Жан II
Вижте пояснителната страница за други личности с името Жан II.
Жан II Добрия (на френски: Jean II 'le Bon'; * 16 април 1319, Льо Ман; † 8 април 1364, Лондон) е втори крал на Франция от дом Валоа от 1350 година, наследява своя баща Филип VI. Той е херцог на Нормандия и граф на Анжу и Мен (1332 – 1350), граф на Поатие (1344 – 1350) и херцог на Гиена (1345 – 1350).
|
Жан II Jean II de France |
|
|---|---|
| крал на Франция | |
 Жан II ок. 1349 г. Най-стария от съхранените кавалетни портрети. |
|
| Роден | |
| Починал | |
| Погребан | Сен Дени, Сен Дени, Франция |
|
|
|
| Религия | християнство |
| Управление | |
| Период | 1350 – 1364 |
| Предшественик |
Филип VI  |
| Наследник |
Шарл V |
| Други титли |
херцог на Нормандия и Гиена; граф на Анжу, Мен и Поатие |
.svg) |
|
| Семейство | |
| Род | Валоа |
| Баща | Филип VI |
| Майка | Жана Бургундска |
| Братя/сестри | Филип Валоа |
| Съпруга |
Бон Люксембургска (28 юли 1332 – 11 септември 1349) Жана Овернска (9 февруари 1350 – 29 септември 1360) |
| Деца |
Шарл V Луи I Валоа-Анжуйски Жан дьо Бери Филип II Жан Френска Мария Френска Изабел Френска |
| Жан II в Общомедия | |
Произход и браковеРедактиране
Син е на френски крал Филип VI и Жана Бургундска (1293 – 1348). Брат е на Филип Валоа, първи херцог на Орлеан.
На 28 юли 1332 година Жан се жени за Бона Люксембургска, дъщеря на краля на Бохемия Ян Люксембургски (1316 – 1346) и първата му съпруга Елишка Пршемисловна (1292 – 1330). Заради красотата и образованието си тя бързо започва да има влияние във френския двор. Нейните противници разказват, че имала изневяри. На 11 септември 1349 г. Бон умира от чума.
На 19 февруари 1350 г. Жан се жени за Жана Овернска, графиня на Оверн и Булон.
Крал на Франция (1350 – 1364)Редактиране
Начало на управлениетоРедактиране
Жан е коронясан за крал на Франция през 1350 г. в Реймс след смъртта на баща му. Той е обграден от слаби и бедни администратори, които предпочитат да живеят на негов гръб. Основната им цел е да грабят кралската хазна.
Отношения с Шарл ЗлияРедактиране
През 1354 година, зетят на Жан и негов братовчед, Шарл Злия, организира убийство на конетабъла на Франция, Карл де ла Серда, на когото Жан дава да се разпорежда с Графство Шампан, Бри и Ангулем. След скандал с конетабъла, на Рождество през 1353 година в Париж, Шарл Злия организира неговото убийство, осъществено на 8 януари 1354 година от родния брат на Карл, Филип, граф Лонгвил. Шарл Злия не скрива своето участие в заговора и в течение няколко дни води преговори с англичаните за военна помощ срещу крал Жан II Добрия, чийто фаворит е убитият конетабъл.
През декември 1355 година Шарл Злия е въвлечен в неудачен държавен преврат, целта на който е замяна на Жан II с дофина. Жан се опитва да се примири със сина си, като му дарява титлата Нормандски херцог. Имащ ленни владения в Нормандия, Шарл Злия постоянно стои при новия херцог на Нормандия, което поражда опасения у Жан ІІ Добрия за възможност от нов заговор против короната. На 5 април 1356 година Жан II под предлог, че е на лов, неочаквано пристига в Руан, нахълтва в замъка на дофина по време на пир, неочаквано арестува Шарл Злия и го затваря в затвор. Четирима от главните му симпатизанти (двама от които участвали в убийството на Карл де ла Серда) са екзекутирани без съд. Шарл е отведен в Париж, а след това прехвърлян от затвор в затвор. Шарл Злия е заключен накрая в крепостта Шато Гаяр, където четиридесет години по-рано умира (по-скоро е убита) неговата баба Маргарита Бургундска.
Битката при Поатие и английски пленРедактиране
В битката при Поатие през 1356 г. английският престолонаследник Едуард, Черния принц разгромява Жан и френският крал е отведен в Англия като пленник. Докато бъде договорен мирът, той е затворник последователно в Уиндзор, Хертфорд, замъка Съмъртън в Графство Линкълн и накрая в Лондонската кула. Като затворник англичаните му дават всички кралски привилегии и той се наслаждава на царствен живот. Принуждават го обаче да подпише унизителните Лондонски договори, които синът му Шарл (управляващ Франция в този момент) отхвърля. Договорът от Бретини през 1360 г. определя откуп от 3 милиона ливри за свободата на Жан. В замяна за Жан англичаните получават сина му граф Луи Анжуйски, Жан дьо Бери, Луи II дьо Бурбон и други аристократи, докато Жан се върне във Франция и събере парите за откупа си. Докато Жан събира парите, Луи бяга от Англия. Ядосан, че синът му нарушава кралското достойнство и неспособен да събере парите за откупа, Жан се предава отново на англичаните. Пристига в Англия в началото на 1364 г. и печели възхищението на англичаните.
Умира няколко месеца по-късно в Лондон. Тялото му е отнесено във Франция и погребано в Сен Дени. Жан е наследен на трона от сина си Шарл V.
ДецаРедактиране
От първата си съпруга Бон Люксембургска има 11 деца, от които седем порастват:
- Шарл V Мъдри (1338 — 1380), крал на Франция от 1364 г.
- Катрин (1338 – 1338)
- Луи I Валоа-Анжуйски (1339 – 1384), херцог на Анжу и Турен. Осиновен от Джоана I, кралица на Неапол.
- Жан дьо Бери (1340 – 1416), херцог Берийски и граф Овернски, наместник на кралете Шарл V и Шарл VI в Лангедок, прославен меценат. Преживял всички свои синове. Графство Оверн е даден като зестра за неговата дъщеря – преминало впоследствие към един от Бурбоните.
- Филип II Смели (1342 — 1404), херцог Бургундски от 1363 г., основател на Бургундския клон на династията Валоа. В резултат на изгодния брак с Маргарета III (1350 – 1405), наследница на Фландрия, Артоа, Невер, Рител и Франш Конте, съществено увеличава своите владения, полагайки начало на могъща държава на бургундските херцози. Филип II и неговите потомци Жан Безстрашни, Филип III Добрия и Карл Смели играят значителна роля в историята на Франция. Мъжката линия се прекъсва в 1477 г. със смъртта на Карл Смели. Единствената дъщерята на последния, Мария Бургундска, се омъжва за император Максимилиан I, носейки му като зестра историческата Нидерландия (съвр. Нидерландия, Белгия и Люксембург).
- Жана Наварска (1343 — 1373), жена на Шарл Злия (10 октомври 1332 — 1 януари 1387), крал на Навара от 1349 г.
- Мария Френска (1344 – 1404), жена на Роберт I, херцог де Бар.
- Агнес (1345 – 1349)
- Маргарита (1347 – 1352)
- Изабела Валоа (1348 – 1372), омъжена за Джиан Галеацо Висконти (1351 – 1402), херцог на Милано.
От втората си съпруга Жана Овернска има две деца, които умират млади:
- Бланш (*/† 1350)
- Катрин (*/† 1352).
- Портрети на децата
Шарл V
син и наследник
Луи I Анжу
син
Жан дьо Бери
син
Филип Бургудски
син
ИзточнициРедактиране
- François Autrand, , Fayard, 1994, 909 p. (ISBN 9782213027692)
- Raymond Cazelles, Société politique, noblesse et couronne sous Jean le Bon et Charles V, Paris-Genève, 1982 (Mémoires et documents publiés par la Société de l'École des chartes, 28)
- Raymond Cazelles, Étienne Marcel, Taillandier, 1984
- Jean Favier, , Fayard, 1980, 678 p. (ISBN 2213008981)
- Jean Deviosse, Jean le Bon, Fayard, 1985 (ISBN 2213015589)
- Georges Minois, , Perrin, janvier 2008, 650 p. (ISBN 978-2-262-02440-6)
- Семёнов И. С.: Христианские династии Европы
Външни препраткиРедактиране
| Филип VI | → | крал на Франция (1350 – 1364) | → | Шарл V |