ФК’13
- Тази статия е за оригиналния клуб. За новорегистрираният клуб вижте ФК’13 (основан 2018).
„ФК`13“ („Футбол Клуб 13“) е софийско футболно сдружение, съществувало самостоятелно в периода 1909 – 1944 година.
Футбол Клуб 13 (София) | |||
Прозвище | ветераните | ||
---|---|---|---|
Основан | 1909 | ||
Разформирован | 1944 | ||
Държава | България | ||
Стадион | ФК-13 | ||
Капацитет | 5000 | ||
1943/1944 | Софийска Първа Дивизия, 7-о | ||
Екипи и цветове | |||
|
Двукратен носител на Националната купа (Царската купа) – 1938 и 1940 г. Клубът обединява предимно интелигентни и образовани хора – настоящи или бъдещи юристи, лекари, дипломати, банкови чиновници, възпитаници на Военното на Негово величество училище. „ФК-13“ по-късно развива волейбол, баскетбол, хокей на лед. ФК-13 заедно със „Спортист“ от Варна са основоположниците на клубния футбол в България. Наричани са „ветераните“.
Районът на клуба обхваща квартала между булевард „Евлоги Георгиев“, улиците „Граф Игнатиев“, „Паренсов“, „Юрий Венелин“' и „Любен Каравелов“, или така наречената „Алигина махала“ в София.
История
редактиранеНачалото на ФК-13 е положено през пролетта на 1909 г. Български ученици, учещи в Галатасарайския лицей в Цариград, сформират футболен отбор. Тимът става известен като „Футбол клуб“ или „Савата“ в чест на Сава Киров – един от пионерите на спорта в София, а също така и основател на клуба. След края на учебната година учениците се завръщат в София. В началните години Сава Киров е капитан на отбора, десен инсайд, секретар и касиер. Председател е до 1920 г.[1] През 1910 г. част от основателите начело с Иван Матинчев се отделят като „Клуб Футбол“ или „отборът на Матинката“. Първите си международни мачове футболистите на Футбол клуб записват срещу тима на немската колония в София Турнферайн.
Клубът е регистриран официално през месец октомври 1913 г. Погрешно се смята, че цифрата 13 е заради годината на официалното основаване на клуба. Тази цифра е заради 13-те ученици, основали тима през 1909 г. Към клуба са създадени 4 тима, всеки от които е ръководен от капитан. Създават се и 12 детски чети с футболни отбори.
През 1915 г. тимът е сред поддръжниците на идеята за създаване на първенство на София, но Първата световна война осуетява тези планове.[2] През 1920 г. Сава Киров е заменен на председателския пост от Пейко Пеев, който остава на него до 1924 г. През 1921 г. ФК 13 се включва в първото столично първенство и става част от организирания футбол в страната. След само 4 изиграни кръга обаче тимът напуска шампионата поради несъгласие със съдийството.[3] По това време във ФК 13 играят и първите чуждестранни футболисти – бившите национали на Руската империя Александър Мартинов и Григорий Бохемски.[4] Малко след това екипа на ФК 13 облича и дясното крило Фридрих Клюд. Клюд играе за тима почти до 40-годишна възраст и става първият натурализиран футболист в националния отбор на България.
През декември 1923 г. ФК 13 е сред учредителите на Българска национална спортна федерация (БНСФ). През 1924 г. банкерът Чезаре Мердзагора, благодател на отбора на Булкомит предлага обединение с ФК 13 в замяна на спонсорство и изграждане на модерен стадион. Обединението обаче е отказано, тъй като дейците на ФК 13 не искат да сменят името на тима.[5] През 20-те години ФК 13 е редовен участник в столичния шампионат, като най-добрият резултат по това време е трето място.
През 1930 и 1931 г. отборът е финалист в турнира за купата „Улпия Сердика“. Основни футболисти по това време са левият бек Тодор Мищалов, играл над 15 сезона за отбора,[6] националите Лозан Коцев, Никола Савов, Борислав Каменски, Никола Б. Николов. В два периода треньор на отбора е автриецът Франц Мантлер. Общо 16 футболисти на ФК 13 обличат екипа на националния отбор. Тодор Мищалов и Лозан Коцев в различни периоди играят в швейцарския Лозанспорт, като Коцев става шампион на Швейцария през сезон 1935/36.
През 1937 г. „ветераните“ се включват в Националната футболна дивизия. През 1938 г. ФК 13 печели Царската купа, която за първи път се провежда като отделен от държавното първенство турнир. Същият успех в повторен през 1940 г. По това време закратко тренировките на тима са водени от Франц Кьолер, който остава в тима няколко месеца. Най-доброто постижение на ФК 13 в Националната дивизия е 4-то място през 1937/38. След като националният шампионат прекратява същестуването си, ФК 13 печели елитната софийска дивизия през 1941 г. През този сезон „ветераните“ са подсилени с футболистите на Македония (Скопие) Кирил Симеонов и Трайче Серафимов – Жената.[7]
Клубът съществува самостоятелно до 5 октомври 1944 г.,когато се обединява със Спортен клуб „Раковски“ под името „Раковски ФК“. Архивите на ФК 13 са унищожени през 50-те години на XX век.
Игрище
редактиранеКлубното игрище се намирало върху мястото на старото руско гробище, до съвременния стадион „Васил Левски“. Игрището е направено с доброволен труд. Имало е двуетажна дървена трибуна, като на горния етаж е имало стая за канцелария и домакинство. През лятото на 1928 г. общинските власти отнемат игрището и го присъединяват към съседния парцел на дружество „Юнак“.
Успехи
редактиранеКупа „Улпия Сердика“:
- Шампион (1): 1941
- 4-то място (1): 1938
- 5-о място (1): 1941
Известни футболисти
редактиране- Александър Соколов (вратар)
- Александър Щерев
- Борислав Каменски
- Димитър Николаев
- Иван Батанджиев
- Йордан Томов – Коми
- Лозан Коцев
- Никола Бобев
- Никола Савов (вратар)
- Сава Киров
- Стефан Калъчев
- Стефан Цончев
- Тодор Мищалов
- Фридрих Клюд
- Александър Мартинов
- Григорий Бохемски
Източници
редактиране- ↑ Топ 11: Най-старите футболни клубове в България
- ↑ 5 клуба правят лига през 1915 г.
- ↑ Столично първенство 1921/22 - резултати
- ↑ Борисов, Теодор. Белогвардейци са звездите ни в зората на футбола“, в-к „Меридиан Уикенд“, 22 октомври 2016 г., брой 284 (7759)
- ↑ Милчев, Силвестър. Футболната романтика на България, част 1, 1998
- ↑ 25 години Футбол Клуб 13, 24-26 май 1935 г.
- ↑ Как една стара снимка събуди спомена за Македония (Скопие)
Литература
редактиране- Милчев, Силвестър Български футболни корени, изд. „Тип топ прес“, 2005 г. С 4 – 37
- Симеонов, Климент. Футболът в България. София, Медицина и физкултура, 1984. OCLC 181130710