Успение Богородично (Карея)

„Успение Богородично“ Κοίμηση Θεοτόκου
	Христос Вседържител и Свети Теодор Тирон, стенопис от края на XIII век
	Координати: 40°15′25.25″ с. ш. 24°14′42.78″ и. д. / 40.257015° с. ш. 24.245217° и. д. Местоположение в αγιον ορος
Вид на храма	православна църква
Страна	Гърция
Населено място	Карея
Вероизповедание	Вселенска патриаршия
Тип на сградата	трикорабна базилика
Изграждане	X век
Статут	действащ храм
	„Успение Богородично“ в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Успение Богородично.

„Успение Богородично“ или Протатос (на гръцки: Κοίμηση Θεοτόκου, Πρωτάτος) е средновековна православна църква в светогорското градче Карея, Егейска Македония, Гърция.^[1]^[2]

ИсторияРедактиране

Църквата е наречена Протатос защото е седалище на атинския протат.^[2] Изграждането на църквата в първоначалния ѝ вид е от X век. Църквата е най-старата от всички католикони в Света гора.^[1]

Съвременният вид на храма е резултат на последователни ремонти, като най-значителен е този преди средата на X век на Свети Атанасий Атонски. В архитектурно отношение сградата на църквата е трикорабна базилика с напречен кораб.^[1]

СтенописиРедактиране

В храма е запазен отличен образец от монументалната живопис, чийто връх на Света гора е от края на XIII началото на XIV век.^[1] По повърхностите на стените на храма украсата стенописите са в четири припокриващи се зони. Горната и долната зона представляват фигури в цял ръст на предци, пророци и военни светци. Двете междинни и по-широки зони изобразяват, без разделителни линии по между си, евангелски сцени и сцени от живота на Света Богородица. Между тези сцени са вмъкнати евангелистите. Стенописни изображения на Света Богородица на трон и Христос на трон украсяват двата големи проскинитария пред светилището. В олтана са изобразени главно светогорски светци.^[2]

Стенописната украса на църквата, която вероятно е била изпълнена по време на първия патриархат на Атанасий I Константинополски (1289-93, 1305-10), се приписва според „Ерминията“ на Дионисий Фурноаграфиот на Мануил Панселин от Солун. Стенописите са сходни с тези в „Свети Димитър“ и параклиса му „Свети Евтимий“ в Солун.^[2]^[3]^[4]

Господ Вседържител
Една от най-величествените и значителни фрески на Иисус Христос за времето си^[3]
Йоан Кръстител
Тази творба е ключов образ за Македонската школа. Тя е повлияла практически на всички последващи икони, изобразяващи светеца^[3]
Христос Анапесон (Дремещ)
По мнението на историците, това е първото известно възпроизведение на този сюжет в Македонската школа. Теофан Критски по-късно повтаря и развива този сюжет^[3]
Отляво – Свети Меркурий,
отдясно — Артемий Антиохийский
Той държи меч, лък и щит. Главата на светеца е увенчана със скитски шлем, който отразява мястото на живота на светеца. Късата брада показва младостта му, а богатата одежда – високата му длъжност.^[3] Символи на светеца са шлем, щит и меч
Лицето на Артемий има явно сходство с лика на Христос. В своята „Ерминия“ (XVIII век) Дионисий Фурноаграфиот посочва това сходство:^[4]
„Артемий, на вид подобен на Христос“.
Димитър Солунски
Извивката на главата и изписването на косите на Димитър стават образец за подражание в иконописта. головы и написание волос Дмитрия стали образцом для подражания в иконописи. Изобразеното в дясната ръка наклонено копие и стрелите в лявата също стават класически вариант за изобразяване на светеца^[3]
Въведение Богородично
Изследователите посочват живостта, реализма и емоционалността на фреската. Привличат вниманието второстепенните персонажи – жените, които са в центъра на картината. Това е най-смелото решение на композицията на иконата за няколко века напред^[3]
Фотина Самарянката
Забележително е женското изящество на светицата, което контрастира със строгите форми на светците, отшелниците и монасите, изобразени от Панселин в Протатон.^[3]На Атон съществува фреска, наследила основни черти на тази
Великомъченик Евстатий
Изобразена е властността, строгостта и самообладанието на генерала. В дясната ръка на светеца има копие, които заедно с доспехите показват принадлежност към военната профессия^[3]

Икони от храма
„Събор на атонските светци“, икона от манастира, около 1800 г.
„Събор на атонските светци“, икона от храма, дело на Макарий Галатищки, 1849 г.
„Събор на атонските светци“, икона от храма, дело на Макарий Галатищки, 1859 г.
Kонстантин Велики с архиереите, участници на Първия вселенски събор, носещи Никейския символ на вярата, 1770 г.