Самарина
Самарѝна (на гръцки: Σαμαρίνα; на арумънски: Samarina) е село в Гърция, част от дем Гревена, административна област Западна Македония. Селото традиционно има арумънско (влашко) население.
| Самарина Σαμαρίνα | |
| — село — | |
.jpg) | |
  Самарина  Самарина  Самарина | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Гревена |
| Географска област | Пинд |
| Надм. височина | 1450-1550 m |
| Население | 253 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 511 00 |
| Телефонен код | 2462 |
| Официален сайт | samarina.gr |
| Самарина в Общомедия | |
География редактиране
Селото е разположено на 1450 m надморска височина,[1] на 50 km западно от град Гревена в източното подножие на Смолика (Смоликас), Северен Пинд. Макар и разположено в македонската областна единица Гревена, селото е в долината на река Вьоса и географски принадлежи на Епир, а не на Македония. Най-близките селища са Фурка от епирския дем Коница на северозапад, Жужел от костурския дем Нестрам на север през планината Куркури и гревенското Филипеи (Филипища) на изток. Самарина е най-високо разположеното селище в Гърция.
История редактиране
В Османската империя редактиране
Самарина заедно с Мецово и Авдела е един от най-големите арумънски центрове в Пинд. В църквата „Свети Илия“ има надпис от 1828 година, а в „Успение Богородично“ от 1829 година, споменаващи митрополит Антим II Гревенски.[2] „Рождество Богородично“ е от 1869 година.[3]
Традиционно в XIX век Самарина е в лоното на елинизма, но в селото макар и в по-слаба степен от Авдела си пробива път Румънската пропаганда в Македония. В 1880 година в Самарина е основано румънско училище от Т. Шому.[4]
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Самарина брои 2600 жители власи.[7]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Самарина е чисто влашко село в Гревенската каза на Серфидженския санджак с 902 къщи.[8]
Според гръцка статистика от 1904 година в Самарина живеят 3059 влахофони, от които 52 румънеещи се.[9]
В Гърция редактиране
През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Самарина влиза в състава на Кралство Гърция.
На 29 август 1917 година тук по време на Първата световна война и в близост до фронтовата линия на Солунския фронт, седем интелектуалци от армънски произход прогласяват пиндската автономия, станала известна постфактум под името Република Самарина.
Преброяването от 1920 година е извършено зимно време, когато жителите на селото със стадата си са в Тесалия и затова показва само 76 жители.[1]
По време на Итало-гръцката война (1940-1941) Самарина за кратко е окупирана от италианците. Поради Втората световна война и особено поради последвалата Гражданска, Самарина опустява.[10]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Караули[11] | Καραούλι | Скопия | Σκοπιά[12] | връх СЗ от Самарина[11] |
| Гургулиос[11] | Γκουργκούλιος | Капетан Цекурас | Καπετάν Τσεκούρας[12] | връх З от Самарина (2253 m)[11] |
| Лазена[11] | Λάζενα | Лазена | Λάζαινα[12] | гора Ю от Самарина[11] |
| Йоца[11] | Γιότσα | Йоцас | Γιότσας[12] | едно от имената на река Кумуманири[11] |
| Ренда[11] | Ρέντα | Рендас | Ρέντας[12] | връх И от Самарина (1732 m)[11] |
| Делихмет[11] | Ντελιχμέτ | Александрос Дякос | Άλεξ. Διάκος[12] | връх С от Самарина (1810 m)[11] |
| Валия Ниница[11] | Βάλια Νινίτσα | Мелас | Μελάς[12] | река И от Самарина[11] |
| Бразитика[11] | Μπραξιτίκο | Бразитикос | Μπραζιτίκος[12] | местност СИ от Самарина[11] |
| Греко[11] | Γκρέκο | Ромиос | Ρωμιός[12] | едно от имената на река Кумуманири[11] |
| Галцерими[11] | Γκαλντερίμι | Литострото | Λιθόστρωτο[12] | местност ЮИ от Самарина[11] |
| Панда Кицу[11] | Πάντα Κίτσου | Кицос | Κίτσος[12] | местност ЮИ от Самарина[11] |
| Боца[11] | Μπότσα | Балдумис | Μπαλντούμης[12] | връх ЮИ от Самарина (2027 m)[11] |
| Какарадза[11] | Κακαρότζα | Какарондзас | Κακαρόντζας[12] | гора СИ от Самарина[11] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 4198[1] | 76[1] | 603[1] | 1142[1] | 4[10] | 5[10] | 10[10] | 605[10] | 285[10] | 701 | 378 |
Личности редактиране
В 1740 – 1750 година в района на Самарина действа хайдутинът (клефт) Янис Прифтис. От Самарина са капитаните от Орловото въстание Акармос Хадзиматис и Йоанис Флорос, убит в Пелопонес. В ΧΙΧ век хайдутин от Самарина е Михос Самариниотис. От Самарина е новомъченикът Свети Димитър Самарински, пострадал за вярата в 1808 година. В Гръцкото въстание от 1821 година взимат участие Вулис Йоцас, Михас Гризиотис и Никос Гризиотис, които взимат участие в Маняшката битка. 120 самаринци под командването на Михос Флорос взимат участие в обсадата на Месолонги и са в авангарда при пробива.
В XVIII – XIX век Самарина е център на художествена школа с видни представители Димитър Самарински, Йоан Анагност, Михаил Анагност, Димитриос Питенис. Самаринци участват в гръцко-български сблъсък в Македония в началото на XX век – Атанасиос Ваяс (Αθανάσιος Βάγιας) е гръцки андартски деец, работил под командата на Йоанис Каравитис като водач на чети,[13] Йоргос Лепидатос (? – 1906) и Костас Ризос (1880 – 1927) са андартски капитани, а Христо Семерджията е деец на ВМОРО в Хрупищко.[14] Между двете световни войни видни самаринци са юристът и политик Димитриос Дзимас (? – 1936) и арумънският поет, преводач и политик Зику Арая (1877 – 1948). Видни арумънски активисти от периода на Втората световна война са Алкивиад Диаманди (1893 – 1948) и Никола Матуси (1898 – 1991), водачи на колаборационистката организация Римски легион (1941 – 1942).
Литература редактиране
- Ενισλείδης, Χρήστος Μ., „Η Πίνδος και τα χωριά της, Σπήλαιο – Γρεβενά – Σαμαρίνα“, Αθήνα 1951.
- Πλίτσης, Μιχάλης Ζ., „Οι χοροί της Σαμαρίνας“, Αθήνα 1993.
Бележки редактиране
- ↑ а б в г д е Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 128. (на македонска литературна норма)
- ↑ ΣΑΡΑΝΤΗΣ, ΘΕΟΔΩΡΟΣ Κ. Π. Τα Γρεβενά. (Συμβολή στην ιστορία τους). „Μακεδονικά“, XXVI, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1987-1988. σ. 281 – 282. Посетен на 26 август 2014.
- ↑ Υποστήριξη αποτίμησης κατάστασης μνημείων Περιφερειακής Ενότητας Γρεβενών. Κοζάνη, Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού, Περιφέρεια Δυτικής Μακεδονίας - Περιφερειακή Ενότητα Κοζάνης, Τεχνικό Επιμελητήριο Ελλάδας - Τμήμα Δυτικής Μακεδονίας, Νοέμβριος 2017. σ. 107.
- ↑ Ласку, Стојка. Од историјата на ароманскиот печат во Македонија. Списанијата „Братство“ и „Светлина“, Скопје 2007, с. 122
- ↑ Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 129.
- ↑ Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 130.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 276.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 73. (на македонска литературна норма)
- ↑ Κωνσταντίνος Σπανός. „Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων“, in: „Ελιμειακά“, 48-49, 2001.
- ↑ а б в г д е Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 129. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 12. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 3). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 13 Ιανουάριου 1969. σ. 18. (на гръцки)
- ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 22. (на гръцки)
- ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 186.