Унищожаване на защитата
Унищожаването на защитата в шахмата е тактически метод, използван за елиминиране (чрез жертви или размяна) на фигурите или пешките на противника, защитаващи или покриващи други фигури (по-специално царя). Известно е още като подкопаване, след което фигура на противника остава незащитена или недостатъчно защитена. Противникът има неприятния избор да вземе унищожителя или да спаси незащитената фигура. Възможен отговор е да се пожертва фигурата, чиято защита е била подкопана, преди да се вземе фигурата, която току-що е отнела защитника.[1] Често разрушаването на защитата е неразделен елемент от различни комбинации.
Примери редактиране
| a | b | c | d | e | f | g | h | ||
| 8 |                 | 8 | |||||||
| 7 | 7 | ||||||||
| 6 | 6 | ||||||||
| 5 | 5 | ||||||||
| 4 | 4 | ||||||||
| 3 | 3 | ||||||||
| 2 | 2 | ||||||||
| 1 | 1 | ||||||||
| a | b | c | d | e | f | g | h | ||
В първата примерна позиция (диаграма 1), белите са заели диагонала b1–h7 с офицера на c2 и дамата на d3 и атакуват полето h7. Черният кон на f6 защитава това поле от мат. С хода 1. Тf1:f6 белите премахват защитната фигура. Черните нямат време да вземат на f6, защото трябва да играят 1. ... g7-g6, за да се спасят от мат (Дd3:h7#).
| a | b | c | d | e | f | g | h | ||
| 8 |       | 8 | |||||||
| 7 | 7 | ||||||||
| 6 | 6 | ||||||||
| 5 | 5 | ||||||||
| 4 | 4 | ||||||||
| 3 | 3 | ||||||||
| 2 | 2 | ||||||||
| 1 | 1 | ||||||||
| a | b | c | d | e | f | g | h | ||
Във втория пример (диаграма 2), черните са изградили атака срещу белия цар и заплашват Д:g2#, но белите са на ход и предотвратяват заплахата с форсирана контраатака, която унищожава единствения защитник на диагонала a1–h8 към затворения черен цар 1. Дg4:d4+!! c5:d4 2. Оg3–e5#! и завършва с мат.
Р. Фишер — Л. Мягмарсурен
Сус, 1967
| a | b | c | d | e | f | g | h | ||
| 8 |  | 8 | |||||||
| 7 | 7 | ||||||||
| 6 | 6 | ||||||||
| 5 | 5 | ||||||||
| 4 | 4 | ||||||||
| 3 | 3 | ||||||||
| 2 | 2 | ||||||||
| 1 | 1 | ||||||||
| a | b | c | d | e | f | g | h | ||
В позицията, показана на диаграма 3 от партията Роберт Фишер — Лхамсуренгийн Мягмарсурен [2] (Сус, 1967) черните владеят центъра и дамския фланг, където имат две напреднали свързани проходни пешки и заплашват с Кb3 с печалба на качество. Но при това са допуснали белите да атакуват опасно на царския фланг, а атаката към царя е по-силна и позицията изглежда безнадеждна за черните. След защитния ход Дf7-f8?? белите провеждат ефективна матова комбинация чрез жертва на дамата, унищожаване на защитата и завличане на черния цар:
1.Д:h7+!! Ц:h7 2.h:g6++ Ц:g6 3.Ое4#
или
2.... Цg8 3.Тh8#.
В седмия кръг на турнира по шахмат в Линарес, Испания през 2004 г. партията Вл. Крамник – В. Топалов достига до позицията на диаграма 4. Черният кон на a4 се защитава само от черната пешка на b5. Белите подкопават коня с хода 28. О:b5. Играта продължава 28... Т:b5 29. Т:a4 с нетна материална печалба от пешка за белите.
Черните може да опитат 28...К:b2??, като се отърват от незащитения кон и се надяват с 29.Ц:b2 Т:b5+ да си върнат изгубената пешка. След 29.Тb3! обаче черните могат да спасят коня само с размяната 29...Т:b5 30.Т:b5 със загуба на качество, вместо само на пешка.
Вижте също редактиране
Източници редактиране
- ↑ Undermining (chess) // Посетен на 24 февруари 2024.
- ↑ Robert James Fischer vs Lhamsuren Myagmarsuren (1967). Унищожаване на защитата и завличане. // Архивиран от оригинала на 09.10.2014. Посетен на 24.02.2024.
- ↑ Vladimir Kramnik vs. Veselin Topalov, Linares 2004. Посетен на 24.02.2024.
Литература редактиране
- Шахматы: энциклопедический словарь / гл. ред. А. Е. Карпов. — М.: Советская энциклопедия, 1990. — С. 418. — 621 с. — 100 000 экз. — ISBN 5-85270-005-3.