Фарад (означение F) е единица за електричен капацитет от Международната система единици (SI), наречена така в чест на английския физик Майкъл Фарадей. Капацитет от един фарад има кондензатор, при който натоварване с количество електричество 1 кулон създава между електродите му потенциална разлика 1 волт:[1]

1 F = 1 C / 1 V

Фарадът е въведен в Международната система единици с решение на XI Генералната конференция за мерки и теглилки през 1960 г., едновременно с приемането на системата SI като цяло.

Чрез основните единици от системата SI фарадът се изразява по следния начин:

F = A2·s4·kg−1·m−2

Ако се използват връзките между тези и други единици от SI, фарадът може да се изрази и така:

където F е фарад, C – кулон, V – волт, A – ампер, s – секунда, J – джаул, N – нютон, m – метър, W – ват, kg – килограм, Ω – ом, Hz – херц, H – хенри.

Фарадът е твърде голяма измервателна единица: капацитетът на земната йоносфера по отношение на земята се изчислява на около 1 F.[2] В електротехническата практика обикновено се използват по-малки единици, кратни на фарада:

  • 1 μF (микрофарад) е равен на 10-6 F
  • 1 nF (нанофарад) е равен на 10-9 F
  • 1 pF (пикофарад) е равен на 10-12 F
Електролитен суперкондензатор 1 F, 5,5 V

Размерът на наличните в търговската мрежа кондензатори варира от около 0,1 pF до 5000 F (5 kF) при суперкондензаторите. Паразитният капацитет при високопроизводителни интегрални схеми е от порядъка на фемтофаради (1 fF = 0,001 pF = 10-15 F), докато високопроизводително изпитвателно оборудване може да открие промени в капацитета от порядъка на десетки атофаради (1 aF = 10−18 F).[3]

Стойност от 0,1 pF е приблизително най-малката налична стойност при кондензаторите за общо използване в електронния дизайн, тъй като по-малки стойности са сравними с паразитния капацитет на други компоненти, на окабеляването или на самата печатна платка. Стойности на капацитета от 1 pF или по-ниски могат да бъдат постигнати чрез усукване на два къси изолирани проводника.[4][5]

ИзточнициРедактиране

  1. The International System of Units (SI). 8th. Bureau International des Poids et Mesures (Международно бюро за мерки и теглилки), 2006. с. 144.
  2. Williams, L. L.. Electrical Properties of the Fair-Weather Atmosphere and the Possibility of Observable Discharge on Moving Objects. // [1] January 1999. Архивиран от оригинала на 2016-12-21. Посетен на 2012-08-13.
  3. Gregorian, Roubik. Analog MOS Integrated Circuits for Signal Processing. John Wiley & Sons, 1976. с. 78.
  4. Pease, Bob. What's All This Femtoampere Stuff, Anyhow?. // Electronic Design, 2 September 1993. Посетен на 2013-03-09.
  5. Pease, Bob. What's All This Best Stuff, Anyhow?. // Electronic Design, 1 December 2006. Посетен на 2013-03-09.

Вижте същоРедактиране