Фиток
Фиток (на гръцки: Ανθή, Анти, до 1956 Φιτόκιον, Фитокион[1]) е село в Република Гърция, Егейска Македония, дем Висалтия, област Централна Македония. Селото има 625 жители според преброяването от 2001 година.
|
Фиток Ανθή |
|
|---|---|
| — село — | |
  Фиток  Фиток |
|
| Страна |
 Гърция |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Висалтия |
| Географска област | Серско поле |
| Надм. височина | 34 m |
| Население | 625 души (2001) |
ГеографияРедактиране
Фиток е разположено на около 5 километра северно от демовия център град Нигрита в Серското поле, в северното подножие на Богданската планина (Вертискос).
ИсторияРедактиране
В Османската империяРедактиране
Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Фитоко (Fitoko) има 15 домакинства с 48 жители цигани и черкези.[2]
В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) пише за Фиток:
| „ | Село Фиток е християнско, една църква; жителите са цигани, отстои на един час разстояние от Нигрита.[3] | “ |
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Феток, село на СИ от Нигрита, до Струма, която прави пакости във време на порои и дъждове. Феток е чифлик на мнозина, на разстояние 4 1/2 часа от Сяр. 30 къщи българе; 20 цигане.[4] | “ |
Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в началото на XX век Фиток има 200 жители, от които 80 жители турци и 120 цигани.[5] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Фиток-Черкез (Fitok-Tcherkez) се състои от 120 цигани.[6]
В ГърцияРедактиране
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Гърция. В него са заселени гърци бежанци. Според преброяването от 1928 година Фитоки (Φυτώκη) е изцяло бежанско село с 5 бежански семейства и 25 души.[7] В 1956 година селото е прекръстено на Анти.[8]
В 1955 година е изградена църквата „Свети Георги“.[9]
БележкиРедактиране
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Φιτόκιον - Ανθή
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 122-123.
- ↑ Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 58.
- ↑ Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVI, 1891, стр. 845.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 179.
- ↑ Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 200-201.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
- ↑ Ιερός Ναός Αγίου Γεωργίου. // Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης. Посетен на 2 ноември 2014.