Уоткинс Глен Интернешънал
Уоткинс Глен Интернешънал (на английски: Watkins Glen International) е писта за провеждане на автомобилни състезания, намираща се близо до село Уоткинс Глен, щата Ню Йорк, САЩ. Пистата е открита през 1956 г. и оттогава домакинства на състезания от най-различен калибър - Формула 1 за Голямата награда на САЩ, Чемп Кар, Индикар, НАСКАР, Формула Либре и др.
История
редактиранеПървото автомобилно състезание в Уоткинс Глен се провежда през 1948 г. по инициатива на Камерън Аргетсингър, известен адвокат и автомобилен ентусиаст. То носи името Уоткинс Глен Гран При и се провежда на обществени пътища. Дългото 10,6 километра трасе минава и през центъра на Уоткинс Глен, но след като през 1952 при катастрафа загива един зрител, а няколко други са ранени, мястото на провеждане е преместено на югозапад от селото. Новият маршрут е дълъг 7,4 километра и отново използва обществени пътища. След три години е построена писта с дължина 3,78 километра, която повтаря част от предишното трасе. Първото професионално състезание на новата писта е от сериите НАСКАР, а за първото с международно участие е Формула Либре между 1958 и 1960 г., когато за участие пристигат Джак Брабам, Стърлинг Мос и др.
През 1961 г. организаторите на Голямата награда на САЩ решават тя да се проведе на Уоткинс Глен. Оттогава до 1980 г. стартът за Голямата награда на САЩ се превръща в традиционно състезание през есента, което привлича множество фенове. Отборите и пилотите също го харесват заради високия награден фон, често надвишаващ този на останалите състезания от календара. Три пъти то печели наградата на асоциацията на пилотите за най-добре организирано и проведено състезание - през сезони 1965, 1970 и 1972. През тези години неделима част от надпреварата е Текс Хопкинс – човекът, който дава старт на състезанието. Облечен в светлолилав костюм и с пура в устата, той крачи с гръб към стартовата решетка, обръща се изведнъж и скачайки във въздуха развява зеления флаг. В края на състезанието Хопкинс повтаря изпълнението, този път с карирания флаг.
Преди състезанието през 1971 г. пистата е променена, като дължината е увеличена до 5,435 километра след добавянето на четири нови завоя (7, 8, 9 и 10 на картата). Освен това тя е разширена и преасфалтирана, а боксовете и старт-финалната права са преместени на правата преди 90-градусовият завой. Въпреки промените, пистата става доста опасна за по-бързите болиди от края на 70-те. Няколко тежки катастрофи (две със смъртни случаи - на пилотите Хелмут Кьониг и Франсоа Север) и хулигански прояви от страна на някои зрители започват да очернят имиджа на надпреварата. В крайна сметка през месец май 1981 г. състезанието е извадено от календара на Формула 1, защото организаторите не успяват да погасят дългове в размер на 800000 долара към отборите.[1]
През годините редица други състезания също се провеждат на Уоткинс Глен и така пистата печели славата на една от най-важните писти в САЩ. След фалита и оттеглянето на Формула 1 през 1981 г. обаче тя не се използва за състезания в продължение на две години. През 1983 г. пистата се сдобива с нови собственици и отново започва да домакинства на състезания от различни серии. След редица нови инциденти на завоя Inner Loop и нов смъртен случай - на пилота от НАСКАР Дж. Д. Макдъфи през 1991 г. - сигурността на пистата отново е подобрена, а пред завоя е добавен шикан тип „автобусна спирка“.
Резултати във Формула 1
редактиранеГодина | Победител | Болид | Време | Дължина на пистата | Обиколки | Средна скорост | Дата |
---|---|---|---|---|---|---|---|
1961 | Инес Айрлънд | Лотус-Клаймакс | 2:13:45,800 ч | 3,701 км | 100 | 166,010 км/ч | 8 октомври |
1962 | Джим Кларк | Лотус-Клаймакс | 2:07:13,000 ч | 3,701 км | 100 | 174,553 км/ч | 7 октомври |
1963 | Греъм Хил | БРМ | 2:19:22,100 ч | 3,701 км | 110 | 175,267 км/ч | 6 октомври |
1964 | Греъм Хил | БРМ | 2:16:38,000 ч | 3,701 км | 110 | 178,775 км/ч | 4 октомври |
1965 | Греъм Хил | БРМ | 2:20:36,100 ч | 3,701 км | 110 | 173,729 км/ч | 3 октомври |
1966 | Джим Кларк | Лотус-БМР | 2:09:40,110 ч | 3,701 км | 108 | 184,952 км/ч | 2 октомври |
1967 | Джим Кларк | Лотус-Форд | 2:03:13,200 ч | 3,701 км | 108 | 194,631 км/ч | 1 октомври |
1968 | Джеки Стюарт | Матра-Форд | 1:59:20,290 ч | 3,701 км | 108 | 200,962 км/ч | 6 октомври |
1969 | Йохен Ринт | Лотус-Форд | 1:57:56,840 ч | 3,701 км | 108 | 203,332 км/ч | 5 октомври |
1970 | Емерсон Фитипалди | Лотус-Форд | 1:57:32,790 ч | 3,701 км | 108 | 204,025 км/ч | 4 октомври |
1971 | Франсоа Север | Тирел-Форд | 1:43:51,991 ч | 5,435 км | 59 | 185,237 км | 3 октомври |
1972 | Джеки Стюарт | Тирел-Форд | 1:41:45,354 ч | 5,435 км | 59 | 189,079 км/ч | 8 октомври |
1973 | Рони Петерсон | Лотус-Форд | 1:41:15,799 ч | 5,435 км | 59 | 189,999 км/ч | 7 октомври |
1974 | Карлос Ройтеман | Брабам-Форд | 1:40:21,439 ч | 5,435 км | 59 | 191,714 км/ч | 6 октомври |
1975 | Ники Лауда | Ферари | 1:42:58,175 ч | 5,435 км | 59 | 186,850 км/ч | 5 октомври |
1976 | Джеймс Хънт | Макларън-Форд | 1:42:40,741 ч | 5,435 км | 59 | 187,379 км/ч | 10 октомври |
1977 | Джеймс Хънт | Макларън-Форд | 1:58:23,267 ч | 5,435 км | 59 | 162,516 км/ч | 2 октомври |
1978 | Карлос Ройтеман | Ферари | 1:40:48,800 ч | 5,435 км | 59 | 190,847 км/ч | 1 октомври |
1979 | Жил Вилньов | Ферари | 1:52:17,734 ч | 5,435 км | 59 | 171,333 км/ч | 7 октомври |
1980 | Алън Джоунс | Уилямс-Форд | 1:34:36,050 ч | 5,435 км | 59 | 203,380 км/ч | 5 октомври |
Вижте също
редактиранеИзточници
редактиране- ↑ "Watkins Glen Loses Race; Track Failed to Pay Debts.", New York Times, 8 май 1981.