Петър Новев (зограф)
Тази статия е за зографа. За революционера вижте Петър Новев (революционер).
Петър Иванов Новев Пачаров, известен и като Петре Зограф и Петре Дебранец[1] и Петре Йоанов,[2] е български зограф от Македония.[1]
| Петър Новев | |
| български зограф | |
| Роден |
1825 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1885 г.
|
| Петър Новев в Общомедия | |
Биография
редактиране
Петър Новев е роден около 1825 година в големия български род Пачаровци по произход от Тресонче. Коста и синовете му Нове и Станко са търговци и строители, които се изселват в Солун след турско разбойническо нападение и започват да продават пача, откъдето идва прякорът им.[1] Зограф е и братът на Петър Константин Новев.[1] Петър се подписва „Новачевич“, „Йоанов“, „Йованов“ и „Дебранец“.[3]
Петър остава да учи при Дичо Зограф в Тресонче, но не се знае точно за колко време.[1] Петър става добър майстор и придружава Дичо Зограф на много места. Той има много добра техника, постига добър колорит и много сложно изграждане на формата.[4] Стилът му е много близък до този на Дичо за разлика от стила на Аврам Дичов.[5]
Работи заедно с Дичо и със сина му Аврам Дичов, негов племенник вероятно по женска линия,[2][3] в църквата „Свети Петър и Павел“ в Тресонче.[4] Негови икони има в Кавадарци, Гумендже, Енидже, Кичевския манастир и на други места из Македония.[4][6]
Икона на архидякон Стефан, подписана от Петре Дебранец от Тресонче и датирана 1864 година, се пази в Музея на Старата сръбска православна църква в Сараево.[7]
В 1866 година работи с Дичо и Аврам в „Успение Богородично“ в Гари.[3] В Скопие има две негови икони в „Свети Спас“ - на Йоан Кръстител, подписана като „Петре Дебранец“ и датирана 1867 и на Свети Спиридон и Свети Никола, подписана „Петре от Тресанче“ и датирана също 1867.[4] В „Света Богородица“ има друга икона на Петър Новев със Свети Мина, Йоан Кръстител, Свети Петър, Свети Трифон, Свети Георги, Свети Димитър и Света Петка, надписана „Из рук Петре от Тресонче“ и датирана също 1867.[4]
В 1870 година Новев подписва икони в „Рождество Богородично“ във Видбол. Една от иконите му, поставена като челна дъска на амвона, е необичайна: изобразява един до друг четиримата евангелисти в цял ръст.[8]
В 1870 година Петър Зограф изработва три от престолните икони за „Света Богородица“ в Марена. Заедно със сина си Григор изписва стенописите в „Света Богородица“ в Шешково.[9] Негови икони има и на иконостаса в „Свети Атанасий“ в Бохула.[10]
В 1873 година изписва църквата „Света Богородица“ във Фариш. На сцената „Христос буди апостолите от сън“ и „Молитва Христова“ в левия ъгъл оставя надпис „Изъ руки Петре Дебранецъ ѿ село Тресанче 1873.“.[11]
В 1874 година заедно със сина си Григор Петров, когото обучава за зограф, Петър изписва църквата „Свети Спас“ в Рожден.[12] Това става ясно от надписа, който се намира над южната врата от вътрешната страна в църквата и гласи:
| „ | Изписали я зографите Петър и син му Григор, които се издават от Деборска держава село Тресанче.[12] | “ |
В 1875 година двамата изписват стенописите и част от иконостаса в църквата „Свети Никола“ в Крайници, Велешко.[13]
В 1878 година Петър и Григор изписват със стенописи цялата вътрешност на църквата „Свети Димитър“ в тиквешкото село Куманичево. На иконостаса има надпис:
| „ | Сеи свети образи исписа Петре и сен его Глигор из Дебарску державу село Тресонче 1878.[14] | “ |
В 1882 година заедно с Аврам Дичов изписва църквата „Свети Илия“ в Стенче.[15]
В 1883 година работи с Аврам Дичов в църквите във Флорентин и Ясен, Видинско – във „Възнесение Господне“ във Флорентин на иконата на Света Богородица с Младенеца има надпис от 1883 година „изъ руки Петръ Іѡвановъ со внука му Аврама Дичовъ“, а същия надпис носят стенописите в „Успение Богородично“ в Ясен. На големите икони и в двете църкви са изписани тропари – рядко срещано решение, характерно за Дичовото творчество.[2]
След това Петър работи с Аврам Дичов в църквата „Свети Никола“ в село Ранковци, Паланечко в 1885 година.[4]
Бележки
редактиране- ↑ а б в г д Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 201.
- ↑ а б в Гергова, Иванка. Православно изкуство във Видинско. Предварителни наблюдения // Проблеми на изкуството 48 (4). 2015. ISSN 0032-9371. с. 46.
- ↑ а б в Иванка, Гергова, Елена Генова, Иван Ванев, Майя Захариева. Дебърски майстори във Видинска епархия, том I. София, Институт за изследване на изкуствата – БАН, 2017. ISBN 978-954-8594-66-0. с. 15.
- ↑ а б в г д е Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 202.
- ↑ Иванка, Гергова, Елена Генова, Иван Ванев, Майя Захариева. Дебърски майстори във Видинска епархия, том I. София, Институт за изследване на изкуствата – БАН, 2017. ISBN 978-954-8594-66-0. с. 15 - 16.
- ↑ Македонски преглед, том 28. София, Македонски научен институт, 2005. с. 162.
- ↑ Макуљевић, Ненад. Делатност дебарских и самоковских зографа у Босни и Херцеговини, Црној Гори и Северној Србији у XIX веку // Проблеми на изкуството 48 (4). 2015. с. 21. (на сръбски)
- ↑ Иванка, Гергова, Елена Генова, Иван Ванев, Майя Захариева. Дебърски майстори във Видинска епархия, том I. София, Институт за изследване на изкуствата – БАН, 2017. ISBN 978-954-8594-66-0. с. 18.
- ↑ Маренска парохија // Повардарска епархија, 3 юни 2008. Посетен на 13 февруари 2016.
- ↑ Ваташка парохија - цркви и манастири // Повардарска епархија, 28 ноември 2007. Посетен на 2016-02-13.
- ↑ Раскошот и пустошот на црквата „Св. Богородица“ во село Фариш, Кавадаречко // Портал Пелагон, 17 август 2018 г. Посетен на 13 април 2020 г.
- ↑ а б Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 203.
- ↑ Николовски, Дарко. Црквата Св. Никола во село Крајници, Велешко // Проблеми на изкуството (4). 2015. с. 50 - 57 (абстракт).
- ↑ Ваташка парохија - цркви и манастири // Повардарска епархија, 28 ноември 2007. Посетен на 2016-02-13.
- ↑ Грозданов, Цветан. Дичо Зограф и неговите ученици во црквата Свети Илија во Стенче, Гостиварско, в: Цветан Грозданов. Уметноста и културата на XIX век во Западна Македонија, МАНУ, 2004, стр. 78.