Жан II
Вижте пояснителната страница за други личности с името Жан II.
Жан II Добрия (на фр. Jean II "le Bon" 16 април 1319, Льо-Ман — 8 април 1364, Лондон) — втори крал на Франция от дом Валоа от 1350 година, наследява своя баща Филип VI. Той е френски крал, син на Филип VI и Жана Бургундска. Жан е херцог на Нормандия и граф на Анжу и Мен от 1332 до 1350 г., граф на Поатие от 1344 до 1350 г. и херцог на Гиена от 1345 до 1350 г.
| Жан II Добрия | |
|---|---|
| крал на Франция | |
 ок. 1349. Най-стария от съхранените кавалетни портрети |
|
| Лични данни | |
| Други титли | херцог на Нормандия и граф на Анжу и Мен от 1332 до 1350 г., граф на Поатие от 1344 до 1350 г. и херцог на Гиена от 1345 до 1350 г. |
| Роден | |
| Починал | |
| Погребан в | Базилика Сен Дени |
| Предшественик |
Филип VI |
| Наследник |
Шарл V Мъдри |
| Семейство | |
| Династия | Валоа |
| Баща | Филип VI, крал на Франция |
| Майка | Жана Бургундска (1293-1348) |
| Бракове |
Бона Люксембургска Жана Овернска |
| Потомци |
Шарл, Луи, Филип, Жан, Изабел |
| Герб |
.svg) |
| Жан II Добрия в Общомедия | |
СватбаРедактиране
На 28 юли 1332 година Жан се жени за Бона Люксембургска. Коронясан е за крал на Франция през 1350 г. в Реймс. Жан е обграден от слаби и бедни администратори, които предпочитат да живеят на негов гръб. Основната им цел е да грабят кралската хазна.
Отношения с Шарл ЗлияРедактиране
През 1354 година, зетят на Жан и негов братовчед, Шарл Злия организира убийство на конетабъла на Франция, Карл де ла Серда, на когото Жан дава да се разпорежда с графство Шампан, Бри и Ангулем. След скандал с конетабъла, на Рождество през 1353 година в Париж, Шарл Злия организира неговото убийство, осъществено на 8 януари 1354 година от родния брат на Карл, Филип, граф Лонгвил. Шарл Злия не скрива своето участие в заговора и в течение няколко дни води преговори с англичаните за военна помощ срещу крал Жан II Добрия, чийто фаворит е убитият конетабъл. През декември 1355 година Шарл Злия е въвлечен в неудачен държавен преврат, целта на който е замяна на Жан II с дофина. Жан се опитва да се примири със сина си, като му дарява титлата Нормандски херцог. Имащ ленни владения в Нормандия, Шарл Злия постоянно стои при новия херцог на Нормандия, което поражда опасения у Жан ІІ Добрия за възможност от нов заговор против короната. На 5 април 1356 година Жан II под предлог, че е на лов, неочаквано пристига в Руан, нахълтва в замъка на дофина по време на пир, неочаквано арестува Шарл Злия и го затваря в затвор. Четирима от главните му симпатизанти (двама от които участвали в убийството на Карл де ла Серда) са екзекутирани без съд. Шарл е отведен в Париж, а след това прехвърлян от затвор в затвор. Шарл Злия е заключен накрая в крепостта Шато-Гаяр, където четиридесет години по-рано умира (по-скоро е убита) неговата баба Маргарита Бургундска.
Битката при Поатие и английски пленРедактиране
В битката при Поатие през 1356 г. английският престолонаследник Едуард, Черния принц разгромява Жан и френският крал е отведен в Англия като пленник. Докато бъде договорен мирът, той е затворник последователно в Уиндзор, Хертфорд, замъка Съмъртън в графство Линкълн и накрая в Лондонската кула. Като затворник англичаните му дават всички кралски привилегии и той се наслаждава на царствен живот. Договорът от Бретини през 1360 г. определя откуп от 3 милиона ливри за свободата на Жан. В замяна за Жан англичаните получават сина му, граф Луи Анжуйски, Жан дьо Бери, Луи II дьо Бурбон и други аристократи, докато Жан се върне във Франция и събере парите за откупа си. Докато Жан събира парите, Луи бяга от Англия. Ядосан, че синът му нарушава кралското достойнство и неспособен да събере парите за откупа, Жан се предава отново на англичаните. Пристига в Англия в началото на 1364 г. и печели възхищението на англичаните.
Умира няколко месеца по-късно в Лондон. Тялото му е отнесено във Франция и погребано в Сен Дени. Жан е наследен на трона от сина си Шарл V.
Семейство и децаРедактиране
- Първа съпруга: (с 1332) Бона Люксембургска (21 май 1315 — 11 септември 1349), дъщеря на Ян Люксембургски Слепия, крал на Чехия и граф Люксембургски, сестра на императора на Свещената Римска империя Карл IV . Имали 11 деца:
- Бланш (1336—1336).
- Шарл V Мъдри (21 януари 1338 — 16 септември 1380), крал на Франция от 1364 г.
- Катрин (1338—1338).
- Луи I Анжуйски (23 юли 1339 — 20 септември 1384), херцог Анжу и Турен. Осиновен от Джоана I, кралица на Неапол.
- Жан Берийски (30 ноември 1340 — 15 март 1416), херцог Берийски и граф Овернски, наместник на кралете Шарл V и Шарл VI в Лангедок, прославен меценат. Преживял всички свои синове. Графство Оверн е даден като зестра за неговата дъщеря – преминало впоследствие към един от Бурбоните.
- Филип II Смели (7 януари 1342 — 27 април 1404), херцог Бургундски от 1363 г., основател на Бургундския клон на династията Валоа. В резултат на изгодния брак с Маргарита (13 април 1350 — 16 март 1405), наследница на Фландрия, Артоа, Невер, Рител и Франш-Конте, съществено увеличил своите владения, полагайки начало на могъща държава на Бургундските херцози. Филип II и неговите потомци Жан Безстрашни, Филип III Добрия и Карл Смели играли значителна роля в историята на Франция. Мъжката линия се прекъсва в 1477 г. със смъртта на Карл Смели. Единствената дъщерята на последния, Мария Бургундска, се омъжила за император Максимилиан I, носейки му като зестра историческата Нидерландия (съвр. Нидерландия, Белгия и Люксембург).
- Жана Наварска (24 юни 1343 — 3 ноември 1373), жена на Шарл Злия (10 октомври 1332 — 1 януари 1387), крал на Навара от 1349 г.
- Мария (18 септември 1344 — 15 октомври 1404), жена на Роберт I, херцог де Бар.
- Агнес (1345—1349)
- Маргарита (1347—1352)
- Изабела Валоа (1 октомври 1348 — 11 септември 1372), омъжена за Джиан Галеацо Висконти (1351—1402), херцог на Милано.
- 2-ра съпруга: (с 1349) Жана Овернска (1326 — 21 ноември 1361). Имали 2 деца:
- Бланш (1350—1350).
- Катрин (1352—1352).
ГалерияРедактиране
Шарл V -син и наследник
Луи I Анжу – син
Жан дьо Бери- син
Филип Бургудски-син
ИзточнициРедактиране
- François Autrand, , Fayard, 1994, 909 p. (ISBN 9782213027692)
- Raymond Cazelles, Société politique, noblesse et couronne sous Jean le Bon et Charles V, Paris-Genève, 1982 (Mémoires et documents publiés par la Société de l'École des chartes, 28)
- Raymond Cazelles, Étienne Marcel, Taillandier, 1984
- Jean Favier, , Fayard, 1980, 678 p. (ISBN 2213008981)
- Jean Deviosse, Jean le Bon, Fayard, 1985 (ISBN 2213015589)
- Georges Minois, , Perrin, janvier 2008, 650 p. (ISBN 978-2-262-02440-6)
- Семёнов И. С.: Христианские династии Европы
Външни препраткиРедактиране
| Филип VI | → | крал на Франция (1350 – 1364) | → | Шарл V |