Успение Богородично (Самарина)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Успение Богородично.
„Успение на Пресвета Богородица“ (на гръцки: Ναός Κοιμήσεως της Θεοτόκου), известна като „Голяма Богородица“ (Μεγάλη Παναγία) е православна църква, в пиндското село Самарина, Егейска Македония, Гърция.[1]
„Успение Богородично“ Κοιμήσεως της Θεοτόκου | |
Храмът в 1910 година | |
Местоположение в Гревена | |
Вид на храма | православна църква |
---|---|
Страна | Гърция |
Населено място | Самарина |
Религия | Вселенска патриаршия |
Епархия | Гревенска |
Изграждане | 1816 г. |
Статут | паметник на културата |
Състояние | действащ храм |
„Успение Богородично“ в Общомедия |
Местоположение
редактиранеЦърквата е разположена в източната част на Самарина и е главният храм на селото.
Датировка
редактиранеКаменен надпис на трегера над южния вход гласи „1816 юли 15“.[1]
Архитектура
редактиранеВ архитектурно отношение е много голяма трикорабна базилика с дървен покрив с голям притвор и женска църква над него, трем на запад и юг. В източната част на трема има параклис, посветен на Светите апостоли Петър и Павел. Двуетажната женска църква е изградена в 1812 – 1816 година и на входа ѝ са изображени Глада и Смъртта. В голямата полукръгла апсида около 1850 година се хваща бор, който е запазен. Подът в храма е по-късен.[1]
Кулата на камбанарията е югозападно от храма. Представлява красива триетажна, каменна постройка, изградена в 1876 година. Основата ѝ е квадратна, а етажите многоъгълни. На етажите има сводести отвори.[2]
Във вътрешността храмът притежава ценен резбован бароков иконостас, дело на местни майстори.[3][1] Иконостасните икони са изработени в 1811 г. от Михаил Анагност, който на престолната икона Богородица с Исус Христос оставя подпис „...Δια χειρος Μιχαιλ αναγνωστου υιου Δημητριου 1811“.[4] На преносима икона от иконостаса има надпис „Αρχιερατεύοντος του πανιερωτάτου Βαρθολομαίου 1820“.[2] Много от иконите на иконостаса обаче са копия, защото оригиналите са откраднати.[1]
Красивият владишки трон има 5 стъпала вместо традиционните 8. Стенописите са изписани според зографския надпис в 1829 година. Те са дело на двама самарински художници Христос Папайоану и Й. Папайоану, рисували над 300 църкви по целите Балкани.[1] Според друг източник са дело на зографа Антоний.[5] Ценен е и амвонът, който е уникален с това, че на оградата му е изобразен ангел в униформа на средновековен византийски офицер.[2]
В 1962 година църквата е обявена за паметник на културата.[1]
Бележки
редактиране- ↑ а б в г д е ж Υποστήριξη αποτίμησης κατάστασης μνημείων Περιφερειακής Ενότητας Γρεβενών. Κοζάνη, Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού, Περιφέρεια Δυτικής Μακεδονίας - Περιφερειακή Ενότητα Κοζάνης, Τεχνικό Επιμελητήριο Ελλάδας - Τμήμα Δυτικής Μακεδονίας, Νοέμβριος 2017. σ. 100.
- ↑ а б в Υποστήριξη αποτίμησης κατάστασης μνημείων Περιφερειακής Ενότητας Γρεβενών. Κοζάνη, Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού, Περιφέρεια Δυτικής Μακεδονίας - Περιφερειακή Ενότητα Κοζάνης, Τεχνικό Επιμελητήριο Ελλάδας - Τμήμα Δυτικής Μακεδονίας, Νοέμβριος 2017. σ. 101.
- ↑ Εκκλησίες - Μονές // Κοινότητα Σαμαρίνας. Посетен на 12 април 2014 г.
- ↑ Тричковска, Јулија. Хронологија на раните дела на зографот Михаил (Анагност) од Самарина // УДК. 7.035.1(495), 405. Посетен на 11 април 2014 г.
- ↑ Δρακοπούλου, Ευγενία. Έλληνες ζωγράφοι μετά την Άλωση (1450-1850), τόμος 3, Αβέρκιος - Ιωσήφ (Συμπληρώσεις-Διορθώσεις). Αθήνα, Ινστιτούτο Νεοελληνικών Ερευνών / Εθνικό Ίδρυμα Ερευνών, 2010. ISBN 978-960-7916-94-5. σ. 167. Архив на оригинала от 2021-10-29 в Wayback Machine.