Император на Византия

Император на Византия като титла (титул) е неологизъм, и като цяло или не е използван или рядко използван от владетелите на държавата с център в Константинопол. Император на Византия се използва от днешната модерна историография. През 330 г. римският император Константин I Велики обявява тракийския град Византион за столица на Римската империя и го кръщава Нов Рим. По-късно този град получава името Константинопол, в чест на своя основател. След условното разделяне на Империята, градът остава столица на Източната Римска империя, известна с днешното си модерно име Византия, т.е. т. нар. византийски императори всъщност са римските императори на Изтока.

Според Шарл Дил византийският император се ръководи от четири отделни начала[1] :с. 42. Той е пряк наследник на римските цезари, император, законодател и военачалник. Отчитайки мнозинството гърци в империята, той е василевс – водител на елинизма. Под нарастващото влияние на Азия неговата власт придобива деспотични форми: той е деспот и автократ. След победата на християнството той е изоапостолос, върховен глава на православната религия наравно с патриарха.

Днес много историци приемат Константин Велики за пръв от византийските императори, други считат за такъв Аркадий, трети Анастасий I, четвърти Юстиниан I, а пети дори Ираклий.

Хронология редактиране

Династия на Константин редактиране

Извъндинстичен редактиране

Валентиниано-Теодосиева династия редактиране

Династия на Леонидите редактиране

Династията на Юстиниан редактиране

Извъндинастичен редактиране

Династия на Ираклидите редактиране

Извъндинастични редактиране

Династия на Ираклидите редактиране

Извъндинастични редактиране

Исаврийска династия редактиране

Арабска (Никифорова) династия редактиране

Извъндинастичен редактиране

Аморионска (Фригийска) династия редактиране

Македонска династия редактиране

Извъндинастичен редактиране

Династия на Комнините редактиране

Династия Дука редактиране

Династия на Комнините (повторно) редактиране

Династия на Ангелите редактиране

През 1204 кръстоносците превземат Константинопол и империята се разпада на множество държави.

Ласкариди – Никейска империя редактиране

Комнини – Трапезунд редактиране

Комнин Дука Ангел – Епирско деспотство редактиране

През 1261 владетелят на Никея триумфално влиза в Константинопол и обявява възстановяването на Византия.

Династия на Палеолозите редактиране

Османските турци превземат Константинопол през 1453 г., слагайки край на Източната Римска империя.

Източници редактиране

  1. Дил, Шарл и др. Византия. Издателска къща „Херодот“, 1992. Посетен на 12 август 2021.
  • Божилов, Ив., Билярски, Ив., Димитров, Хр., Илиев, И. Византийските василевси. София, 1997
вж също: Списък на римските императориКратък списък на римските императориРимска империя
Принципат Криза през 3 век Доминат Разделение Наследници