Улрих фон Хасел

Улрих фон Хасел (на немски: Ulrich von Hassell) е германски дипломат и борец от съпротивата, участвал в опита за убийство на фюрера Адолф Хитлер от 20 юли 1944 г..

Улрих фон Хасел Ulrich von Hassell
германски дипломат
Хасел пред съда
Роден	12 ноември 1881 г. Анклам, Германска империя
Починал	8 септември 1944 г. Берлин, Нацистка Германия
Политика
Професия	дипломат
Партия	НСДАП (1933 – 1944) Германска национална народна партия (1918 – 1933)
Убеждения	национализъм
Противник на	Нацистка Германия
Семейство
Баща	Улрих фон Хасел
Майка	Маргарет Стош
Съпруга	Илзе фон Тирлиц
Деца	4
Улрих фон Хасел в Общомедия

Биография

Произход и младежки години

Роден в семейството на лейтенант Улрих фон Хасел и съпругата му Маргарет. Завършва гимназия „Принц Хенри“ (1899). Учи право и икономика в университетите в Лозана, Тюбинген и Берлин (1899 – 1903).

През 1911 г. се жени за Илзе фон Тирпиц, дъщеря на адмирал Алфред фон Тирлиц. Семейството има четири деца: Алмут (1912), Волф Улрих (1913), Йохан Дитрих (1916) и Фей (1918 – 2010).

Дипломат

Той служи в Циндао (германската колония в Китай) и Лондон. От 1909 г. работи в централния офис на Министерството на външните работи. През 1911 – 1914 е заместник-консул в Генуа.

През Първата световна война той се присъединява към армията с ранг капитан от резерва. На 8 септември 1914 г. по време на битката при Марне е сериозно ранен в гърдите. След това работи като съветник и личен секретар на адмирал Тирлиц, чиято биография пише след войната (публикувана през 1920 г.). През 1916 г. временно напуска дипломатическата служба и е назначен за правителствен съветник в Щетин. От 1917 г. е първият директор на Съюза на пруските области в Берлин. Той се придържа към консервативните политически възгледи. През 1917 г. е сред основателите на Германска отечествена партия, основана от Тирлиц. След войната се присъединява към дясната Германска национална народна партия.

През 1919 г. се завръща в дипломатическата служба и е назначен за съветник на посолството в Рим. През 1921 – 1926 е генерален консул в Барселона, 1926 – 1930 в Копенхаген, а между 1930 – 1932 г., посланик в Белград, както и такъв в Рим през 1932 – 1938 г. Първоначално той реагира положително на възхода на Хитлер към властта и през 1933 г. се присъединява към нацистката партия. Но много скоро той променя отношението си към режима, решителен противник на създаването на „ос-Рим-Берлин“ и сключването на Антикоминтернов пакт. Смята, че Италия ще бъде твърде слаб съюзник за Германия. В резултат на това в началото на 1938 г. той е оттеглен от Рим, но официално остава в дипломатическата служба. Това се случи в рамките на „очистването“ на армията и на отдела за външна политика от тези, които не са лоялни към нацистите.

Съпротива

В началото на Втората световна война той ръководи делегация, изпратена в страните от Северна Европа, за да успокои правителствата на тези държави, които се опасяват от германска инвазия. Дотогава фон Хасел вече участва в консервативната опозиция на Хитлер, чийто лидер е Карл Фридрих Гьорделер. Участва в подготовката на плана за преврат, планиран е за поста на министър на външните работи в след-нацисткото правителство.

Процес и екзекуция

През юли 1944 г., след неуспешен опит за покушение срещу Хитлер, фон Хасел е арестуван сред другите заговорници. Докато е в затвора, той казва на Фабиан фон Шлабендорф, който е затворен заедно с него: „Смъртта ми е очевидна. Когато се махнете оттук, моля, поздравете моята съпруга. Кажи ѝ, че в последната минута ще мисля за нея.“ По-малката дъщеря и синът на фон Хасел са арестувани.

На 7 – 8 септември той се явява пред съда, със смело поведение. Осъден на смърт чрез обесване. Той е екзекутиран на 8 септември в затвора в Пльоцензе.

Литература

• The Von Hassell Diaries 1938 – 1944: The Story of the Forces Against Hitler Inside Germany, Ambassador Ulrich von Hassell, (Doubleday & Company, 1947, ASIN B000VB0W42), (Hamish Hamilton, 1948, ASIN B0014X98FU) (Greenwood Press, 1971, ISBN 978-0-8371-3228-0)

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Хассель, Ульрих фон“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​