките за ограничаване на такова явление, автоматично ще ограничат и евентуален поток от добри идеи. Предлагам правилата да се доизкусуряват относно тролвания по процедурата, чак когато това наистина се случи. --⋯Станислав 11:49, 17 юли 2005 (UTC)

Общността се уведомява..., т. 10

Бих искал да направя малко предложение във връзка с т. 10 от Правилата, а по-специално - с процедурата след евентуална промяна в знака на резултата. Там се казва, че общноста се уведомява на видно място в Портала за общността и съответно с новия резултат, предложението се обявя за прието или отхвърлено. Понеже в т. 1 се казва, че Общността трябва да бъде уведомена за провеждането на допитване на видно място в Портала за общността, както и в заглавната част на страницата Последни промени, то, струва ми се, че по същия начин би трябвало да подходим и при въпросния случай, понеже смятам, че Порталът на общността се посещава от част от потребителите, а Последните промени - от повечето потребители. Разбира се, може и да не съм прав, понеже изхождам от своя опит, а той показва, че през последните 16 месеца съм посетил Портала на общността не повече от 3-4 пъти.--Хари 11:36, 17 юли 2005 (UTC)

Напълно си прав. Мисля, че се касае за тривиален пропуск от моя страна, затова направо ще го променя. ⋯Станислав 11:50, 17 юли 2005 (UTC)

Промяна на гласовете или на формулировката

Сега забелязвам, че това не е записано. В интерес на диалога между хората, при появата на нови по-силни доводи и обосновки, всеки гласуващ може да си смени или оттегли гласа. Това винаги досега сме го спазвали, но добре е да се каже черно на бяло.

При обсъждането може да се стигне и до корекции по формулировката, по която се гласува, ако това стане, участниците също могат да си сменят или оттеглят гласовете, като според мен е добре да остават поне три дни до края на гласуването, или ако не, да се добавят три дни. Ако участниците не си променят гласовете след новата формулировка, значи я подкрепят. --Петко 13:31, 17 юли 2005 (UTC)

Да, сигурен съм че всички тук подразбират възможността за смяна на глас, но ще го отбележа изрично за да няма обърквания.
Смяната на формулировката обаче е по-проблематична. По принцип няма кой да отсъди, дали една такава смяна е просто за по-голяма точност или коренно променя нещата. Няма основание за един глас, поставен преди смяната, да се счита, че подкрепя смяната (освен ако подавателят не опресни времето на подписа си). Дори и да се каже нещо от сорта "промени във формулировката се допускат, само ако остават повече от три дни до приключването на гласуването", не може да се разчита, че всеки ще има възможност да си провери гласа. Мисля, че практически нещата ще станат, само ако се набляга на предварителното обсъждане/приблизителен консенсус, и се гласува само за непроменливи неща. Т.е., да се налага повторно гласуване, ако трябва някаква промяна.
В интерес на истината, това важи и за промените направени от мен, след като предложих правилата. За да не изникват спорове по легитимността на отделни пасажи, ще е добре всички да си опресним подписите към края на дискусията. ⋯Станислав 14:42, 17 юли 2005 (UTC)

Установяване на марионетки

И откъде ще се знае, че някой има 2 или повече акаунта? Комисия, полиция? Задължение да обяви другите си акаунти? И до сега официално не се знае, дали Потребител:Огнеслав и Потребител:Jockey са един и същи, макар, че има отнякъде някакви логове за еднакви IP-та. Или установяването на марионетки отива на отделна дискусия?

оф топик: да бе имала късмета бг:Уикипедия първите и админи да са с чувство за ред, дисциплина и спазване мот-а-мо на писаните принципи, а не за кеф и лична приятност, сега нямаше да разтягаме толкоз. „Ами ако ми е приятел, как да гласувам?“ - това по-нагоре се пита сериозно! Новошлите щяха да се ориентират към спазване, а не към търсене на пролуки. --ИнжИнера 13:35, 25 юли 2005 (UTC) Стабилен Stable
Има различни начини за доказване. Практиката (в ен: и другаде) показва, че ако някой е грешно набеден, обикновено сам добре доказва, че не е марионетка. От друга страна, ако се натрупат "съвпадения", а потребителят "не отговаря", обикновено се смята, че е марионетка. Поне в ен: казват, че този подход води до правилно определение. Иначе има и възможност за техническа проверка, но трябва да се свържем с някой, имащ достъп до лога. Поне аз със сигурност ще задействам такава проверка, ако имам подозрения за някой, гласувал в политическо (или друго важно) решение. Дори и да не съвпадат IP-адреси, марионетките често лесно се пипват по този начин (времена, използвани отворени SOCKS и т.н., няма да правя "упътване за кукловода" :-). ⋯Станислав 14:05, 25 юли 2005 (UTC)

Край на гласуването

Предварителният вариант на правилата беше представен на 13 юли. Гласуването започна на 16 юли, след което се наложиха някои малки промени, за да стане текстът по-ясен. При липса на възражения ще махна надписите „Тази страница е само предложение...“ и т.н. на 30 юли, 2005 г., 2 седмици след започване на гласуването. От този момент правилата ще станат част от политиката на бг.Уикипедия. ⋯Станислав 01:28, 28 юли 2005 (UTC)

Следва приетият текст

Официално приети правила за гласуване и обсъждане на политически решения

  1. Общността трябва да бъде уведомена за провеждането на допитване на видно място в Портала за общността, както и в заглавната част на страницата Последни промени. В случай, че някоя от тези страници е защитена, се отправя заявка към администраторите, които правят съответните редакции.
  2. В рамките на допитването, потребителите правят три вида приноси: глас „за“, глас „против“ и коментар.
    1. Всеки потребител има право да промени или оттегли своя глас, като зачертае текста на съответния принос.
    2. Допуска се най-много един актуален (неоттеглен) глас за всеки потребител с право на глас.
  3. Право на коментар имат всички потребители с регистрирана потребителска сметка в българската Уикипедия. Анонимни коментари не се приемат.
  4. Право на глас имат само потребители, които отговарят на следните изисквания за българската Уикипедия по време на постъпването на допитването:
    1. поне 75 навършени дни участие, като за начало на участието се счита първата редакция в проекта
    2. поне 400 редакции извън именното пространство Потребител:
  5. Потребители с пълна забрана за редактиране, издадена преди или по време на допитването нямат право на коментар или глас, докато забраната не изтече. Техните гласове се считат за невалидни, ако забраната е в сила по време на приключване на гласуването.
  6. Всички приноси на гласоподавателите трябва да се извършват от съответната потребителска сметка, отговаряща на изискванията.
  7. В обсъждането и гласуването не се допускат марионетки. Всеки потребител, имащ достъп до повече от една потребителска сметка, е длъжен да използва само една за всички приноси в рамките на обсъждането и гласуването. Ако се докаже противното, се издава забрана за редактиране на потребителя от 6 до 12 месеца, всички негови гласове в рамките на допитването се обявяват за невалидни и се изтриват, и нарушението, заедно с всички имена на кукловода, се документира на видно място. Забрана за редактиране не се издава, ако е ясно, че става въпрос за техническа грешка от страна на потребителя.
  8. Гласуването трае една седмица от постъпване на допитването. Потребители, имащи право на глас, могат да заявят желание за продължение чрез коментар. В случай че броят на изявилите желание за продължение надхвърли 10% от общия брой на гласувалите и изявилите желанието, се прави еднократно продължение от една допълнителна седмица.
  9. Коментарите в рамките на страницата завършват с гласуването, но могат да се продължават на други места.
  10. Предложението се приема, само ако поне 75% и минимум 6 от валидните гласове са „за“ по време на приключване на гласуването.
  11. Ако след приключването на гласуването се открие, че някаква част от гласовете са невалидни по т. 3., 4., 5., 6. и/или 7., резултатът се изчислява наново по критериите от т. 10., а старият резултат се обявява за невалиден. При промяна в знака на резултата, общноста се уведомява на видно място в Портала за общността, както и в заглавната част на страницата Последни промени. Съответно с новия резултат, предложението се обявява за прието или отхвърлено.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Уикипедия:Решения_за_политиката/Правила_за_гласуване_и_обсъждане_на_политически_решения&oldid=11878686“.