Отваря главното меню

Фа̀риш (на македонска литературна норма: Фариш) е село в Северна Македония, в Община Кавадарци.

Фариш
Фариш
— село —
Църквата „Света Богородица“
Църквата „Света Богородица“
North Macedonia relief location map.jpg
41.4536° с. ш. 21.8006° и. д.
Фариш
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Вардарски
Община Кавадарци
Географска област Раец
Надм. височина 336 m
Население 41 души (2000)
МПС код VE
Фариш в Общомедия

ГеографияРедактиране

Фариш е разположено в историко-географската област Раец, на левия бряг на Селската река. Има изобилие от водни ресурси - Селище, Лилянина круша, Мицово и Янково кладенче. Селото има четири махали - Горна, Кръстевска, Долна и Ракатска.[1]

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

Селото е основано в XIX век, когато жителите на Вариш Дервен се изселват под албанския натиск.[1] В XIX век Фариш е чисто българско село в Тиквешка каза на Османската империя. В статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. селото е записано като Фаришъ с 500 жители, всички българи християни.[2] Населението се занимава със земеделие и скотовъдство. Над нивите и лозята над селото са пасищата Койов рид, Прогон, Фалашково, Стража, Цървен камен, Смрадело, Дъброво дърво и други.[1]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Вариш (Variche) има 416 българи екзархисти.[3]

В двора на църквата „Света Богородица“[4] във Фариш е погребан изтъкнатият български революционер Пере Тошев, убит на 4 май 1912 г. в Дреновската клисура на път от село Градско за Прилеп.

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Фариш е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[5]

В Сърбия, Югославия и Северна МакедонияРедактиране

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия. През 70-те и 80-те години населението на Фариш мигрира в по-големите градове, предимно в Кавадарци и Прилеп, които предлагат по-добри условия за живот.[1]

ЛичностиРедактиране

Родени във Фариш
  •   Христо Стефанов (1891 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 9 велешка дружина[6]

БележкиРедактиране

  1. а б в г Фариш на официалния сайт на Община Кавадарци.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 154.
  3. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.104-105.
  4. Росоманска парохија - цркви и манастири. // Повардарска епархија, 3 юни 2008 г. Посетен на 20 февруари 2014 г.
  5. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 648 и 885.
  6. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 648.
Населени места в Община Кавадарци  
Кавадарци | Бегнище | Боянчище | Бохула | Бунарче | Ваташа | Возарци | Галище | Глишик | Горна Бошава | Гърбовец | Гърниково | Добротино | Долна Бошава | Драгожел | Драдня | Дреново | Дъбнище | Кесендре | Клиново | Конопище | Кошани | Кърнево | Куманичево | Майден | Марена | Мрежичко | Праведник | Радня | Раец | Ресава | Рожден | Сопот | Страгово | Фариш | Чемерско | Шешково | Шивец | Ържаново

Исторически села: Брушани | Градище | Житолуп | Мрамор | Моклище | Полошко