Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Уилямс.

Уилямс (на английски: Williams) е отбор от Формула 1. Основан е през 1968 г. от сър Франк Уилямс, който е и негов съсобственик. Официалното име на тима е Williams Grand Prix Engineering Ltd.

ROKiT Williams Racing
База Груув, Оксфордшир,
Flag of the United Kingdom.svg Великобритания
Собственик Flag of the United Kingdom.svg Клер Уилямс
Flag of the United Kingdom.svg Патрик Хед
Технически директор Flag of the United Kingdom.svg Пат Саймъндс
Пилоти 88. Flag of Poland.svg Робърт Кубица
63. Flag of the United Kingdom.svg Джордж Ръсел
Тестови пилоти Flag of Canada.svg Николас Латифи
Шаси FW42
Двигател Мерцедес
Гуми Пирели
Участие във Формула 1
Дебют 1978 ГН Аржентина
Състезания 716
Шампион 9 – 1980, 1981, 1986, 1987, 1992, 1993, 1994, 1996, 1997
Шампион при пилотите 7 – 1980, 1982, 1987, 1992, 1993, 1996, 1997
Победи 114
Първи позиции 128
НБО 133
Място за сезон 2019

10 (0) *

  • все още не е свършил сезонът

Уилямс е един от малкото отбори във Формула 1, основан без подкрепата на автомобилен гигант или пък друг вид фирма, която да му осигури стабилна подкрепа. До 2005 година, тимът се радваше на плодотворното партньорство с германците от БМВ, но германския производител закупи швейцарския тим – Заубер Формула 1 и прекрати сътрудничеството си с Уилямс. За сезон 2006, сър Франк Уилямс осигурява двигатели, произведени от Косуърт.

Благодарение на тази личност, която понякога засенчва славата на пилотите в отбора си, днес Уилямс е това, което е, превъзмогнал най-трудните моменти от дългогодишния си опит по трасетата в цял свят. В това число и катастрофата, която сър Франк преживява през 1986 г. и която го оставя почти изцяло парализиран. Но в Уилямс има още една ключова фигура и това е доскорошния технически директор, настоящ съсобственик – Патрик Хед. Той е свързан с тима и Франк от 1978 г. и неговият дял в създаването на отбора такъв, какъвто е, също е особено значим. Понастоящем той се занимава с ръководството на целия технически екип, където може да бъде извънредно полезен с огромния си опит.

През 2007 година екипът се нарича „АТТ Уилямс Ф1“ заради новия основен спонсор – компанията АТТ. Двигатели доставя японската компания Тойота. През 2008 и 2009 пилоти в отбора са Нико Росберг и Казуки Накаджима, а тестпилот е Нико Хюлкенберг.

Съдържание

История на УилямсРедактиране

Форд (1976 – 1983)Редактиране

1978Редактиране

 
Демонстрация на Уилямс FW06 в Силвърстоун 2006.

През сезон 1977 отбора дебютира с болида Марч 761 с белгиеца Патрик Нюв участвайки в 11 състезания. Година по-късно Патрик Хед създава Уилямс FW06. Тимът взима австралиеца Алън Джоунс, който е победител в ГП на Австрия преди една година, но като пилот на Шадоу замествайки Том Прайс, който загина в началото на сезона. Първото появяване е за Голямата награда на Аржентина където Джоунс се класира 14-ти но отпадна в 36 обиколка поради проблем в горивната система. Уилямс постига и първите точки две състезания по-късно за Голямата награда на ЮАР. Отбора постига и първия си подиум за Голямата награда на САЩ, където Джоунс финищира втори след аржентинеца Карлос Ройтеман от Ферари. Уилямс завършва сезона на 10 място при конструкторите, а Алън завършва 12-ти при пилотите.

1979Редактиране

 
Болида FW07 от сезон 1979.

Сезон 1979 Уилямс взима швейцареца Клей Регацони като втори пилот за тима. Отбора използва в първите си състезания стария модел на Уилямс, но по-късно се появява и Уилямс FW07. Дизайнер на болида е отново Патрик Хед като за първи път е използван въздушен ефект измислен от Колин Чапман за своя Лотус 79. Първите седем състезания не бяха в точките поради проблем с болидите с номера 27 и 28. В Голямата награда на Монако Клей завършва на втора позиция след южноафриканеца Джоди Шектър от Ферари. Следващия кръг в Дижон бе битката меджу Ферари и Рено и най-вече меджу Жил Вилньов и Рене Арну в битката за втора позиция макар че Жан-Пиер Жабуй спечели домашното си състезание. Джоунс и Регацони финишираха 4-ти и 6-ти. Швейцарския пилот на Уилямс печели първата за отбора но и последна в неговата кариера Гран При на Великобритания с преднина от повече на 25 секунди от останалите. Нещата вървят добре за тима в Хокенхаймринг където Алън Джоунс завършва първи, а съотборника му Клей Регацони втори. Третата победа за Уилямс е пак за Джоунс за когото това е втора като пилот за този отбор в Юстерайхринг на повече от половин минута пред втория Жил Вилньов от Ферари. От три последователни победи дойде и четвъртата в Зандвоорт където австралиеца е непобедим преди Джоди Шектър да го направи в Монца и да стане световен шампион. Алън печели петата победа за Уилямс в Канада.

Уилямс завършва сезона на осма позиция с 59 точки при конструкторите. Алън Джоунс е най-близкия от пилотите неподсредствено от дуото на Ферари Вилньов и шампиона Шектър. Австралиеца записа 43 точки при пилотите на трета позиция и 17 след южно африканеца. Съотборника му Регацони завършва на две позиции зад Джоунс и Жак Лафит от Лижие. По-късно швейцареца напуска отбора и на негово място е Карлос Ройтеман за когото през този сезон караше за Лотус.

1980Редактиране

Този сезон е и годината на Уилямс защото съперниците от Ферари имаха голям спад. Джоунс печели първия кръг в Аржентина и останалите състезания в Пол Рикард, Брандс Хетч, Монреал и финалния кръг в Уоткинс Глен. Алън Джоунс става първият пилот от Уилямс който е световен шампион със 17 точки преднина от втория Нелсън Пикет от Брабам. При конструкотрите Уилямс е със 120 точки пред втория Лижие.

1981Редактиране

Дуото спечели четири състезания през сезон 1981. Алън Джоунс печели откритото състезание в Лонг Бийч и последното в Лас Вегас, докато Ройтеман печели в Жакарепагуа и петия кръг в Золдер. Това не спира Нелсън Пикет към първата за него титла във Формула 1.

1982Редактиране

След като Алън Джоунс напусна Формула 1 на негово място идва финландеца Кеке Росберг, който не е записал нито една точка предишния сезон като пилот на Фитипалди Аутомотив. Финландецът спечели шампионата тази година като спечели само едно състезание в Голямата награда на Швейцария. Съотборника му Карлос Ройтеман участва само в две от общо 16 състезания след неразбирателство с Франк Уилямс. На негово място кара Марио Андрети само за състезанието в Лонг Бийч, след което Дерек Дейли го замести в следващите състезания до края на сезона. Уилямс завърши четвърти при отборите 16 точки зад Ферари.

Хонда (1983 – 1987)Редактиране

1983Редактиране

През 1983 шефа на тима Франк Уилямс търси спорозумение с Хонда, които разработват свой V6 турбо-двигател със отбора на Спирит. Най-после спорозумението между Хонда и Уилямс завърши в началото на 1983 и отбора ще използва двигателите през сезон 1984. Междувременно отбора продължи да се състезава с двигателите Форд преди последното състезание в Киалами където отбора изпозва японските двигатели. Там Росберг финишира пети в последното състезание. Отбора финишира на четвърта позиция при отборите със 36 точки включително и победа за Голямата награда на Монако благодарение на първата позиция на Кеке Росберг.

1984Редактиране

За сезон 1984 Хед създаде тромавия FW09. Единствената победа бе за Голямата награда на Далас постигната от Кеке Росберг и втора позиция в първото състезание за сезона в Бразилия. Съотборника му Жак Лафит завърши 14-ти при пилотите със само пет точки. Отбора завърши на шеста позиция със 25.5 точки със осмото място на Кеке Росберг при пилотите.

1985Редактиране

 
Уилямс FW10 управляван от Найджъл Менсъл. Колата е използвана за сезон 1985.

През 1985 Хед създаде FW10 което е и първия болид конструиран от карбонови нишки технология която бе разработена от Макларън. Британския пилот Найджъл Менсъл се приесъедени в отбора заедно с Кеке Росберг като съотборник. Отбора постига четири победи с двете победи на Росберг в Детройт и Алелейд докато Менсъл също постигна две победи в Брандс Хетч и в Киалами. Отбора финишира на трети при конструкторите със 71 точки.

1986Редактиране

В март 1986 Франк Уилямс се бори за своето оцеляване след тежка катастрофа която го остави парализиран за цял живот. Той не се връща в боксовете почти година. Въпреки загубата на присъствие за отбора Уилямс постига 9 победи и титла при конструкторите и са били много близо до спечелване на титлата при пилоти след като Менсъл отпадна поради избухване на задна лява гума за Голямата награда на Австралия, последното състазание за този сезон. Негов съперник и съотборник Нелсън Пикет направи пит-стоп след инцидента на британеца. Това гарантира втора световна титла на Ален Прост карайки за Макларън.

1987Редактиране

 
Шампионския болид на Нелсън Пикет FW11B за сезон 1987; това е и единствения път който Уилямс печели и при конструкторите с двигатели Хонда.

Сезон 1987 Уилямс-Хонда постигна първата и единствена титла при пилотите в лицето на Нелсън Пикет който постигна 76 точки – 73 след като три точки са премахнати във връзка със генералното класиране при пилотите. Той спечели три състезания, докато съотборника му Найджъл Менсъл бе с 15 точки по-малко – 12 поради поправката със 6 победи. Тимът завърши на първа позиция при отборите със общо 137 точки, 61 пред техния близък съперник Макларън. Въпреки този си успех Хонда прекрати свойто сътрудничество с Уилямс в края на годината за сметка на Макларън и Лотус.

ДжъдРедактиране

1988Редактиране

Безпомощен да сключи споразумение с друга голяма двигателна компания, Уилямс използва атмосферните двигатели на Джъд за сезон 1988. Това означава че те са изхвърлили значителните резултати сравнява недостига със техните турбо-захраванщите отбори. Пикет се присъедени към Лотус които са запазили двигателите Хонда за 1988 най-вече заради Сатору Накаджима. Уилямс взеха италианеца Рикардо Патрезе за да замести мястото на световния шампион за 1987. Отбора не спечели нито една победа за този сезон и завършиха на 7-мо място със 20 точки. Единствените големи представания са вторите места на Найджъл Менсъл в Британската и Испанската ГП. Той трябваше да пропусне две състезания поради заболяване а заместници са били Мартин Брандъл и Жан-Луи Шлесер.

Рено и Мекахром (1989 – 1999)Редактиране

През 1989 Уилямс сключи договор с френската двигателна компания Рено да бъде техен доставчик. Това ще донесе 4 Световни титли при пилотите и 5 при конструкторите преди тяхното отказване пре 1997. Комбинацията от мощните двигатели на Рено и дизанерските идеи на Ейдриън Нюй правят тима доминиращ в средата на 90-те.

1989Редактиране

Ерата на Рено стартира през сезон 1989 с Рикардо Патрезе и Тиери Бутсен в болидите на Уилямс FW12B. В Бразилия Бутсен отпадна от състезанието поради повреда в двигателя а Патрезе напусна надпреварата по късно поради проблем с алтернатора след като водеше пред останалите. Тима обаче си върна формата си с 4-то на Бутсен на Имола. Две състезния по-късно Патрезе донесе и първия подиум на Уилямс с двигатели Рено, като завършва 2-ри след победителя Айртон Сена и пред Тирел-а на Микеле Алборето. След това те постигнаха и първата победа благодарение на Бутсен в Канада при дъждовни условия, както и 1 – 2 място за тима за първи път след последната двойна победа в Мексико през 1987 г. Белгиеца донесе и втората победа на тима с френските двигатели в Австралия. Уилямс финишира сезона на втора позиция при отборите със 77 точки, 64 зад Макларън. Патрезе финишира на трета позиция с 40 точки, 41 зад световния шампион за 1989 Ален Прост. Бутсен завърши на 5-та позиция със 37 точки.

1990Редактиране

Уилямс запази техните пилоти Патрезе и Бутсен и за сезон 1990. Въпреки победата на италианеца в Сан Марино и пол-позишъна на Бутсен водейки и до 3-та и последна победа в неговата кариера, тимът завърши 4-ти с 30 точки по-малко от предишния сезон. Бутсен финишира на 6-та позиция с 34 точки, а Патрезе с позиция зад белгиеца с 23 точки.

1991Редактиране

 
1991 Голяма награда на ВеликобританияНайджъл Менсъл дава на Айртон Сена място обратно към падока на Силвърстоун. Сена отпадна поради липса на гориво, а Менсъл печели състезанието.

Бутсен напусна Уилямс за да се присъедини към френския тим Лижие. Неговото място е заето от Найджъл Менсъл, като отбора взима и със себе си бъдещия световен шампион за 1996 Деймън Хил като тест-пилот. Уилямс се провали в началния кръг във Финикс поради проблеми със скоростната кутия. Патрезе върна формата на тима в Интерлагос завършейки 2-ри зад победителя Айртон Сена. В Имола и двамата пилоти отпаднаха: Менсъл след инцидент и Патрезе със електрическа повреда след 17 обиколки. В Монако, Менсъл записа първите си точки и подиум завършейки 2-ри на 18 секунди за Сена. В следващото състезание двамата пилоти стартираха на първа редица. Нов провал сполетява и двамата пилоти: Патрезе получи проблеми със скоростната кутия, но завърши 3-ти въпреки това. Менсъл нямаше този късмет, повреда в електрониката провали шансовете за победа. След това британеца спечели 3 последователни състезания в Франция, Великобритания и Германия. Сена спря победния устрем на Уилямс с победа в Унгария. След това Менсъл завърши първи в Италия и Испания, докато Патрезе спечели ГП на Португалия, след като съотборника му бе порутен от скалъпен пит-стоп от което само три болта са били монтирани. Все пак Уилямс завършиха на 2-ра позиция при конструкторите със 125 точки, 14 зад Макларън. Менсъл завърши втори при пилотите с 72 точки, 24 зад Сена.

1992Редактиране

 
Уилямс FW14B на Найджъл Менсъл с когото той и тимът му грабна титилите при пилотите и конструкторите.

Уилямс направи крачка напред към сезон 1992, като запазва Менсъл и Патрезе в редиците си. Менсъл започна сезона с победа в Южна Африка пред своя съотборник, който завърши на 24 секунди от британеца. След това Менсъл спечели състезанията в Мексико Сити, Интерлагос, Каталуня и Имола. Патрезе финишира втори във всичките състезания без едно от тях след като отпадна в Каталуня след завъртане при лоши условия. Петте поредни победи на Найджъл по това време бе рекорд. В Монако, Сена излезе победител след дълга битка с Менсъл. След това в Монреал и двата Уилямс-а отпаднаха като Менсъл се завъртя в края на първата обиколка, а Патрезе с повреда по скоростната кутия. После Менсъл победи в още четири състезания (включително и ГП на Великобритания). Уилямс грабна титлата при конструкторите с 164 точки, 65 повече от Макларън. Найджъл пък грабна титлата при пилотите с 108 точки, с Патрезе финиширайки втори с 56 точки. Със своите 9 победи в един сезон, Менсъл постигна нов рекорд, преди то да бъде подобрено от Михаел Шумахер през 2002.

Макар спечелването на титлата, мястото на Менсъл не бе ясно за следващия сезон. Слуховете били са че Ален Прост и Аертон Сена се опитаха да подпишат за Уилямс. Позицията на Патрезе също бе под заплаха и в крайна сметка се присъедени в отбора на Бенетон. Иронично от очакванията единствено Прост се съгласи с правилата с Уилямс за сезон 1993, оставайки празно място от Патрезе в отбора. С назначаването на Прост като пилот на Уилямс, Менсъл напусна тима за да се състезава в сериите КАРТ, вместо да бъде съотборник с французина тъй като нямаха добри взаимотношения от времето когато бяха съотборници в Ферари.

1993Редактиране

С пристигането на Ален Прост в отбора, и решението на Менсъл да напусне Уилямс за да се състезава в КАРТ, даде шанс на тест-пилота на тима, Деймън Хил на заеме мястото на сънародника си.

Уилямс FW15C бе доминираща кола, с активно окачване и тракшън контрол. Прост в своето първо състезание в отбора финишира първи в Южна Африка, и също като Менсъл доминираше в квалификациите и в състезанието, с около близо минута пред Сена. Следващото състезание в Бразилия бе катастрофално за Прост като се удари с Минарди-то на Кристиан Фитипалди в дъжда на 29 обиколка, докато Хил постигна своя първи подиум за сезона с 16 секунди зад победителя Сена. Прост печели 3 от следващите четири кръга за Уилямс, докато Сена печели в Донингтон. После Прост и Хил постигнаха двойна победа в Франция, което бе единствената двойна победа този сезон. Французина взе следващите в Силвърстоун и Хокенхаимринг където Хил имаше възможност на спечели и двете ако не бяха повреди по неговия болид. Междувременно Хил постигна първата си победа в Унгария, следвайки победи и в Белгия и Италия. След Италия тимът не е печелил нито едно гран при, но бе достатъчно на Прост да спечели четвъртата световна титла в Ещорил финиширайки втори а Шумахер бе победител там. В последните две победите бяха за Сена. Уилямс печели титлата при конструкторите с 84 пред втория Макларън.

1993 маркира и последната година с който Канон и Камел са спонсори на Уилямс.

1994Редактиране

 
Уилямс FW16B, използвайки през втората част на сезон 1994. Това е и първия сезон с който Уилямс върви със спонсора Ротманс.

По време на сезон 1994, Уилямс използва болида FW16(разработен преди началото на сезона) и B версията. След като Канон напуска тима, Уилямс подписва договор с Ротманс Интернашинъл, като спонсор на отбора до 1997 г. Цветовете на болидите им вече са синьо и бяла.

Уилямс успяха да привлекат Аертон Сена за 1994 г., причинявайки Прост да прекрати своята състезателна кариера вместо да бъдат съотборници. Сена се счита като фаворит за титлата, след като се присъедини в отбор, който е печелил титли при конструкторите и имат надеждни коли, с Деймън Хил вече в тима за втора поредна година. Между тях Прост, Сена и Хил са спечелили всикчките състезания през 1993, с изключение на едно благодарение на Михаел Шумахер.

Пред-сезонните тестове показаха че FW16 е бърза кола но трудна за управление. Това става факт след като ФИА забрани електрическите устройства като активно окачване, тракшън контрол и ABS системи, за да могат да направят спорта „по-човешки“. Именно тези устройства донесоха на Уилямс титлите при конструкторите. С тяхното премахване колата не бе добра за управление най-вече в задната част. Сена обясни че колата има още какво да се работи по нея за да бъде в перфектна кондиция. Това е нормално тъй като FW16 не е на нивото на предишните си болиди FW15C и FW14B. Изненадата в пред-сезонните тестове бяха Бенетон-Форд който са бавни, но по-добри.

СтатистикаРедактиране

Световни шампиони при пилотитеРедактиране

 
„Уилямс FW12“
Година Пилот Двигател Гуми
1980   Алън Джоунс Уилямс-Форд Гудиър
1982   Кеке Розберг Уилямс-Форд Гудиър
1987   Нелсон Пикет Уилямс-Хонда Гудиър
1992   Найджъл Менсъл Уилямс-Рено Гудиър
1993   Ален Прост Уилямс-Рено Гудиър
1996   Деймън Хил Уилямс-Рено Гудиър
1997   Жак Вилньов Уилямс-Рено Гудиър

Световни шампиони при конструкторитеРедактиране

Година Конструктор Двигател Гуми
1980   Уилямс Форд Гудиър
1981   Уилямс Форд Гудиър
1986   Уилямс Хонда Гудиър
1987   Уилямс Хонда Гудиър
1992   Уилямс Рено Гудиър
1993   Уилямс Рено Гудиър
1994   Уилямс Рено Гудиър
1996   Уилямс Рено Гудиър
1997   Уилямс Рено Гудиър

Пилоти участвали за УилямсРедактиране

Брой
Пилоти
Участия Победи ПП НБО Точки Подиуми
55   Уилямс 716 114 128 133 3554 296
N Пилот Участия Победи ПП НБО Точки Подиуми
1   Найджъл Менсъл 95 28 28 23 369 43
2   Деймън Хил 65 21 20 19 326 40
3   Жак Вилньов 49 11 13 9 180 21
4   Алън Джоунс 60 11 6 13 171 22
5   Ален Прост 16 7 13 6 99 12
6   Нелсън Пикет 31 7 6 11 145 21
7   Ралф Шумахер 94 6 5 7 232 21
8   Кеке Росберг 62 5 4 3 131,5 15
9   Хуан Пабло Монтоя 68 4 11 11 221 23
10   Рикардо Патрезе 81 4 6 10 180 24
11   Карлос Ройтеман 31 3 2 3 104 16
12   Тиери Бутсен 32 3 1 1 71 8
13   Дейвид Култард 25 1 5 4 63 9
14   Хайнц-Харалд Френцен 33 1 1 6 59 8
15   Клей Регацони 15 1 2 32 5
16   Айртон Сена 3 3 1 -
17   Ник Хайдфелд 13 1 28 3
18   Нико Росберг 70 2 75,5 2
19   Жак Лафит 39 22 1
20   Марк Уебър 36 43 1
21   Дженсън Бътън 17 12 -
22   Алесандро Нанини 16 -
23   Александер Вурц 16 13 1
24   Дерек Дейли 12 8 -
25   Артуро Мерцарио 11 -

Двигатели доставяни за УилямсРедактиране

N Двигател Участия Победи ПП НБО Точки Подиуми
1   Рено 181 64 80 70 1196 142
2   Хонда 65 23 19 22 376,5 47
3   Форд Косуърт 114 17 10 18 401 52
4   БМВ 103 10 17 17 506 45
5   Тойота 52 1 93,5 3
6   Косуърт 56 1 1 85 -
7   Джъд 16 1 20 2
8   Мекахром 16 38 3
9   Супертек 16 1 35 3
  • Stats F1. // Посетен на 25 октомври 2013.

Гуми, доставяни за УилямсРедактиране

N Гуми Участия Победи ПП НБО Точки Подиуми
1   Гудиър 100 107 106 234
2   Мишлен 13 18 21 53
3   Пирели 1
4   Бриджстоун 3 9

Победи на Уилямс във Формула 1Редактиране

  • Stats F1. // Посетен на 25 октомври 2015.
N Пилот Двигател Г Голяма награда Писта Статистика
1 1979   Клей Регацони Уилямс-Форд-Косуърт Г   Великобритания Силвърстоун Статистика
2 1979   Алън Джоунс Уилямс-Форд-Косуърт Г   ГП Германия Хокенхаймринг Статистика
3 1979   Алън Джоунс Уилямс-Форд-Косуърт Г   ГП Австрия Йостерайхринг Статистика
4 1979   Алън Джоунс Уилямс-Форд-Косуърт Г   ГП Нидерландия Зандворд Статистика
5 1979   Алън Джоунс Уилямс-Форд-Косуърт Г   ГП Канада Монреал Статистика
6 1980   Алън Джоунс Уилямс-Форд-Косуърт Г   ГП Аржентина Оскар Галвес Статистика
7 1980   Карлос Ройтеман Уилямс-Форд-Косуърт Г   ГП Монако Монте Карло Статистика
8 1980   Алън Джоунс Уилямс-Форд-Косуърт Г   ГП Франция Пол Рикар Статистика
9 1980   Алън Джоунс Уилямс-Форд-Косуърт Г   Великобритания Брандс Хетч Статистика
10 1980   Алън Джоунс Уилямс-Форд-Косуърт Г   ГП Канада Монреал Статистика
11 1980   Алън Джоунс Уилямс-Форд-Косуърт Г   ГП САЩ Уоткинс Глен Статистика
12 1981   Алън Джоунс Уилямс-Форд-Косуърт М   ГП САЩ-запад Лонг Бийч Статистика
13 1981   Карлос Ройтеман Уилямс-Форд-Косуърт М   ГП Бразилия Жакарепагуа Статистика
14 1981   Карлос Ройтеман Уилямс-Форд-Косуърт М   ГП Белгия Золдер Статистика
15 1981   Алън Джоунс Уилямс-Форд-Косуърт Г   ГП Лас Вегас Сизарс Палас Статистика
16 1982   Кеке Росберг Уилямс-Форд-Косуърт Г   ГП Швейцария Дижон-Преноа Статистика
17 1983   Кеке Росберг Уилямс-Форд-Косуърт Г   ГП Монако Монте Карло Статистика
18 1984   Кеке Росберг Уилямс-Хонда Г   ГП Далас Феър парк Статистика
19 1985   Кеке Росберг Уилямс-Хонда Г   ГП Детройт Детройт Статистика
20 1985   Найджъл Менсъл Уилямс-Хонда Г   ГП Европа Брандс Хетч Статистика
21 1985   Найджъл Менсъл Уилямс-Хонда Г   ГП ЮАР Киалами Статистика
22 1985   Кеке Росберг Уилямс-Хонда Г   ГП Австралия Аделаида Статистика
23 1986   Нелсън Пикет Уилямс-Хонда Г   ГП Бразилия Жакарепагуа Статистика
24 1986   Найджъл Менсъл Уилямс-Хонда Г   ГП Белгия Спа Статистика
25 1986   Найджъл Менсъл Уилямс-Хонда Г   ГП Канада Монреал Статистика
26 1986   Найджъл Менсъл Уилямс-Хонда Г   ГП Франция Пол Рикар Статистика
27 1986   Найджъл Менсъл Уилямс-Хонда Г   Великобритания Брандс Хетч Статистика
28 1986   Нелсън Пикет Уилямс-Хонда Г   ГП Германия Хокенхаймринг Статистика
29 1986   Нелсън Пикет Уилямс-Хонда Г   ГП Унгария Хунгароринг Статистика
30 1986   Нелсън Пикет Уилямс-Хонда Г   ГП Италия Монца Статистика
31 1986   Найджъл Менсъл Уилямс-Хонда Г   ГП Португалия Ещорил Статистика
32 1987   Найджъл Менсъл Уилямс-Хонда Г   ГП Сан Марино Имола Статистика
33 1987   Найджъл Менсъл Уилямс-Хонда Г   ГП Франция Пол Рикар Статистика
34 1987   Найджъл Менсъл Уилямс-Хонда Г   Великобритания Силвърстоун Статистика
35 1987   Нелсън Пикет Уилямс-Хонда Г   ГП Германия Хокенхаймринг Статистика
36 1987   Нелсън Пикет Уилямс-Хонда Г   ГП Унгария Хунгароринг Статистика
37 1987   Найджъл Менсъл Уилямс-Хонда Г   ГП Австрия Йостерайхринг Статистика
38 1987   Нелсън Пикет Уилямс-Хонда Г   ГП Италия Монца Статистика
39 1987   Найджъл Менсъл Уилямс-Хонда Г   ГП Испания Херес Статистика
40 1987   Найджъл Менсъл Уилямс-Хонда Г   ГП Мексико Ерманос Родригес Статистика
41 1989   Тиери Бутсен Уилямс-Рено Г   ГП Канада Жил Вилньов Статистика
42 1989   Тиери Бутсен Уилямс-Рено Г   ГП Австралия Аделаида Статистика
43 1990   Рикардо Патрезе Уилямс-Рено Г   ГП Сан Марино Имола Статистика
44 1990   Тиери Бутсен Уилямс-Рено Г   ГП Унгария Хунгароринг Статистика
45 1991   Рикардо Патрезе Уилямс-Рено Г   ГП Мексико Ерманос Родригес Статистика
46 1991   Найджъл Менсъл Уилямс-Рено Г   ГП Франция Маникур Статистика
47 1991   Найджъл Менсъл Уилямс-Рено Г   Великобритания Силвърстоун Статистика
48 1991   Найджъл Менсъл Уилямс-Рено Г   ГП Германия Хокенхаймринг Статистика
49 1991   Найджъл Менсъл Уилямс-Рено Г   ГП Италия Монца Статистика
50 1991   Рикардо Патрезе Уилямс-Рено Г   ГП Португалия Ещорил Статистика
51 1991   Найджъл Менсъл Уилямс-Рено Г   ГП Испания Каталуня Статистика
52 1992   Найджъл Менсъл Уилямс-Рено Г   ГП ЮАР Киалами Статистика
53 1992   Найджъл Менсъл Уилямс-Рено Г   ГП Мексико Ерманос Родригес Статистика
54 1992   Найджъл Менсъл Уилямс-Рено Г   ГП Бразилия Интерлагос Статистика
55 1992   Найджъл Менсъл Уилямс-Рено Г   ГП Испания Каталуня Статистика
56 1992   Найджъл Менсъл Уилямс-Рено Г   ГП Сан Марино Имола Статистика
57 1992   Найджъл Менсъл Уилямс-Рено Г   ГП Франция Маникур Статистика
58 1992   Найджъл Менсъл Уилямс-Рено Г   Великобритания Силвърстоун Статистика
59 1992   Найджъл Менсъл Уилямс-Рено Г   ГП Германия Хокенхаймринг Статистика
60 1992   Найджъл Менсъл Уилямс-Рено Г   ГП Унгария Хунгароринг Статистика
61 1992   Найджъл Менсъл Уилямс-Рено Г   ГП Португалия Ещорил Статистика
62 1992   Рикардо Патрезе Уилямс-Рено Г   ГП Япония Судзука Статистика
63 1993   Ален Прост Уилямс-Рено Г   ГП ЮАР Киалами Статистика
64 1993   Ален Прост Уилямс-Рено Г   ГП Сан Марино Имола Статистика
65 1993   Ален Прост Уилямс-Рено Г   ГП Испания Каталуня Статистика
66 1993   Ален Прост Уилямс-Рено Г   ГП Канада Жил Вилньов Статистика
67 1993   Ален Прост Уилямс-Рено Г   ГП Франция Маникур Статистика
68 1993   Ален Прост Уилямс-Рено Г   Великобритания Силвърстоун Статистика
68 1993   Ален Прост Уилямс-Рено Г   ГП Германия Хокенхаймринг Статистика
69 1993   Деймън Хил Уилямс-Рено Г   ГП Унгария Хунгароринг Статистика
70 1993   Деймън Хил Уилямс-Рено Г   ГП Белгия Спа Статистика
71 1993   Деймън Хил Уилямс-Рено Г   ГП Италия Монца Статистика
72 1994   Деймън Хил Уилямс-Рено Г   ГП Испания Каталуня Статистика
73 1994   Деймън Хил Уилямс-Рено Г   Великобритания Силвърстоун Статистика
74 1994   Деймън Хил Уилямс-Рено Г   ГП Белгия Спа Статистика
75 1994   Деймън Хил Уилямс-Рено Г   ГП Италия Монца Статистика
76 1994   Деймън Хил Уилямс-Рено Г   ГП Португалия Ещорил Статистика
77 1994   Деймън Хил Уилямс-Рено Г   ГП Япония Судзука Статистика
78 1994   Найджъл Менсъл Уилямс-Рено Г   ГП Австралия Аделаида Статистика
79 1995   Деймън Хил Уилямс-Рено Г   ГП Аржентина Оскар Галвес Статистика
80 1995   Деймън Хил Уилямс-Рено Г   ГП Сан Марино Имола Статистика
81 1995   Деймън Хил Уилямс-Рено Г   ГП Унгария Хунгароринг Статистика
82 1995   Дейвид Култард Уилямс-Рено Г   ГП Португалия Ещорил Статистика
83 1995   Деймън Хил Уилямс-Рено Г   ГП Австралия Аделаида Статистика
84 1996   Деймън Хил Уилямс-Рено Г   ГП Австралия Мелбърн Статистика
85 1996   Деймън Хил Уилямс-Рено Г   ГП Бразилия Интерлагос Статистика
86 1996   Деймън Хил Уилямс-Рено Г   ГП Аржентина Буенос Айрес Статистика
87 1996   Жак Вилньов Уилямс-Рено Г   ГП Европа Нюрбургринг Статистика
88 1996   Деймън Хил Уилямс-Рено Г   ГП Сан Марино Имола Статистика
89 1996   Деймън Хил Уилямс-Рено Г   ГП Канада Монреал Статистика
90 1996   Деймън Хил Уилямс-Рено Г   ГП Франция Маникур Статистика
91 1996   Жак Вилньов Уилямс-Рено Г   Великобритания Силвърстоун Статистика
92 1996   Деймън Хил Уилямс-Рено Г   ГП Германия Хокенхаймринг Статистика
93 1996   Жак Вилньов Уилямс-Рено Г   ГП Унгария Хунгароринг Статистика
94 1996   Жак Вилньов Уилямс-Рено Г   ГП Португалия Ещорил Статистика
95 1996   Деймън Хил Уилямс-Рено Г   ГП Япония Судзука Статистика
96 1997   Жак Вилньов Уилямс-Рено Г   ГП Бразилия Интерлагос Статистика
97 1997   Жак Вилньов Уилямс-Рено Г   ГП Аржентина Буенос Айрес Статистика
98 1997   Хайнц-Харалд Френцен Уилямс-Рено Г   ГП Сан Марино Имола Статистика
99 1997   Жак Вилньов Уилямс-Рено Г   ГП Испания Каталуня Статистика
100 1997   Жак Вилньов Уилямс-Рено Г   Великобритания Силвърстоун Статистика
101 1997   Жак Вилньов Уилямс-Рено Г   ГП Унгария Хунгароринг Статистика
102 1997   Жак Вилньов Уилямс-Рено Г   ГП Австрия А1 Ринг Статистика
103 1997   Жак Вилньов Уилямс-Рено Г   ГП Люксембург Нюрбургринг Статистика
104 2001   Ралф Шумахер Уилямс-БМВ М   ГП Сан Марино Имола Статистика
105 2001   Ралф Шумахер Уилямс-БМВ М   ГП Канада Жил Вилньов Статистика
106 2001   Ралф Шумахер Уилямс-БМВ М   ГП Германия Хокенхаймринг Статистика
107 2001   Хуан Пабло Монтоя Уилямс-БМВ М   ГП Италия Монца Статистика
108 2002   Ралф Шумахер Уилямс-БМВ М   ГП Малайзия Сепанг Статистика
109 2003   Хуан Пабло Монтоя Уилямс-БМВ М   ГП Монако Монте Карло Статистика
110 2003   Ралф Шумахер Уилямс-БМВ М   ГП Европа Нюрбургринг Статистика
111 2003   Ралф Шумахер Уилямс-БМВ М   ГП Франция Маникур Статистика
112 2003   Хуан Пабло Монтоя Уилямс-БМВ М   ГП Германия Хокенхаймринг Статистика
113 2004   Хуан Пабло Монтоя Уилямс-БМВ М   ГП Бразилия Интерлагос Статистика
114 2012   Пастор Малдонадо Уилямс-Рено П   ГП Испания Каталуня Статистика

Външни препраткиРедактиране