Равнина (география)

участък от земната повърхност, за който са характерни неголеми отклонения от височината (до 200 m) и малък наклон (до 5°)
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Равнина.

Пейзаж от Великите равнини в Небраска

Равнината е участък от земната повърхност, за който са характерни неголеми отклонения във височина, но по-големи спрямо низината. Между тези два вида релефни форми разликата е условна и в много езици не съществува. На английски език се използва една и съща дума (plain),[1] но на руски съществуват две (равнина и низменность). Англо-саксонската школа прави разлика между различни видове равнини, като приема за такива дори високите вътрешни плата. Приема се, че равнината трябва да има общ наклон не повече от 5°[2] и възвишения не повече от 1000 м. надморска височина. Равнините се делят на ниски, до 200 м (низини), средновисоки (от 200 до 500 м) и високи (от 500 до 1000 м). Според общия наклон са хоризонтални, наклонени или огънати.[3]

Валдайските възвишения в Руската равнина

Видове равнини според произходаРедактиране

Равнините могат да бъдат със съвсем различен произход.

Абисална равнина се нарича равнината на океанското дъно близо до брега (т. нар. континентален шелф) или равнинната част на дъното на океанските котловини. Много равнини, които днес са на сушата, са се формирали под вода, след което тектонските сили са ги издигнали на повърхността – Великите равнини в САЩ, Наларбор в Австралия.

Денудационната равнина се образува в резултат на постепенното разрушаване на някогашна планина. Денудацията е сборно название на всички ерозионни, екзарационни и абразивни процеси, които понижават релефа до хълмиста равнина.

 
Картина от Средноевропейската равнина – вазвишението Айфел

Алувиална равнина – формира се от наносите на големите реки, които ги струпват все по навътре в морето. Това е основният начин за образуване на низините или на части от тях.[4]

Глациална равнина – оформена е от дейността на ледник, който със своята неимоверна тежест смачква и заравня терена, по който се движи.

 
Панорама от Дунавската равнина

По повърхността на Земята се намират също лавови и лакустринни равнини. Последните се появяват на места, където е пресъхнало плитко езеро.

Възвишенията в равнинитеРедактиране

Равнините покриват 15 – 20 % от сушата. Те са изпъстрени с ниски, заоблени и полегати възвишения, често са покрити с гори, които не се отличават от равнинния терен. В руската равнина има 10 – 11 обширни възвишения, между които Волино-Подолското (472 м),[5] Валдайското (347 м) и Приволжкото (370 м). Средноевропейската равнина (с дължина 1300 км от Ла Манш до Беларус) е заета от останките на денудирани планини, особено Рейнския масив с отдавна изгасналия вулкан Ейфел (746 м). В Голямата китайска равнина, която е типичен пример за алувиално образувание, има планински масив с височина над 1500 м. – в пълен противовед с останалата част. Великите равнини в САЩ са със средна височина около 700 м. Равнината Серенгети (днешният национален парк в Танзания) е създадена от вулканична пепел, която е запълнила неравностите. Само на места са останали да стърчат големи скали (до 15 – 20 м), наричани от местните копджеси.[6]

Дунавската равнина е изградена от плата и хълмисти зони с най-висока точка 517 м. Това включва Лудогорското, Деветашкото, Шуменското и Лилякското плато. Горнотракийската низина, макар че се нарича низина, всъщност е равнина, съставено от отделни полета. Те са разделени от Чирпанските възвишения (650 м). Пловдивските тепета са значителни хълмове, издигащи се до 140 м над равнината.

БележкиРедактиране

  1. Plain, Encyclopaedia Britannica
  2. ibl.bas.bg
  3. Пенин, Румен. Физическа география и ландшафтна екология. Терминологичен речник. София, Булвест 2000, 2007. ISBN 9789541805473. с. 268.
  4. Plain, National Geographic Society
  5. Гловня, Мартин, Екатерина Благоева. Физическа география на континентите. С., 1989. с. 102
  6. Майкъл Алаби и др., Илюстрована енциклопедия на Земята, София 2013, с. 235