Учини
Тази статия е за селото в Гърция. За византийската писателка вижте Анна Комнина.
Учини (на гръцки: Κομνηνά, Комнина, до 1928 Ούτσανα, Уцана,[1] до 1961 Κομνηνό, Комнино, на турски: Uçana) е село в Егейска Македония, Гърция, част от дем Еордея в област Западна Македония.
| Учини Κομνηνά | |
  Учини  Учини  Учини | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Еордея |
| Географска област | Саръгьол |
| Надм. височина | 680 m |
| Население | 517 души (2021 г.) |
География
редактиранеСелото е разположено на 680 m надморска височина[2] в долината на река Делова (Аспропотамос), южно от планината Хиндирлик (Мавропули).[3]
История
редактиранеВ Османската империя
редактиранеИмето на селището в началото на XX век е Уджана или Уджане или Учини. В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Учинъ като българско село.[4] Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Уджине (Oudjiné) е село в каза Джумали 20 домакинства и 60 жители мюсюлмани.[5]
Към 1900 година според Васил Кънчов Учини (Уджана) е чисто турско село с 600 жители.[6]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Уджана е помашко (гръцко мохамеданско) село в Кайлярската каза на Серфидженския санджак със 130 къщи.[7]
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Уцена (Ούτσενα), Кайлярска каза, живеят 580 турци.[8]
В Гърция
редактиранеПрез Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Учена има 30 къщи турци.[9] Турското население е изселено от Гърция след Лозанския мирен договор в 1923 година и на негово място за заселени гърци бежанци от Мала Азия. В 1928 година селото е чисто бежанско и има 259 бежански семейства с 1037 души.[10] В 1928 година селото е прекръстено на Комнино, а в 1961 - на Комнина.[11] Днес мнозинството от населението на Комнина са понтийски гърци, които говорят понтийски език.
Традиционно населението се занимава с отглеждане предимно на жито, тютюн грозде, както и със скотовъдство.[2]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Илан тепе[3] | Γιλάν Τεπέ | Рахи | Ράχη[12] | връх в Каракамен на ЮЮИ от Учини (1212,8 m)[3] |
| Фидина[3] | Φιντίνα | Пердикотопос | Περδικότοπος[12] | местност в Каракамен на ЮИ от Учини[3] |
| Керван Гьолу[3] | Κερβάν Γιολού | Монопати | Μονοπάτι[12] | връх в Каракамен на ЮЮИ от Учини (990 m)[3] |
| Църковяни[3] | Ζαρκόβιανι | Дамаскинотопос | Δαμασκηνότοπος[12] | местност на ЮИ от Учини с параклис „Свети Илия“ в З подножие на връх Зигана (1453,3 m)[3] |
| Симатаф[3] | Σηματάφ | Ктимата | Κτήματα[12] | местност на ЮЗ от Учини[3] |
| Чаири[3] | Τσαΐρια | Ливадион | Λιβάδιον[12] | местност на Ю от Учини[3] |
| Каракуш[3] | Καρακούς | Мавро Пули | Μαύρο Πουλί[12] | река на ЮИ от Учини[3] |
| Сумала[3] | Σουμαλάς | Корифи | Κορυφή[12] | връх в Каракамен на И от Учини (1303,4 m)[3] |
| Глислар[3] | Γλισλάρ | Ипсома | Ύψωμα[12] | местност на СЗ от Учини и на ЮЗ от Муралар[3] |
| Партоп[3] | Παρτόπ | Хортария | Χορτάρια[12] | местност на ЮЗ от Учини[3] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 682[2] | 914[2] | 1906[2] | 1788[2] | 1475 | 1468 | 1017[2] | 1047[2] | 1047[2] | 1120 | 690 | 517 |
Външни препратки
редактиране- ((el)) Страница за Комнина Архив на оригинала от 2007-12-18 в Wayback Machine.
- ((en)) Страница за Комнина Архив на оригинала от 2004-11-28 в Wayback Machine.
Бележки
редактиране- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 302. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 92.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 98-99.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 270.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 63. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 511. (на гръцки)
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 23. (на сръбски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б в г д е ж з и к Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1051. (на гръцки)