Феофан Прокопович
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. Шаблонът е поставен на 16:03, 31 януари 2022 (UTC). |
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: вътрешни препратки. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Феофан (Теофан / Елисей / Елеазар) Прокопович (18 юни 1677 (или 1681) – 19 септември 1736) е украински богослов, писател, философ, преподавател и ректор на Киевската академия, политически и духовен деец, епископ и проповедник в Православната Руска църква от украински произход.
Феофан Прокопович | |
---|---|
украински богослов, писател, философ | |
![]() Портрет на Ф.Прокопович от ср. на XVIII в. | |
Роден | Елеазар (Єлеазар) Прокопович
|
Починал | 19 септември 1736 г.
|
Религия | православие |
Националност | ![]() |
Литература | |
Период | Барок |
Жанрове | поезия, драма, лекционни курсове |
Известни творби | „Владимир“ (пиеса) |
Феофан Прокопович в Общомедия |
БиографияРедактиране
Феофан Прокопович е роден на 18 юни (осми юни по стар стил) 1681 г. в семейство на дребен търговец в Киев . Имената на родителите му са неизвестни. Отрано остава сирак. Разчита основно на грижите на чичо си Феофан, който работи като ректор в Киево-Могилянската колегия (в края на 17в.) След смъртта на родителите си чичо му го изпраща да учи в началното училище към Братския Богоявленски манастир. Благодарение на него, Феофан Прокопович успява да получи образование на добро ниво и се обучава в най-доброто за времето си украинско висше учебно заведение. Там той овладява църковнославянски (редакция на старобългарския), гръцки и латински език.[1] През 1694 г. той напуска Киев и се насочва към западните украински земи, след това в Лвов се отрича от източното православие, за да приеме униатството. Униатството от своя страна му отваря вратите към най-големите университети в света. Феофан учи известно време в Краков, а след това се премества в Рим, където работи във Ватиканската библиотека.
Докато учи в Рим, Елисей има възможността да изучава философски трудове, исторически, принципи на папската църква и да се запознае с трудовете на Джордано Бруно, Томазо Кампанела, Николай Коперник и Галилео Галилей. Завършва образованието си в Лайпцик и Хале.Теофан се занимавал и с теория на литературата и ораторското изкуство.
През 1702 г. се връща в украинските земи, за да приеме отново православието и да се замонаши. Приема името „Феофан“ (предишното му име е Елеазар). Три години по-късно става професор в Киево-Могилянската академия, където преподава поетика, реторика, физика, математика, история и философия. Той става главен помощник на Петър Велики по отношение на духовното управление. В курсовете си по реторика и по поетика Прокопович се позовава на традициите на Барока, макар че в тях ясно проличават и рационалистките тенденции на класицизма.
За Прокопович реториката е царицата на изкуствата. Социалните задачи на проповедта в неговия светоглед стоят редом до възпитателните, моралните и културно просветните цели на обществото. Като основни естетически концепти, професорът извежда три категории: „Замисъл“; „Приемственост“; „Стил“. Всяка една от тях е от изключителна важност за осъществяването на качествено проповедническо произведение. Присъщ за него е стремежът му към максимална обективизация. Обект на реториката според курса му следва да бъдат не измислените или идеализираните събития, предмети и личности, а действителните. Това гледище се отличава съществено от тенденциите в православната и католическата проповед от XVII-XVIIIв. до колкото тогава реторичното майсторство се свързва с търсенето на идеалния пример, към който да се стремят слушателите с пищен зрелищен език и с прекомерна употреба на символи и алегории. Според Прокопович плетеният език и употребата на символи и алегории, са в своята същност, начини да се прикрие празнословие. Той също така създава и редактира законодателни актове по църковни дела.
През 1711 Петър I прави Прокопович игумен на Братския манастир в Киев.
1710 – 1716 е назначен за ректор на Киево-Могилянската академия.
През 1718 г. е ръкоположен за епископ на Псков и Нарва.
През 1721 г. е назначен за заместник-председател на Светия Синод.
През 1725 г. Прокопович е назначен за архиепископ на Новгород и за глава на Руската православна църква. Също така участва в организацията на Руската академия на науките.
Умира на 19 септември 1736 г. в Санкт Петербург и е погребан в катедралата Света София в Новгород. Богатата му библиотека е пренесена в откритата Новгородска духовна семинария през 1742г.
- ↑ Історія української літератури. Том II: Давня література (друга половина XVI–XVIII ст.). [ред. В. Суліма, М. Суліма]. Київ: Наукова думка, 2014.
Творческа дейностРедактиране
Феофан Прокопович е автор на различни популярни дискусии, проповеди и диалози по разнообразни богословски въпроси. Съставил е „Духовни правила“ (1721 г.), „Похвално слово за руския флот“ „Слово за властта и честта на царя“ (1718 г.), както и стихотворението „Епиникион“, което е написано на три езика – полски, руски, латински. Създадено е в чест на победата на Петър I при Полтава през 1709 г.
Автор е на учебниците: „De arte poetica libri tres“ (от 1705 г.) и „De arte rhetorica“ (1706 – 1707). Те се използват от студентите в Киево-Могилянската академия. Във втория учебник Прокопович осмива типичната както за католиците така и за православните християни употреба на шеги в проповедта. Той смята, че са неуважителни от гледна точка на религията и че тези шеги лишават проповедите от съдържателност.
По желанието на Петър Велики написва произведенията: „Апостольська географiя“, „Коротка книга для навчання отрокiв“, „Духовний регламент“. Също така пише уводи и коментари към преводите на различни книги; както и политически и философски трактати: "Слово про власть i честь царську", "Правда волi монаршої", De Deo ("За Бога"), De Trinitate ("За троицата"), De Creatione et Providentia ("За творението и божественото провидение")
Той пише лирична поезия(„Плаче пасту – і шок у тривалу негоду" и „Каяття запорожця“). Прокопович посвещава поезия на императрица Анна, като често превежда латинския материал на руски. Автор е на някои силабически стихотворения, „За Могилою Рябою – о Прутском походе, „Посвящение Антиоху Кантемиру“, „Єпиграммы“. Изготвил е подробен коментар на произведението „Хартата за наследаване на престола“ (1722). Коментарът е със заглавие „Истината за волята на монарха при определяне на наследника на неговата власт“.
Произведението „Владимир“Редактиране
Трагикомедията е написана през 1705 г. и е поставено за пръв път на сцена на трети юли същата година. По онова време е било модерно да се дават дълги заглавия на творбите, за да се разкрие отчасти съдържанието на текста. Цялото име на произведението е „Владимир, княз и владетел на всички словено-руски страни“. Авторът посвещава творбата си на хетман Иван Мазепа. “Владимир“ е написан в сричков стих и е на украински език с много църковнославянизми. Тя е съставена от пет части. Първата част се нарича пролог, втория е епитасис, трети и четвърти изпълняват функцията на катастасис, а петия е развръзката. В творбата се разказва за борбата на княз Владимир с езическите свещенници, но борбата е двойна, защото трябва да се бори и със себе си. Князът е пленен от примамките на езическия живот.
БиблиографияРедактиране
- Iсторiя української лiтератури. Том II: Давня лiтература (друга половина XVI-XVIII ст.). [ред. В. Сулiма]. Київ: Наукова думка, 2014
- https://www.prlib.ru/en/history/619322?fbclid=IwAR2IVrBbJuZvt1mA1YD4f2GU7pZURvzO09cBj63vIT8h2IuOmX9lwhL3220, 07.01.22
- https://dovidka.biz.ua/f-prokopovich-vladimir-analiz/?fbclid=IwAR2NjmDX892AmFwLRSoa-SwdzGVevBrbLMjxkOUs-JHaQ56qOHSMOThQdZs, 06.01.22
- https://msmb.org.ua/biblioresursi/bibliografiya/osobistosti/prokopovich-feofan-imya-i-pratsya-dlya-nashtadkiv/?fbclid=IwAR1CmAz9wpHCjqZm_-Jyd8aX7cWDr7r1sEdOg3Q6lo_ywjYFYnrf3ADJC40, 07.01.22
- https://ru.wikipedia.org/wiki/Феофан_(Прокопович), 06.01.22
- http://www.nbuv.gov.ua/node/794?fbclid=IwAR1J2yciFoKGeAdrTNve_KoROFX2W9hYJLHfirvbFO-lEWqPaOM8xRLS-5I, 07.02.22
- https://www.britannica.com/topic/Russian-Orthodox-Church, 07.01.22
- Учебни материали, 06.02