Бенгт Рони Петерсон (на шведски: Bengt Ronnie Peterson, произнася се: rɔni ˈpɛtɛʂon) е шведски автомобилен състезател, пилот от Формула 1. Един от най-обичаните пилоти от Формула 1 през 70-те години на 20. век.

Рони Петерсон
Роден
Йоребру, Швеция
Починал
Националност Швеция
Кариера
Активност1970 - 1978
ОтбориМарч
Тирел
Лотус
Състезания123
Шампион-
Победи10
Подиуми26
Точки206
Първи позиции14
НБО9
Първи старт1970 ГН Монако
Първа победа1973 ГН Франция
Последна победа1978 ГН Австрия
Последен старт1978 ГН Италия
Рони Петерсон в Общомедия

Умира на 11 септември 1978 година, когато е на 34-годишна възраст, от тежки наранявания, причинени от състезателен инцидент на пистата Монца, Италия. Въпреки своята кончина, Рони става (посмъртно) вицешампион на Формула 1 за 1978 година.

Биография редактиране

Роден е на 14 февруари 1944 г. е в квартал Алмбю на град Йоребру, Швеция.

Петерсон започва кариерата си в картинг състезания, традиционна дисциплина, където мнозина от пилотите започват кариерата си в моторните спортове. След като спечелва няколко титли по картинг, включително и две шведски титли през 1963 и 1964 г., Рони се премества в по-голямата Формула 3, където печели престижното състезание за Голямата награда на Монако през 1969 година.

По-късно същата година спечелва европейския шампионат на Формула 3, след което получава покана от екипа от Формула 1 – Марч, да се премести във Формула 1, която покана приема веднага.

След като престоява в екипа три години и спечелва пет подиума, всичките през 1971 година (включително и подиум за ГП на Германия 1972), Петерсон се присъединява към екипа на Колин Чапман - Лотус през 1973 година, партнирайки си със защитаващия своята шампионска титла бразилски пилот Емерсон Фитипалди. По време на първите си два сезона с екипа на Лотус шведът спечелва седем победи, постигайки собствен рекорд от спечелени 52 точки в шампионата през 1973 година.

След много слаб сезон през 1975 година, в който шведът не постига нито една победа или подиум, и след само едно състезание за Лотус в ГП на Бразилия 1976, където не завършва след контакт с Марио Андрети, Рони преминава обратно в Марч, за който печели победа в състезанието за Голямата награда на Италия.

След като прекарва 1977 година във британския тим „Тирел“, където записва само едно трето място в Золдер, шведът се премества обратно в Лотус, където е втори пилот след лидера Андрети.

През 1978 година Петерсон печели две победи през сезона, на пистите Килами в ЮАР и Остеррайхринг в Австрия.

Смърт редактиране

 
Статуя на Рони и неговия болид, Йоребру, Швеция

Състезанието за Голямата награда на Италия през месец септември 1978 е последното за Рони. Той поврежда непоправимо своя Лотус 79 на тренировката и се налага да се състезва в създадения за по-дребния Андрети болид, който не му е удобен.

В дните след състезанието много пилоти заявяват, че зелената светлина за старт е светнала твърде рано, и колите на задните редове стартират в движение, което води до скупчване на първия шикан. Четиримата най-предни състезатели, Андрети, Жил Вилньов, Жан-Пиер Жабуй и Ники Лауда, са достатъчно далеч, но Петерсон стартира лошо от третия ред на решетката и веднага е подминат от Алън Джоунс, Жак-Анри Лафит и Джон Уотсън. Джоди Шектър и Рикардо Патрезе, стартиращи 10-и и 12-и, минават през линията на завоя, Шектър се връща на пистата доста пред групата, но Патрезе се връща точно пред Джеймс Хънт, който финтира наляво и се сблъсква с Питърсон, Виторио Брамбила, Карлос Ройтеман, Ханс-Йоахим Щук, Патрик Депайе, Дидие Пирони, Дерек Дейли, Клей Регацони и Брет Лънгър.

Лотусът на Рони се блъска силно в мантинелите и се запалва, преди да отскочи обратно в средата на пистата. Той е хванат в капан в горящата развалина, но Хънт, Регацони и Депайе успяват да го освободят с леки изгаряния, докато маршалите на трасето гасят колата. Той е извлечен и положен в средата на пистата в пълно съзнание, но с тежки наранявания на крака. По-късно Хънт казва, че е спрял Питърсън да си гледа краката, за да му спести допълнителни страдания. В този момент по-лошо е положението за Брамбила, който е ударен по главата от летящо колело и е в кома в колата си. Брамбила е сериозно наранен и се състезава във Формула 1 цяла година по-късно. Рони и другите ранени пилоти са откарани в болница в Милано. Състезанието е подновено, след като пистата е почистена. Рентгеновите снимки на Питърсон показват, че има около 27 фрактури на краката и стъпалата. След обсъждане с него е изпратен в интензивно отделение за операция. През нощта състоянието му се влошава и той е диагностициран с мастна емболия. На сутринта е диагностицирана пълна бъбречна недостатъчност. Обявен е за мъртъв в 9:55 сутринта на 11 септември 1978 г.

На неговото погребение присъстват Кен Тирел, Колин Чапман, Джеймс Хънт, Джоди Шектър, Джон Уотсън, Емерсон Фитипалди, Гунар Нилсон и Ники Лауда, които носят ковчега.

Съпругата на Петерсон, Барбро не успява да преодолее смъртта му и се самоубива на 19 декември 1987. Погребана е до Рони в гроба на семейство Петерсон в Йоребру. Тя и Рони имат една дъщеря на име Нина Луиз (кръстена на съпругата на Йохен Ринт), родена през ноември 1975.

Почит редактиране

По време на Голямата награда на Монако 2014, шведският пилот Маркус Ериксон отдава почит към Петерсон, носейки специален шлем, използван преди това от Рони.

Резултати и класиране редактиране

(Стартове, означени с удебелен шрифт, указват пол-позишън; състезания означени с италик - НБО)

Година Тим Шаси Двигател 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 Място Точки
1970 Антик Аутомобилс Рейсинг Тим Марч 701 Форд Косуърт ЮАР ИСП МОН
7
БЕЛ
NC
ХОЛ
9
ФРА
Ret
ВБР
9
ГЕР
Ret
АВС ИТА
Ret
КАН
NC
САЩ
11
МЕКС - 0
1971 Марч Марч 711 Косуърт ЮАР
10
ИСП
Ret
МОН
2
ХОЛ
4
ФРА
Ret
ВБР
2
ГЕР
5
АВС
8
ИТА
2
КАН
2
САЩ
3
2 33
1972 Марч Марч 721 Косуърт Арж
6
ЮАР
5
ИСП
Ret
МОН
11
БЕЛ
9
ФРА
5
ВБР
7
ГЕР
3
АБС
12
ИТА
9
КАН
DSQ
САЩ
4
9 12
1973 Лотус Лотус 72 Косуърт АРЖ
Ret
БРА
Ret
ЮАР
11
ИСП
Ret
БЕЛ
Ret
МОН
3
ШВЦ
2
ФРА
1
ВБР
2
ХОЛ
11
ГЕР
Ret
АВС
1
ИТА
1
КАН
Ret
САЩ
1
3 52
1974 Лотус Лотус 72 Косуърт АРЖ
13
БРА
6
МОН
1
ШВЕ
Ret
ХОЛ
8
ФРА
1
ВБР
10
АВС
Ret
ИТА
1
КАН
3
САЩ
Ret
5 35
Лотус 76 Косуърт ЮАР
Ret
ИСП
Ret
БЕЛ
Ret
ГЕР
4
1975 Лотус Лотус 72 Косуърт АРЖ
Ret
БРА
15
ЮАР
10
ИСП
Ret
МОН
4
БЕЛ
Ret
ШВЦ
9
ХОЛ
15
ФРА
10
ВБР
Ret
ГЕР
Ret
АВС
5
ИТА
Ret
САЩ
5
13 6
1976 Лотус Лотус 77 Косуърт БРА
Ret
11 10
Марч Марч 761 Косуърт ЮАР
Ret
САЩ-З
10
ИСП
Ret
БЕЛ
Ret
МОН
Ret
ШВЕ
7
ФРА
19
ВБР
Ret
ХОЛ
Ret
АВС
6
ХОЛ
Ret
ИТА
1
КАН
9
САЩ
Ret
ЯПО
Ret
1977 Тирел Тирел P34 Косуърт АРЖ
Ret
БРА
Ret
ЮАР
Ret
САЩ-З
Ret
ИСП
8
МОН
Ret
БЕЛ
3
ШВЦ
Ret
ФРА
12
ВБР
Ret
ГЕР
9
АВС
5
ХОЛ
Ret
ИТА
6
САЩ
16
КАН
Ret
ЯПО
Ret
14 7
1978 Лотус Лотус 78 Косуърт АРЖ
5
БРА
Ret
ЮАР
1
САЩ-З
4
МОН
Ret
БЕЛ
2
ИТА
Ret
2 51
Лотус 79 Косуърт ИСП
2
ШВЦ
3
ФРА
2
ВБР
Ret
ГЕР
Ret
АВС
1
ХОЛ
2
САЩ
КАН

Външни препратки редактиране

Източници редактиране

Вижте също редактиране