Ушата чучулига

вид птица

Ушатата чучулига (Eremophila alpestris), също балканска чучулига,[3] рогата чучулига и алпийска чучулига, е средно голям представител на семейство Чучулигови (Alaudidae). Дължината на тялото е около 18 см, теглото 35–40 гр. Оперението ѝ е с маскировъчен цвят от сиво и кафяво. Преобладаващият сив цвят е типичен за вида, по който се различава от останалите представители на семейството. Главата е оцветена в жълто и черно. Друг характерен белег за вида са тъмно оцветените стърчащи перца отстрани на главата, които са отличителен белег на мъжките през лятото. Нокътят на задния пръст на краката е дълъг и прав. Човката е къса и относително слаба.

Ушата чучулига
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Червена книга на България
VU
Уязвим[2]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Двустранно симетрични (Bilateria)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
клас:Птици (Aves)
разред:Врабчоподобни (Passeriformes)
семейство:Чучулигови (Alaudidae)
род:Ушати чучулиги (Eremophila)
вид:Ушата чучулига (E. alpestris)
Научно наименование
(Linnaeus, 1758)
Ушата чучулига в Общомедия
[ редактиране ]

Разпространение редактиране

Широко разпространена в Северна и Югоизточна Европа, Азия и Северна Америка. Среща се и в България. Популациите, населяващи области с умерен климат, са прелетни. Населява открити равнинни и планински местности. В България е постоянен вид. Преэ лятото, когато е гнездовият сезон се среща изцяло в планините над около 1500 м н.в. Обича ниска трева с разхвърляни малки или големи камъни (скални групи. Преэ зимата слиза в по-ниските части.

Начин на живот и хранене редактиране

Води наземен начин на живот, въпреки че лети добре. Храни се предимно с насекоми, които търси по земята.

Размножаване редактиране

Гнезди, подобно на другите Чучулиги, направо на земята. Снася 2–5 изпъстрени с кафяви и сиви петънца яйца. Малките, подобно на останалите видове Чучулиги, се излюпват покрити с рядък пух и напълно безпомощни, но се развиват изключително бързо и след около 10 дни напускат гнездото. Родителите ги хранят с насекоми.

Допълнителни сведения редактиране

В България е защитен вид включен в Червената книга. Стилизирано средновековно изображение на вида върху съд от сграфито керамика от края на XIV век от Царевград Търнов - средновековната столица на Втората българска държава е избрано за емблема на Българско орнитологично дружество[4].

Източници редактиране

  1. Eremophila alpestris (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)
  2. Червена книга на Република България. Ушата чучулига. Посетен на 18 февруари 2012
  3. Приложение № 4 от Закона за биологичното разнообразие // Посетен на 2024-01-02.
  4. Anonym. [Z. Boev]. 1996. The Bulgarian Ornithological Society is finally established. – Historia naturalis bulgarica, 6: 82.