Успение Богородично (Гари)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Успение Богородично.
„Успение на Пресвета Богородица“ или „Света Богородица“ (на македонска литературна норма: „Успение на Пресвета Богородица“, „Света Богородица“) е възрожденска църква в дебърското село Гари, Северна Македония. Църквата е част от Дебърско-Реканското архиерейско наместничество на Дебърско-Кичевската епархия на Македонската православна църква – Охридска архиепископия.[1]
| „Успение Богородично“ „Успение Богородично“ | |
 общ изглед | |
 Местоположение в Гари | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Северна Македония |
| Населено място | Гари |
| Посветен на | Богородица |
| Религия | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Епархия | Дебърско-Кичевска |
| Архиерейско наместничество | Дебърско-Реканско |
| Изграждане | XIX век |
| Статут | действащ храм |
| „Успение Богородично“ в Общомедия | |
Изградена е в XIX век. Представлява голяма правоъгълна базилика. В 1866 година в църквата работят Дичо Зограф, синът му Аврам Дичов и ученикът му Петър Йованович.[2] На иконостаса на църквата има икони на Дичо Зограф от периода 1857 - 1866 година.[3]
Над южната врата отвътре има надпис:
| „ | Изволеніемъ оца и поспѣшеніемъ сна и сове(р)шеніемъ стагѡ дха воздвижесѧ ѿ основаніе сеи бжествени храмъ престыѧ оуспеніе, во лѣто ѿ Хрта 1856: со помощію Божію и со милованиемъ хртіѧномъ общо ижзивениемъ селскимъ. Исписасѧ во лѣто ѿ Хрта 1866 изъ руки Дичи живописца крьстевича ѿ село Тресанче и сынъ Аврамъ, и оученикъ Петре Іѡвановичъ во времѧ митрополита Гна Генадиѧ. Сохрани Гди храма сегѡ невредимо довѣка.[4] | “ |
-
Общ изглед на интериора -
Таванът, обновен от зограф Йордан Доневски в 1988 г. -
Иконостасът -
Стенописи
Бележки
редактиране- ↑ Дебарско-реканско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2013-06-20. Посетен на 4 март 2014 г.
- ↑ Гергова, Иванка, Елена Генова, Иван Ванев, Майя Захариева. Дебърски майстори във Видинска епархия, том I. София, Институт за изследване на изкуствата – БАН, 2017. ISBN 978-954-8594-66-0. с. 15.
- ↑ Алексиев, Емил. Дичо Зограф - еден од најистакнатите македонски зографи // Премин Портал. Посетен на 9 април 2015.
- ↑ Хаџи-Васиљевић, Јов. Просветне и политичке прилике у јужним српским областима у XIX в. Београд, Друштва Св. Саве, 1928. с. 281.