Света Богородица (Фариш)

„Света Богородица“ (на македонска литературна норма: „Света Богородица“) е възрожденска православна църква в тиквешкото село Фариш, централната част на Северна Македония. Част е от Повардарската епархия на Македонската православна църква.[1][2]

„Света Богородица“
„Света Богородица“
Црква „Св. Богородица“ - Фариш.jpg
Общ изглед
Местоположение в Кавадарци
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Macedonia.svg Северна Македония
Населено място Фариш
Вероизповедание Македонска православна църква - Охридска архиепископия
Епархия Повардарска
Архиерейско наместничество Кавадарско
Изграждане 1873 г.
Състояние действащ храм
„Света Богородица“ в Общомедия

МестоположениеРедактиране

Църквата е гробищен храми, разположен на 300 m югозападно от селото.[2]

ИсторияРедактиране

Според надпис на стенописите, църквата се датира в 1873 година.[2] В двора на църквата в 1912 година е погребан убитият на 4 май 1912 година български революционер Пере Тошев. В 1994 година костите му са препогребани в „Благовещение Богородично“ в Прилеп.

АрхитектураРедактиране

Църквата е голяма, еднокорабна сграда. Западната стена е изписана със стенописи отвън. Изписани са и всички вътрешни повърхности на храма и в наоса и в олтарното пространство. Украсени са и колоните и е запазен оригиналният възрожденски иконостас.[2]

СтенописиРедактиране

Автори на живописната украса са дебърски майстори. Автор на стенописната украса е Петър Дебранец от Тресонче и датата на изписване е 1873 година. Името му се споменава на един по-малък надпис високо в северната част близо до свода, на едно интересно изображение от две части - „Христос буди апостолите от сън“ и „Молитва Христова“. В левия ъгъл на изображението има надпис:

 
„Христос буди апостолите от сън“ и „Молитва Христова“ на Петър Дебранец, 1873 г.
 
„Преображение Господне“
 
„Лазарево Възкресение“
Изъ руки Петре Дебранецъ

ѿ село Тресанче

1873.[2]

 
Надписът с подписа на Петър Дебранец

На западната външна стена е изписано „Второто пришествие Христово“ („Страшният съд“), но състоянието на живописна е много лошо. Във вътрешността цели композиции от живописта са повредени. Запазени са Рождество Христово, Сретение Господне, Възкресение Лазарево, Преображение, Ангел се явява на Захарий в олтара, Възнесение Господне, Христос буди апостолите и Молитва Христова, Неделя Цветоносна, Тайната вечеря и други по-малки сцени. Стенописите в долните зони са избледнели. На наполовина разпадналия се дървен таван е изобразено звездното небе и Христос Вседържител. Стенописите се отличават с просто, но съразмерно представяне на фигурите без много украси и детайли на фигурите. Лицата не са драматични и липсват психологически измерения.[2]

ИконостасРедактиране

 
Архангел Михаил върху лявата олтарна врата
 
Светци

Иконостасът е триредов и завършва с Кръста на Разпятието, поставен на основа от два змея на крака, обърнати един към друг с допрени глани, и още по един змей от двете страни по гръб и с по една икона на Свети Йоан Богослов и Света Богородица в устата. В изписването на иконите е вложено по-голямо майсторство и внимание към детайла на украсата и психологическия израз.[2] Автор на иконостаса е Никола Кръстев. На лявата олтарна врата с изображение на Архангел Михаил, в долния край на вратичката има подпис и дата:

Сиѧ естъ икона ѧ приложи Иѡванъ

Неда Силѧнъ Стоѧнко Ангеле

даиме напомошъ.

1880: Априлїа = 18 г, Зуграфъ Нікола

Крстев ѿ Лазорополе.[2]

 
Надписът върху иконата на Архангел Михаил върху лявата олтарна врата

БележкиРедактиране

  1. Јелена Павловска, Наташа Ниќифоровиќ и Огнен Коцевски. Карта на верски објекти во Македонија. // Комисија за односи во верските заедници и религиозните групи, 2011. с. 62.
  2. а б в г д е ж з Раскошот и пустошот на црквата „Св. Богородица“ во село Фариш, Кавадаречко. // Портал Пелагон, 17 август 2018 г. Посетен на 13 април 2020 г.